Илюзията на Фройд: Две рецензии за гости за Occidental Observer  

Администратор 18 юли 2021 г.  Други писатели

 

Чрез Тобиас Лангдън
Западният Observ НЛП
1 юли 2021

Двама гост рецензенти ни предлагат интригуващо разнообразни гледни точки върху биографията на великия Зигмунд Фройд. Д-р D"Bea"Qwarr настоя да не се изписва с главни букви „бяло“.

- § -

Фройд: Създаването на илюзия , Фредерик Крюс (Metropolitan Books 2017)

(Това е отзив за гости от д-р Бенджамин М. Рубинщайн)

Изгори тази зла книга. Изгори го!

Д-р Бенджамин М. Рубинщайн е съдебен счетоводител и страстен психоаналитик, който се обучаваше под ръководството на наставник, обучаващ се под ръководството на наставник, който се обучаваше при Учителя

- § -

Фройд: Създаването на илюзия , Фредерик Крюс (Metropolitan Books 2017)

(Това е отзив за гости от д-р La"Toksha D"Bea"Qwarr)

Като горда чернокожа жена с размери просто не можах да прочета цялата тази книга. Не че Фредерик Крюс е бял мъж, защото с облекчение открих, че Крюс е успял да се лиши достатъчно от белите привилегии и расистката бяла солидарност, за да изложи своя колега бял Фройд като истински престъпник и перверзник, какъвто е бил. Въпреки това не успях да обработя толкова много за белите и тяхното бяло нечестие. И има още по-лошо, изглежда:

Първият директор на архивите на [Фройд] [в Библиотеката на Конгреса на САЩ], Кърт Айслер, се погрижи други документи да останат недостъпни още много десетилетия, простиращи се до 2113 г. („Бележка за източниците“). , ”Стр. Xv)

Умът се замайва от това, което все още остава да бъде изложено! Но фактите вече са ясни, тъй като екипажите излагат в щадящи подробности. Фройд беше архетипно бяло: алчен, егоистичен, безскрупулен контролен изрод, който се интересуваше само от власт и пари и беше готов да изрече толкова лъжи и да нарани толкова хора, колкото беше необходимо, за да получи това, което иска. Многократно ме болеше по корем, дори в онази кратка част от книгата, която успях да обработя изцяло.

За щастие, Crews носи суха остроумие и сигурно око за комичен цитат или искрен коментар за задачата да намали Фройд до размера. Между това, че ме боледуваше стомахът, много се смеех от сърце, докато четях това, което успях да прочета. Ето някои от допълнителните смешки, които открих, като се потопих в необработената част на книгата:

„Прочетох ръкописа ви на едно заседание“, ентусиазира той [Фройд] [на Вилхелм Флиес] през 1896 г., позовавайки се на  „Връзката между носа и женските сексуални органи“ . „Бях изключително доволен от неговата ясна увереност, ясните очевидни връзки между отделните теми, непретенциозното разгръщане на богатството му и ... богатството от проблясъци на нови загадки и нови обяснения.“ (гл. 23, „Тайният споделител“, стр. 426)

Изглежда, че в света на Фройд всички пътища са довели до мастурбация. Почти всяко разстроено преживяване накара детето да започне да мастурбира, а по-късно възможностите й бяха да продължи да мастурбира и да стане неврастенично или да спре и да изпадне в истерия. (гл. 29, „Лабиринтът на упреците“, стр. 526)

Очакваше се психоаналитиците да стъпят в стъпка зад антимастурбационното знаме на Фройд. Между 1910 и 1912 г. Виенското психоаналитично дружество посвещава не по-малко от единадесет сесии за обсъждане на опустошенията на порока и въпреки че се вдигат несъгласни гласове, Фройд остава непреклонен. (гл. 35, „Налагане на волята му“, стр. 642)

[Маргарет] Чонка го беше затруднил [Фройд], анализирайки измислени сънища, предназначени да сатирират неговите предубеждения. Фройд беше достатъчно предпазлив, за да подозира, че  мечтите й  се опитват да го заблудят, но недостатъчно предпазлив, за да разбере, че самата Чонка е измамникът. След всяка сесия, след като се оттегли в кафене, тя забавляваше приятелката си с ожесточени разкази за закръглеността на терапевта си. (гл. 35, стр. 644)

Фройд Шмейд, бебе. Този зловещ виенски шистер беше перверзник и мошеник по типичен бял мъжки начин. Фредерик Крюс трябва да бъде поздравен за важния принос в продължаващата кампания за излагане на белите мъжки икони от миналото като ужасно надценени, диво преекспонирани и прекалено дълги за замяна в т.н. -наричан западен канон от заглушените гласове на Цветни лица - особено Цветни жени по размер и LGBTQTSIA + на Цвят.

Д-р La"Toksha D"Bea"Qwarr е професор по изследвания на черната диаспора на Hymie K. Diamondberg в Университета в Източен Бруклин.

Източник