©

Познавам десетки екстрасенси, врачки, гледачки, ходжи, магове и т.н.

Никога не съм ползвал услугите им, но съм разговарял с някои от тях и съм се опитвал да разбера каква е тяхната тайна.

Преди 50 години един професор от университета в Станфорд беше пророкувал, че никога повече няма да пратим човек на Луната, ако "не си сменим парадигмите“.

Излезе прав. Още обикаляме около Луната, но не можем отново да кацнем на нея.

А една от парадигмите, които трябва да сменим е – цитирам по памет - "да не отричаме необяснимото. Ако не можем да го обясним сега, да го оставим за по-нататък“.

Та и аз като не мога да си обясня чутото при срещи с такива хора, се опитвам поне да не го отричам.

Някои ги обявяват за мошеници. Има такива ,разбира се – виждал съм някои непочтени сценки с очите си. Но далеч не всички са такива. И ако вляза в спор с някой отрицател на всичко необяснимо, обикновено давам за пример Рени Анастасова, която ни напусна пред 4-5 дни.

Преди 20 години тя често гостуваше в Пловдивската телевизия. Оттогава се познаваме. Беше истинска атракция. Разговаряше с всеки, който се свърже с нея по телефона, но не беше деликатна като повечето си колежки, а даваше често нелициприятни оценки за обаждащите се. И ако някой й противеречеше, надигаше глас, а някой път направо се караше. Тонът й започваше да прилича на този на баба Ванга – когато е ядосана. Дали го правеше нарочно, дали й идваше отвътре – не знам.

Няма да забравя как някаква жена я питаше от какво е болна, след като сутрин, като стане от леглото, се олюлюва.

Имаш високо кръвно – отсъди Рени.

Зрителката обаче се опита да спори.

Имаш високо кръвно, не ми губи времето! – повиши глас Рени.

Зрителката обаче не се предаде и този път и се опита да обвини Рени, че нищо не разбира.

И тогава чухме:

Аз ли не разбирам? Ако продължаваш да ми противоречиш, на всички ще кажа за онова старо гинекологично заболяване, което криеш – откога е и как се появило!

Последва дълго мълчание и тракване на телефона.

След едно такова гостуване Рени остана в студиото още няколко минути. Да си отдъхне. Телефонът продължаваше да звъни упорито. Беше до мен и реших да го вдигна. Някаква жена плачеше сърцераздирателно. И през сълзи молеше да я свържа с Рени – ако още е в студиото.

Не можех да откажа и подадох слушалката с извинителното: "Една жена плаче и иска да те чуе“.

Рени взе слушалката и първите й думи бяха "Кажи, душице“.

Говори може би десетина минути с невероятно ласкав глас, затвори и се усмихна доволно. Явно беше свършила работа.

Попитах какъв е проблемът на жената.

Просто е попаднала на лекар, който не знае как да говори с хората.

А Рени очевидно знаеше по-добре от лекарите как се говори с уплашени хора...

Последно идва в Пловдив преди 4-5 години. Приемаше в хотелите около Гарата, времето й бе запълнено.

Беше започнала в Евроком предаването "Психологически портрет“ и вече нямаше нужда от Пловдивската телевизия. Но се обаждаше и ме канеше в софийското студио. Не отидох, но хвърлях по едно око на вече по-различните й предавания.

Последно се загледах за малко повече може би седмица преди да си отиде. Не знам защо се заслушах. Това се оказа, че е последното й предаване.

Някакъв мъж попита къде починалата му баба е скрила парите си.

Рени отоговори, че парите отдавна са изхарчени и няма смисъл да ги търси.

След това една жена попита кога ще се порадва на снаха и внуци, защото синът и гонел 40-те, а не се жени.

Рени отряза и нея:

Няма да е скоро.

Последно се чухме по телефона преди близо три години.

В един момент, когато бях останал страшно сам, Рени се обади неочаквано. И ми каза, че това не е краят. Че един ден ще се видя с хората, които са ме напуснали, там - горе. И да знам, че това не са празни думи. Това го казва Рени Анастасова.

За пръв път повярвах, че може да има и друг живот...

Довиждане, Рени.

Евгений Тодоров