Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2022 01:01 - За човека и коня
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 4699 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 22.06.2022 01:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Интересни мисли за коня изказва Емил Бок (1895 - 1959), антропософ и свещеник на Християнската общност в книгата си “Наблюдения върху Откровението на Йоан”. Излиза, че циганските каруци и кушиите на Тодоровден по някакъв начин ни предпазват от пълна ариманизация.

От културно-историческа гледна точка конят е първият пример за опитомителната дейност, извършена от човека. Ездачът, яхнал кон, винаги е бил символ на факта, че човекът е предопределен да стои над животното, да не позволява то да го владее, а да го опитомява и да държи юздите здраво в ръцете си. Но трябва да има някакъв смисъл във факта, че именно при коня в образа се появява връзката между човека и животното, съответстваща на Божията идея.

Конят винаги е играл важна роля в предхристиянските митологии и култове. В древната история на германските племена той е смятан за свещено животно. Земният кон се възприемал като нещо повече от същество, поставено в служба на човека като домашно животно, впрегателен добитък и боен кон. По някакъв начин се е усещало, че около коня просияват някаква специална божествена мисъл и архетип. Конската глава се смятала за най-ясния израз на висшия смисъл, който се виждал в коня, поради което и до днес, още от древногерманските времена, в някои северни области на Германия се срещат конски черепи, окачени по фронтоните на старите къщи и дворове; виждат се и дъски, обграждащи фронтона на къщата под ъгъл, които горе, където се пресичат, завършват с издялани от дърво конски глави.  

                 image

                     Конски черепи на къща, полуостров Дарс в Померания

                   image                         
                                       Типична къща в севернигермански стил

Гърците също са познавали архетипната и символна природа на коня. Конете на Хелиос били виждани от митичния поглед впрегнати пред колесницата на слънцето, обикалящо небесната сфера. А шлемът на Атина, която като въплътена мисъл, произлязла от главата на бащата на боговете, даряваща на човечеството мисълта, е изработен така, че да прилича на конска глава с ноздри, разположени напряко над челото на богинята. На свой ред Перикъл носел нейния шлем, така че изображението на дългото конско чело се появявало на главите и на боговете, и на хората.


                               image
 

              Глава на Перикъл с шлем от античната колекция на Стария музей, Берлин

Праобразът на коня изглежда е бил свързан с този на човека. Трябва да е съществувала връзка, която е по-стара от въплътения на земята човек, но която е останала значима за него и след влизането му в земно въплъщение и развитие…

Езическо-митичното почитане на коня, продължаващо чрез образите на Откровението и в сферата на християнството, се основава на факта, че в по-старите възгледи, почиващи на ясновидски образи, конят е олицетворение на онзи етап, на който в човека е била внедрена интелигентността, силата на мисълта. Във формата на коня е изваяно във външната физическа образност това, което при човека чисто вътрешно се е превърнало в способност за мислене. Ето защо гърците възприемат символиката на конския череп, който всъщност се състои само от едно удължено чело, като в скулптурите на Атина и Перикъл преувеличават човешкото чело, украсявайки го с оформено като шлем конско чело… 

Омировите митове пророчески предсказват развитието, което интелигентността в крайна сметка ще придобие в човечеството: в приказката за дървения кон. Гърците, обсаждащи Троя, използват хитрост, която се ражда в главата на Одисей и същевременно символизира този процес. Те построяват дървен кон и го пренасят до портите на обсадения град. Троянците приемат коня като жертвен дар за боговете, защото те все още живеят с по-старо съзнание, което знае, че човекът дължи силата на мисълта на боговете. Но когато дървеният кон е вкаран в града, през нощта от него излизат гръцки воини и извършват с мечовете си страшно клане. Накрая човечеството превръща дара, получен от небето, в източник на разруха за себе си. Днес с начина си на мислене то вкарва в градовете си в огромни размери смърт и вилнеещи армии от демони. 

Животът на цивилизованото човечество е претърпял едва ли не апокалиптична трансформация заради това, че конят почти напълно е изчезнал от обществения живот. Бързият ритъм и повърхностност на нашето време обаче означават, че не се обръща  внимание на сериозния апокалиптичен мотив за изместването на коня от машината. Подобно на коня, машината, която е заела неговото място, независимо дали като автомобил или друго механично транспортно средство, може да бъде отражение на част от същността на човека. Чрез погледа към машината той би могъл да осъзнае, че е позволил на първоначално дадената му от Бога сила на мисълта да се развие в крайна едностранчивост и накрая тя е станала самостоятелна, защото той вече не е бил в състояние вътрешно да я свърже изцяло със своето същество и да я задържи. Силата на мисълта се е преместила от центъра на човешкото същество към периферията и е довела до почти непреодолимо превъзходство на интелигентното външно производство, пред което човешката вътрешност става все по-слаба. Светът на машините, който човекът все повече вгражда в света, даден му от природата, може да стане знаменателен за него. Но той ще му говори като предупреждение. Всъщност във всяка машина, изобретена от човешкия интелект, има магически елемент: само защото сме свикнали, ние вече не се плашим при вида на движеща се кола, без да виждаме каква сила я задвижва. Машините са еманципиран интелект, станал предметен, който поставя човека в положението на чирака на магьосника, който се е превърнал в роб и жертва на собствените си създания. Собствената интелигентност на човека, която е изтласкана в абстракцията и по този начин вече не се контролира отвътре, идва към него отвън като заплашителна, призрачна сила. Колкото и парадоксално да звучи: докато конят все още съществуваше по улиците на градовете, съжителството на хората беше по-човешко, а след като той беше изместен от машината, човешкото е застрашено да бъде изместено от животинското, но вече в смисъла на зверовете, които авторът на Откровението вижда да се надигат от бездната. 

 

 

 

 



Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824379
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031