Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2007 15:24 - Приказка за съдбата
Автор: tuti Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2853 Коментари: 1 Гласове:
0



       Преди стотици години, когато хората все още вярвали в магии и вълшебства (затова те все още съществували), живяло едно обикновено семейство в една обикновена къща, в един обикновен град. Това семейство наистина не се различавало по нищо от другите в града. Всеки ден мъжът в ранни зори отивал в работилницата си, където правел обикновени каруци и бляскави колесници, които само по-заможните в града можели да си позволят. И майката ставала още по тъмно, като мъжа си. Сутрин тя работела като помощница в градската лечебница, а следобед се грижела за къщата. Не оставала и миг без работа.

       Те си имали две деца – едно момче и едно момиче . Хармония и разбирателство царели в дома на това семейство и макар и четиримата да се опитвали да се придържат към тях, съдбата била отредила друго.

               В деня на раждането на сина Съдбата, заедно с двете си дъщери Дарбата и Страданието, дошли при новороденото, за да очертаят пътя му. Дарбата била облечена в дълга златна рокля, цялата обсипана с рубини и елмази, а сребърните й коси леко се посипали над люлката на детето и го дарила с ум, сладкодумие и добро сърце. След това и Страданието се доближила до детето и с костеливите си бели, почти прозрачни, пръсти докоснала гърдичките му и в същия миг мъничкото му сърчице се изпълнило с болка. Съдбата също приближила люлката на детето, погледнала с чист, ясен поглед дъщерите си, а след това и новороденото, и от устните й се отронили думите: “Твоята съдба е да бъдеш спасен.” Миг по-късно трите се превърнали в пепел, който се пропил в дъските на подa. Майката и бащата знаели за посещението на Съдбата и били нетърпеливи да разберат какво дарбата била отредила на сина им, но вместо това още на другия ден детето им се разболяло. Майката веднага го занесла при лечителя на града. Родителите били съкрушени, когато разбрали, че сърцето на сина им било много слабо и едва ли щяло да издържи до петата му годинка.С тази тежка мисъл се прибрали в дома си. Дълго време двамата не отронвали и дума, само се взирали с пълни със сълзи очи в крехкото същество, спящо в люлката. Тогава двамата решили да се опитат да забравят, казаното от лечителя и да заживеят така, както биха заживели, ако не ги бе сполетяло това нещастие.

               Четири години по-късно им се родило момиченце.Този път мъжът и жената решили да предпазят рожбата си от Съдбата и нейните дъщери, затова скрили новороденото, залостили прозорците и заключили вратите.

               Минали години. Децата пораснали живи и здрави.Родители -   те решили,че е станало чудо. Пратили сина си да учи в далечен град. Той се връщал всеки месец, но въпреки чудото, те тръпнели в очакване да видят как синът им престъпвал прага на дома жив и здрав.

               Момчето било весело, засмяно, обичано от всички и винаги било център на внимание, независимо дали било сред многобройните си приятели или сред семейството си.

                Момичето обичало брат си с цялото си сърце и било готово на всичко за него. То обаче било пълна противоположност на него.Винаги било самотно и мълчаливо. Нямало с кого да сподели мъките и терзанията си, чувствало, че не това било мястото му, чувствало се без път и посока – без съдба. Никой не вярвал в него, за това и то спряло да вярва в себе си.

                Един ден обаче синът не се върнал. Родителите се разтревожили, но решили, че може да се е забавил по пътя, за това изчакали до другата сутрин. Утрото обаче им донесло страдание. Още рано, рано на вратата почукал непознат мъж. Той разказал как по пътя си срещнал сина им и продължили заедно, но през нощта ги подгонили вълци. Докато се опитвало да се спаси, сърцето на момчето не издържало и точно при реката то се спряло, хванало се за гърдите и паднало в буйните води. Течението го отнесло и от него не останал и помен.

                 Мъката била неописуема. Сърцата на родителите били опустошени, а дъщерята се втурнала в сълзи към стаята си. Тя не можела да осъзнае това, което била чула преди миг. Настъпила нощта. Без да отронва и думичка, момичето тръгнало да търси брат си. Нещо дълбоко в нея я карало да вярва, че той е жив.

                 Цяла нощ тя вървяла,без дори и да потръпва от зловещите звуци, забулени в сянката на тъмнината. На сутринта тя стигнала реката, отнела брат й. Без да се замисля и за миг, тя се хвърлила в нея, а буйните води започнали да я подмятат като парцалена кукла. Скалите били токова остри, че разкъсвали тялото й, а ледената вода болезнено притъпявала болката. Ала умът й бил бистър и чист, като реката. Единствено мисълта за брат й изплувала от бързея. Момичето вече било потънало дълбоко в ледената прегръдка на реката, когато внезапно ярка, ослепителна светлина я връхлетяла и я изхвърлила на един топъл, мек бряг от златна коприна. Когато отворило очи, видяло три жени, наведени над него. Едната била невероятно красива, втората била някак призрачна, а третата едвам се виждала от другите две.

                - Ние не можахме да дойдем при теб, затова ти дойде при нас. Човек не може нито да се скрие, нито да избяга от съдбата си, защото тя е в самия човек. Ти дойде да спасиш брат си, а това именно бе твоята съдба.

              - Но...къде е той? Добре ли е?

- При нас е... и вече е спасен...

- А ако не бях дошла...

- Бъдещето отвъд избора е непонятно дори и за нас.Ние чертаем пътя, но нямаме власт над онова вътре в теб, никой няма– освен теб.

Думите на жената, скрита зад другите две, бяха объркващи и неразбираеми, но в същото време се появиха като просветление.

- Спаси брат си с огромната сила, пропила и последната клетка от тялото ти. Тази сила победи смъртоносния бързей и коварната болест на твоя брат.

В следващия миг трите жени се превърнали в капка вода, която попила в светлината. Момичето видяло брат си да лежи до него. Преметнало ръката му през рамото си и изплували на брега. Вечерта те вече били вкъщи. Щастието наистина най-сетне изпълнило дома на семейството.

Синът станал многоуважаван търговец, а сестра му започнала да пише за всички истини и сили, които движели света. Станала най-известната писателка за онези времена, времена, в които хората вярвали в магии и вълшебства, но не вярвали в себе си.

 




Гласувай:
0




1. leif - Най-голямото вълшебство е да по...
15.06.2007 13:44
Най-голямото вълшебство е да повярваш в себе си и в любовта
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tuti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13173
Постинги: 1
Коментари: 1
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031