Да,понякога е изключително трудно . Да забравиш . Да простиш . Да избегнеш . Да не грешиш. Но,винаги има и едно НО. Нека забравим,колкото и да е неизбежно и невъзможно. Нека простим,за да се освободим от това ,да носим чужд товар. Нека избегнем повече от ситуациите,от които не можем да извлечем полза и да научим урок ,който ще приложим след това. Нека се опитаме да не грешим.Да ,знам,няма бегрешни хора,всеки греши ,но нека се фокусираме върху това,да не повтаряме една грешка.Нека я преразгледаме и да се запитаме,какво научих от това,което ми се случи ?Каква е поуката? Да,понякога е изключително трудно .

.. има и други, по-леки поприща.

Има,разбира се .Просто съм засегнала някои...

Тя е малка още, има време да се развива като писател.
На мен ми направи впечатление това че носим чужд товар, ако не сме простили. Кой чужд товар моля да развиеш тази мисъл, Василена.

Когато човек ни е сторил нещо,независимо какво и по какъв начин ,за мен единствения начин да сме добре и да сме свободни ,и необременени от това,е да простим.Под чужд товар,визирам това ,че когато някой ни нарани ,ние се чувстваме ужасно.За да сме свободни и да продължим напред,трябва да се освободим от мисълта за този човек.Да не затурмозяваме себе си с него,а да простим.Именно тогава ще почувстваме лекота и топлина.Нека бъдем добри.Хората правят злини,нека бъдем различни .Тях винаги ще ги има,нека не сме като тях.
Това имах предвид с това,че не бива да носим чужд товар.