Миналата седмица си позволих да прогнозирам, че в момента нанасяме непоправими вреди върху мирогледа на следващото поколение – което ни наблюдавама какво говорим и правим и си прави изводи. Вероятно от типа „Всички са маскари и не си заслужава да се доверяваме на демокрацията“. Или нещо подобно.
Ето написаното: https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2026/04/05/kak-pogubvame-mladoto-pokolenie-pyrva-chast-iztochnik-potv-1.1982711
През тази седмица нищо не се промени. Отново акции, отново арестувани, пояси с пачки пари и за всичко е виновна „конкретна партия“. А до изборите всички са невинни. Или всички са виновни.
Някъде се мярна нещо много интересно – как организаторите на купения вот търсят своите клиенти. Досега най-голямо внимание се обръщаще на ромите. Но не са само те податливите на участие в подмяна на вота.
От години въпросът „Кой ще гласува срещу едни 50 или 100 лева?“ вълнува едни хора, които искат Бълария да се управлява така, както те искат. Тези сценаристи на подменения вот познават по-добре българското общество от разните анализатори и коментатори с титли, които обикалят студиата.
От години се търсят естествените лидери – лидерите от махалата, от кръчмата, бившите затворници..
Търсят се наркозависимите, хазартозависимите – онези, които постоянно имат нужда от пари.
Имаме информация, че има мрежа за издирване на млади хора с ТЕЛК-ове, такива които никой не иска да назначи на работа и живеят на границата на оцеляването...
Като съберем всички, се очертава една голяма група в нашето общество, която не вижда друг смисъл в гласуването, освен да изкара някое евро.
Докато тази група е извън центъра на обществено внимание, купен вот ще има – каквито и акции да се организират.
Следващият голям проблем при изграждането на едно поколение – дай боже, по-добро от нашето, е неговото КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ.
Няма грашка – на младите хора ежедневно и ежечасно се поднасят модели на икономически политики, които повече подхождат на тоталитарни, отколкото на свободни общества с пазарна икономика.
Вече не знам си колко месеца се размахва плашилото на СПЕКУЛАТА, на необходимостта от държавен контрол, от таван на цените, от глоби, от увеличаване ролята на контролните органи, на закони, които ограничават пазара и т.н.
Постоянно ни внушават, че ако не е държавната машина, частниците ще ни ограбят до шушка.
Дали има все още млад човек, който да вярва в свободния пазар, а не в измислените регулации?
А дали въобще има човек, който да си спомня, че нещо подобно преживяхме през 1996-а и началото на 1997-а и какъв беше резултатът?
Като прибавим към всичко това и късопаметството и безотговорността на медиите, не ни чака нищо добро.
Държавната работа става все по-привлекателна за младите, а създаването на принадена стойност – респективно осигуряването на заплатите на чиновниците, остава в ръцете на загубеняците...
