За прехода. . . :: ИБРИКЧИИТЕ СРЕЩУ ДЕРЕБЕИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.08 20:55 - ИБРИКЧИИТЕ СРЕЩУ ДЕРЕБЕИТЕ - ВРЕМЕ ЗА СЕИР

Автор: zaprehoda Категория: Бизнес

Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:

Източник: ПОТВ

10:44

Коментирането на ДПС и турците в България винаги е изкушвало впускането в една ориенталска риторика - депесарски шутове, мазно турско кафе, шербети, сараи, наведени пози, ибрикчии, деребеи...

Е, преди време имаше и по-директни послания - . "Турците –вТурция, България за българите“ . от януари 1990 г. Или "Долу ДПС!“ – скандирано от хиляди превъзбудени привърженици на Атака които искаха извинения за турското робство

Вдъхването на омраза към "етническата партия“ вкара бая хора в Парламента, даже в Европарламента. Оказа се, че омразата към малцинствата е най-добре продаваната стока у нас.

От изкарани от контекста думи на Ахмед Доган се правеше политика месеци наред.

Почти няма партия, която да не се е пробвала да използва антиДПС риторики.

Бойко Борисов тръгна напред, обещавайки никога повече ДПС във властта, а ДБ получи нова енергия след акцията Росенец. Да не говорим за разните патриотични формации.

Постепенно обаче антитурското говорене затихна. Дали се изхаби или някой така реши – в крайна сметка турците не се европейци, нито джендъри и няма смисъл да се хабим на два фронта.

ДПС отдавна не иска власт, след като в замяна получава някои други неща. Само че получават не всички.

Днес рухна най-големият мит – че ДПС е етническа партия. Каква турска партия е, след като поне половината структури се наведоха - да не излизаме от традиционния стил –на един бял българин – християнин. Който тръгна на бунт срещу деребеите и получи изненадваща подкрепа.

Доган се каза колос с глинени крака.

Успекът на Пеевски има няколко обяснения.

Дългото царуване на Доган е довело до създаването на един видимо богат елит. Етнически нееднороден. След което на бунт се вдигат "капитаните“ . Тоест, и за ДПС дойде 10 ноември.

Сега и на Почетният председател трябва да измислят една виличка за приютяване, защото се оказа, че прочутите му резиденции са собственост на ибрикчиите.

Второто – Пеевски не мже да използва етническа карта. Не може да влезе в джамия. Не може да говори на турски. Остава един единствен коз – интересът. Умението да дели плячката – верятно. Умението да печели верни хора.

А дали няма да се каже, че е най-добрият български политик. Че ученикът надмина учителя си...

Доган няма медии де факто. Пеевски на книга също няма, но като се помисли човек, че поне половината български журналисти са му яли хляба.

А някъде продължават да го ядат.

Време за сеир...

Нагоре