Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2023 21:22 - Хората идват и си отиват
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2468 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

               ИМА ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО

    “Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.”

       Еклесиаст 3:1

 

    Първите ѝ братовчедки – сестри близначки – умряха при автомобилна катастрофа. Брат ѝ при неуспешна операция, а родителите им, ненавършили петдесет.

    Тя отрано си науми да прескочи тази несправедливост. Злото мързелуваше и дишаше наоколо, но щеше да го прогони. Взе си куче и то редовно препикаваше около блока, а работните ѝ ръце разкопаха и засадиха пред входа рози, купени със собствени пари. Лошото се набоде, а кучешката миризма влоши чистия въздух. Оцеля.

    Майка ѝ, докато още беше жива, я съветваше как да изпълнява желанията си и в същото време мъжът ѝ да е доволен. “Наумиш ли си нещо, кажи му го веднъж, но без огън, леко, все едно бълнуваш. Пусни му го в ушите да жужи и след време ще те пресрешне с думите: “Измислих”. Ще сбъдне твоето желание.” Ефективен и практичен съвет. Изпробван доста пъти. Раздаваше го безплатно на жените, които се оплакваха от семейните си отношения.

    Отправяше молитви за родителите си, за приятелките, за мъжа си, но те си заминаха от света един по един. Появиха се децата и се молеше за тях. Дъщерите пораснаха и откри, че и тя има право да се застъпва за самата себе си.

 

    Той обичаше да наблюдава и долови дозата радост, зачервила наместо руж бузите, инжектирана с адреналина. Днешните жени толкова рядко се удивляваха на дребните приятни изненади. Залепи се буквално за Дора. Не че тя предварително се бе намазала с най-силното лепило, а заради невинността на излъчването ѝ. Опитна жена, но с апетит за нови преживявания, които не очаква да ѝ бъдат поднесени, а ги предизвиква.

 

    Отмени празненството, което по план трябваше да се състои в малката зала на ресторанта “На масата”. Усмихваше се, убедена, че любовта ѝ е за добро. Измолена и заслужена. С часове се взираше в голямото огледало с дървени орнаменти. Ако не се вглеждаше съсредоточено, Дора изглеждаше нормално, но въздушната лекота и вътрешният покой бяха заместени от зле прикрита тъга. Огледалото рисуваше автопортрета ѝ, дълго отлаган от връхлетялата я любов. Знаеше, че е лудетина в зряла възраст, но неудушевеният предмет макар и да мълчеше, я сочеше за виновна. Гримът – размазан, косата – недовършен ореол, както не пропускаше да изтъкне той, нейният любовник. От ден на ден го отблъскваше от себе си и се правеше на надута и недостъпна, а изпитваше страх. Страх от експлозия. Страх от признание. Скимтеше за близост, обожание, нежност и спасение.

    Дъщерите се суетяха шумно около нея. Голямата се чувстваше гузна, малката я режеше на хапки с очи и на глас.

-         Старите хора си почиват, не се впускат в игри и то сантиментални.

-         Почиват си, ако са уморени. Аз… от какво да си почивам?

-         От семейните ангажименти, от грижите по нас – не млъкваше малката дъщеря, все по-разярена.

-         Нуждая се от насърчение и от… любов – осмели се да изрече пред момичетата Дора.

    Изумлението и на двете изтика назад доброто им възпитание. Голямата изсумтя, отметна буйно изрусените си коси, и започна да върти между палеца и показалеца си кичур, но не каза нищо.

    Малката с раздразнение запали цигара.

-         Предупреждавам те да внимаваш. Съседите ще ни разнасят.

Гледаха я под лупа, не се мъчеха да я разберат и се зарадват за нея, а да я пречупят. Още натрапено  щастие от нейна страна и щяха да ѝ се подиграват на всеослушание. Неразбирането им болеше като удар от снежна топка по лицето.

    Къде бе спасителната семейна лодка? Сподели с тях веднага, за да ги разтовари от грижи, а за тях нейната веселост прозвуча ненормално.

    Дора се обърка. Пропуснала ли бе да възпита дъщерите си, че съществуват десетки начини да нараниш, независимо от първоначалното намерение. Навярно момичета искаха да си придадат авторитет и зрелост или се чудеха защо и двете са разведени, а майка им остава търсена жена. Нейният отговор вероятно би ги отвел в личния ѝ склад с качества, но тя за нищо на света не желаеше да ги наранява. Двете не премълчаваха и често оставаха след себе си чувство на враждебност и студенина, нежелание за продължаване на контакта.

    Антон ѝ бе дал ясно да разбере. Надяваше се да стане негова съпруга. Твърде зрял, забавен, сладкодумен, атлетичен и строен, с тъмнокестенявата си коса, падаща върху челото му, излъчваше момчешки чар. Прекрасен. Ако не беше с двайсетина години по-млад.

 

    Мъжете и жените се срещат, понякога се разминават в стремежите и идеите си, обвиняват другия в грешка и задни мисли. Хората идват и си отиват, любовта чака да я забележиш и погалиш.

 

    Дора схващаше – животът ѝ е недовършен. Обича, значи съществува. Обича, значи е млада.

    Чувствата са факт, любовта ѝ е в сърцето и мислите, но дъщерите, дъщерите също са реалност. Усещаше вътрешно им напрежение, движенията им - прекалено напрегнати. Запита се кой от фактите да срита под килима.

    Любовта е събирач на хора, възраждане след безпътица. Не е длъжница на децата си, нито те на нея. Реши да вземе правосъдието в свои ръце. Изпита жал за самотните им дни и нощи. Техни са си, но им ги опрощава. Засмя се. Първоначално насила, после смехът се промени. По-плътен, противоотрова за недоволството и претесненията.
   Идеята, празненството с двайсет и петима човека да се превърне в събиране на четирима, й допадна.

    



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - knigolubie,
30.03.2023 22:40
Някои оставят по нещо.
цитирай
2. knigolubie - И ние се опитваме
17.04.2023 11:23
Важното е да правим непрекъснати опити да сме добри, разбиращи, мили и любезни.
Въпреки другите!
Бог да бъде с нас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2009828
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031