На днешния ден „онази, по-добрата, царската българска власт“ записа нови кървави букви в историята на България от 20 век: разстреляни са 18 човека, от които 6 са деца…
Кървавата трагедия край Ястребино – 20.12.1943 год.

На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино свистят куршуми. Разстреляни са 18 човека, сред които 6 невръстни деца, останали в летописа като “Шестте ястребинчета”.

Втората световна война е в разгара си. Царство България е на страната на Третия райх, а в страната ни бошуват партизани, противници на водената от правителството профашистка политика. Управляващите правят всичко възможно да неутрализират шумкарите, както самите те подигравателно ги наричат. Когато през есента на 1943 г. се формира Омуртагският партизански отряд, в неговите две чети се включват младежи и девойки от Антоново, Ястребино и други села. Ястребино е снабдителна база на партизаните от отряда. Смелите им акции в този район и помощта, която почти цялото Ястребиноим оказва, карат околийския управител да изрече злокобните думи: „В Ястребино всички са комунисти… Цялото село трябва да бъде унищожено.“ По искане на същия управител на Никулден — 19 декември 1943 г. в Тузлука прииждат силни, войскови части, за да започнат разправата със старото „комунистическо гнездо“ Ястребино. В блокадата на Тузлушкия край (операция „Омуртаг“), участват 19-и пехотен полк от Шумен, 7-и пехотен полк, 5-и армейски артилерийски полк, 4-а дивизионна ловна дружина и 3-о товарно артилерийско отделение. Имало е освен войска още полиция и жандармерия. От София лично идва генерал Ковачев, събира командирите в Омуртаг и заповядва да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, за да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата.

Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов. Към него е приобщен и полицейският агент Стоян Узунов. Подпоручикът имал заповед от командира на полка полк. Атанасов да ликвидира близките само на нелегалните, но явно престаравайки се със служебните си задължения, разстрелва жените и децата наред с мъжете. Командирът на полка не очаквал това и изгубил ума и дума, като чул за извършеното кръвопролитие. Малко след разстрела, дори идва заповед той да бъде отменен. Редовна българска армия, а не полицейски сили извършват убийствата.

Разстреляните на 20 декември 1943 г. са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко едно семейство е излязъл по един човек при партизаните.

Жертвите са: Дядо Стойне Станков, на 75 г., и съпругата му Наста, на 70 г., чийто син Иван е в нелегалност.

 

Рангел Дончев, на 57 г., и съпругата му Мара, на 58 г. – дъщеря им Райка е партизанка.
Петър Калайджийски, на 50 г., и съпругата му Стоянка, на 48 г., чийто син Рангел е при партизаните, след като избягал от военна служба. С тях са разстреляни и 3 от децата им: Надежда – на 12 г., Иван – на 9 г., и Стойне – на 7 г.

 

Иван Димитров Янков, на 55 г., и съпругата му Марийка, на 45 г. – синът им Димитър е партизанин. С тях са разстреляни и дъщерите им близначки Ценка и Цветанка – по на 13 г.

Петко Стоичков, на 56 г., и съпругата му Лазарка, на 51 г., чийто син Стойне е партизанин. Разстреляна е и дъщеря им Димитринка, на 11 г.
Димитър Богословов, на 48 г., и съпругата му Станка, на 42 г., чиято дъщеря Катя е партизанка.

След разстрела всички са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на загиналите са изгорени на клада. Смислен отговор защо е извършено това зверство няма.

Арестуваните не вярвали, че ще бъдат избити

Денят 20 декември 1943 г. се случил студен и със скреж, но без сняг. Предния ден Ястребино е блокирано от втора картечна рота на 19-и пехотен полк под командването на подпоручик Константин Йорданов. В цивилния си живот е учител, баща на две деца. Той заповядва ареста на семействата на партизаните, включително и на децата, после в общината лично разпитвал задържаните къде са синовете и дъщерите им. Кметството на с. Ястребино е било претъпкано от арестувани, но разпитът не продължава дълго. Въпросите в питащите очички на децата остават без отговор. Малцина, като гимназиста Чавдар Калайджиев, чиито родители са ятаци, а не партизани са осовбодени. Или пък баба Яна Григорова, майка на нелегалния ремсист Георги. Тя показва писмо от дъщеря си от София, че ще се жени, а Георги уж отишъл на сватба там. Да направи така, я подучил обреченият на смърт Рангел Дончев. За другите обаче милост няма. За малко подпоручикът щял да пусне и Петър Калайджийски, който му заявил, че се е бил на фронта за България, дори пленник, но братовчед му Величко Гюров издава, че синът на Петър – Рангел, скоро взел тенекия сирене от тавана на къщата им за партизаните, и това решава съдбата на него, жена му и трите им деца.

Родната къща на трите убити деца Стойне, Иван и Надежда Калайджийски.

До последно арестуваните смятат, че ще ги интернират, никой не очаквал да бъде убит. Дори при ареста Лазарка Стоичкова намира сили да се пошегува с войниците: „Почакайте, момчета, да си взема кожуха, че като ме бият, да не ме боли много!“ „А, няма да стане нужда“, отговорили войниците. Тя все пак успява да изпрати и скрие при съседи малките си дъщери Веска и Станка и така им спасява живота. Димитринка също била пратена при комшии, но войниците накарали майката да извика децата си и като чула виковете й, Димитринка пристигнала. Близначето Ценка през този ден било болно на легло с висока температура. Когато идват да приберат семейството, сестричката й Цветанка пък била за вода. Войниците били склонни да нарушат заповедта и да оставят децата, като подберат със себе си само възрастните, но майка им Марийка отказва да тръгне без тях.

18-те били разстреляни към 1 часа по обед.

Дървото, до което е убит най-възрастният от 18-те – дядо Стойне.

 След пладне ги извеждат извън селото и най-напред ги повеждат уж към Поляне (днес Антоново), после им заповядат да свърнат към поляна в гората.По пътя бил убит 75-годишният дядо Стойне, тъй като не можел повече да върви. На стотина крачки от селото, посред бял ден затрещели автоматите. За да не бягат, първо стреляли в краката на арестуваните. Въпреки това някои от дечицата побягнали, но застигнати от изстрелите, замрели завинаги на замръзналата земя. Незасегнат между труповете остава седемгодишния Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват, но палачът не се смилява над него и детето пада мъртво. Принудили съселяните на убитите да ги погребат. До самото място на разстрела ужасените хора изкопали един общ плитък гроби положили в него разстреляните по семейства. Акцията завършила с разграбване и опожаряване до основи на къщите на жертвите от войниците и офицерите.

На самата екзекуция подпоручик Йорданов не присъства, командвал я по негова заповед фелдфебел школникът Никола Маринов, който бил редовен войник и по ирония на съдбата… ремсист. След 9 септември Йорданов е осъден на смърт от Народния съд, но Маринов се разминава с малко затвор, по-късно е инженер в Плевен.

Малко след разстрела в Ястребино идва офицер на мотор с кош, който носи заповед, че екзекуцията се отменя. Телата на убитите обаче, са вече изстинали. За да заличат престъпленията си, на следващата нощ убийците продължават гаврата с жертвите си. Пак по заповед на подпоручик Йорданов войниците изваждат набързо заринатите трупове, натоварват ги на камион и закарват вкочанените тела в гората край с. Долна Златица, където ги натрупали на клада и изгорили.

Паметникът на мястото, където са разстреляни . Издигнат е през август 1946 г.

Сред убитите има всякакви по убеждения хора – от заклетия комунист Рангел Дончев, който се запалва по комунистическите идеи, докато е на гурбет в Америка, до кроткия Димитър Богословов, който бил далеч от нелегалните работи. Той предупреждава дъщерите си Катя (партизанка) и Марийка (политзатворничка), че се набъркват в сериозно и опасно дело и се чуди какво ще стане с тях. Става това – той и съпругата му Станка са разстреляни, Катя загива като партизанка, Марийка попада в затвора.

 

През 1943 г. Веска Стоичкова, по мъж Моллова, била на 16 години. Било й съдено да се спаси, но да чуе изстрелите, които погубили майка й, баща й и сестра й Димитринка.
Тя разказва: „Предния ден би барабанът, че ще има блокада и никой да не излиза от къщи. Аз не бях толкова страхлива, вдигнах котлите и отидох за вода. Като се върнах, сестричките ми Митка – така наричахме Димитринка, и Станка ги нямаше у дома. До съседите отишли, а аз пак се канех да ида до кладенеца. Като погледнах към портата – полицаи и войници. През това време майка ми готвеше боб, шеташе нещо. Викам:„Мамо, погледни!“. А тя: „Леле, Весе, бягай!“ Тъй ми рече мама и аз от стая в стая (селските къщи имат вътрешни врати), през нивата, та чак в чичови – чичо Илия е брат на татко. Скрих се в обора при кравата ни жива, ни умряла
През това време полицаите казали на родителите ми да побързат, че началникът ги вика в общината. Тръгнали, стигнали до портата и тогава някой се сетил да погледне списъка: „Тук има и деца, къде са ви децата?“

Майка ми рекла, че не знае къде са. Накарали я да ни вика. Часът бил девет и нещо преди обяд. Димитринка, като чула гласа на мама, хукнала да си ходи. Съседите не я пускали, пък тя: „Щом ме вика мама, ще си вървя“.

Станка, тя беше на 8 години, била в чичови, вкъщи. Тръгнала и тя, но щом видяла въоръжените мъже, се уплашила, снишила се край плета и се мушнала в кошарата на Стамен Василев. Не я дочакали…

Избиха ги насред пладне. Аз все в обора стоях, не са се връщали да ме търсят. Чух, като стрелят – голям гърмеж ми се стори и си помислих, че войниците си правят учение, друго не допусках. По-късно със Станка се върнахме вкъщи и решихме да запалим печката, че беше загаснала, и да доварим боба. Излизам аз на балкончето, там държахме дървата, и гледам полицаи пак в двора – те се върнали да палят къщата. Замръзнах. Излезе и Станка, а те малко се стъписаха: нали всички трябвало да избият, каква е тази работа… Но се намери човек сред тях, прошушна: „Оставете децата, все едно не сте видели нищо“. Те склониха, но къщата ще палят.

Аз занареждах: „Защо ще ни палите, нали отдавна свърши турското робство, нали сме все българи, аз знам, че тогава са палили…“.
Никой не ме слуша, ами ме накараха да пусна добитъка от обора и докато се върна – къщата гори. Сено имаше складирано под една черница – и то гори, и хамбарът гори. Огън до небето. Заповядаха на хората никой да не ни прибира, защото ще го арестуват. Мръкна се, къщата изгоря, стените се срутиха. Най-сетне се ситихме къде да отидем – в плевнята. Тя не беше запалена, защото бе близо до тази на съседа Стамен и той протестирал, че и неговата ще изгори. Там се мушнахме със Станка да спим, помня, че на другата сутрин вече беше паднал сняг. Чичо Илия дойде рано-рано при нас, никой да не го види. Кри ни у тях до март, докато мине блокадата. А мама и татко можеха да се спасят още през юни. Тогава агенти ги карали да се подпишат, че се отказват от сина си Стойне, който беше партизанин. Но те не приели, казали, че имат само един син, как ще се откажат от него.“

Веска Моллова дори не става член на БКП. Пенсионира се като управител на сладкарница в Русе, където живее. Признали я за активен борец чак след третата молба, и то от най-ниската категория – четвърта.

Петранка Коцева, дъщеря на Стоянка и Петър Калайджийски, сестра на разстреляните с тях деца Надежда, Иван и Стойне, също се спасила на косъм от смъртта. От 14-годишна я пратили да работи като слугиня в богати софийски семейства. През декември 1943-а била на 19 години, сгодила се и решила да се жени.

„Трябваше нашите от село да ми изпратят някакви документи за сватбата. Не помня какви, но знам, че се вземаха от попа. Взел ги баща ми, запечатал ги в един плик, но започнала блокадата и не може да ми ги прати. Намерих ги след време на една греда вкъщи… Документите не идват, аз се притеснявам в София, хванах влака и тръгнах към село. Слиза се на Попово и после пеш към Ястребино. Пътят ми минаваше през село Долец, близо до Попово, където живееха баба и дядо, родителите на майка ми. Първо се отбих при тях и баба ме задържа на гости. „Утре е Свети Никола, дума, ще отпразнуваме вуйчо ти Никола и тогава ще си вървиш в Ястребино!“
Това ме спаси – един ден по-рано да си бях отишла, щяха да разстрелят и мен“, разказва Петранка. Тя пък се пенсионира като дългогодишна работничка в столичния чорапен завод „Вълчо Иванов”

Преди 1989 г. всички знаят за „Шестте ястребинчета”, учениците учат за трагичната им съдба в час по история, пионерски отряди изследват живота им. Комунистическата власт след Девети септември ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. Рангел Калайджийски – партизанинът, заради когото бяха убити родителите, сестричката и двамата му братя, приживе казва друго: „На възрастта, на която загинаха, те нямаха време, не можеха да бъдат герои.”Определя ги по-скоро като великомъченици на свободата. Ако свободата на някои сега звучи пресилено, може да се каже, че разстреляните в Ястребино през декември 1943 г. деца са мъченици на една идея. Известни творци се вдъхновяват от драмата им: писателят Богдан Глогински написва повестта “В Ястребино свирят куршуми”, режисьорът Милен Гетов създава през 1979 г. игралния филм “Юмруци в пръстта” по сценарий на Никола Статков и Иван Славков, Светлин Русев нарисува “Ястребинци”. През септември 1979 г. на метри от лобното място на шестте ястребинчета, Тодор Живков открива Националният пионерски комплекс “Ястребино”. Той е бил място за активна идеологическа и възпитателна дейност с тогавашните пионери и комсомолци в духа на тоталитарното време. Тук са идвали цели класове от цялата страна и в учебно време, които провеждали обучението си под ръководството на учители, назначени на щат към комплекса.

 

Националният пионерски комплекс “Ястребино”

Днес в Ястребино на втория етаж на местното читалище, където се е помещавало училището на избитите деца има музей. Заради различната си възраст шестте деца никога не са били в един клас, но навремето е направена възстановка на една класна стая от онова време с три редици зелени чинове. Върху първите стоят табелки с имената на шестимата разстреляни ученици. Най-вляво до прозореца е името на 7-годишния Стойне Калайджийски. Отляво е паметна стена със снимките на децата и кратките им биографии. Единствен Стойне бил толкова малък, че не успели да го фотографират и в духа на времето вместо със снимка художниците го представяли с малка петолъчка.

В стъклена витрина под стената с портретите са подредени ордените „За народна свобода 1941-1944 г. втора степен“, с които децата са удостоени посмъртно.В класната стая и в коридора пред нея са подредени увеличени фотографии, останали от разстреляните. Старо сметало допълва експозицията. В краката му са струпани безразборно папки и албуми, явно останали от някогашните посетители – било е време, когато Ястребино е било тема на реферати и разработки, на пионерски дневници и детско творчество. Най-често в музея гостуват децата, които идват на зелено училище или на летен лагер в детския комплекс край селото.

По време на съпротивата у нас от вражески куршуми загиват и други деца (юноши). Сред тях е и най-малкия партизанин у нас Митко Палаузов. Той пада убит, разкъсан от бомба на 1. април 1944 год. в местността Осеникова поляна край Габрово. Митко остава завинаги четиринайсетгодишен. Завинаги деца остават и Васил и Сава Кокарешкови от Белица; Детелина Минчева от Пазарджишко; Иван Бандаков от кв. Чепино – Велинград; Марин Попов от с. Правище, Пловдивско; Стефко Крайчев от Сливен; Никола Накев от Перущица.

След 9 септември 1944 год., образите на всички загинали в годините на съпротивата деца и юноши се митологизират, наричани са “деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата им някои от тях силно преувеличени, се използват като сюжет за написването на множество книги с партизанска тематика. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979). / СОЦ.БГ

http://bultimes.com/na-dneshniya-den-onazi-po-dobrata-tsarskata-balgarska-vlast-zapisa-novi-karvavi-bukvi-v-istoriyata-na-balgariya-ot-20-vek-razstrelyani-sa-18-choveka-ot-koito-6-sa-detsa/

 

ЖАЛКА КОМУНИСТИЧЕСКА ОТРЕПКА

А ЗАЩО НЕ НАПИШЕШ НЕЩО ЗА ТОВА

Няма почти никакви документи за страшните, кървави и срамни събития от този неосветен период. Малкото, което може да се намери в архивните фондове на МВР, си остава засега секретно, а отварянето на тези фондове започва от 1948 г. нататък. А броят на жертвите от тях говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г. 2000 български офицери, репресирани веднага след връщането им от фронта.

220 000 души, преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда. 11 000 души, съдени от Народния съд, от които 1500 вече след като са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.

срещу избитите от законната власт шумкари терористи, които са около 3 хиляди, червените фашисти избиха 30 хиляди, десет пъти повече

Няма почти никакви документи за страшните, кървави и срамни събития от този неосветен период. Малкото, което може да се намери в архивните фондове на МВР, си остава засега секретно, а отварянето на тези фондове започва от 1948 г. нататък. А броят на жертвите от тях говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г. 2000 български офицери, репресирани веднага след връщането им от фронта.

220 000 души, преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда. 11 000 души, съдени от Народния съд, от които 1500 вече след като са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков.

В това време, Трети украински фронт на Червената армия бързо напредва към София. За успеха на комунистическия преврат решаващият фактор е съветската армия.
Така започват едни от най-кървавите и ужасни събития в страната ни.
Комунистическата партия, по съветски образец веднага създава ”народна милиция”, предимно от доскорошни партизани. След това, от милицията се подбират кадри за Държавна сигурност (ДС), която бързо нараства на няколко хиляди.
В първите месеци на преврата, в страната са арестувани повече от 20 000 души обвинени, че са „народни врагове”.
Как комунистите взеха властта – вижте едно журналистическо разследване:
През 1984 г.журналистът Наско Мандажиев успява да вземе интервю от известния бивш зам-министър на МВР и бивш първи зам-председател на Комитета по държавна сигурност, генерал полк. Мирчо Спасов. Тогава той е началник отдел ”Задгранични кадри” на ЦК на БКП, назначавал и уволнявал пасланици и всички висши задгранични кадри.
В Партийния дом кабинетът му бил до този на Живков.
В дните на преврата Мирчо Спасов е дясната ръка на Тодор Живков и ръководел „мокрите дела” на партията в София – убийствата. Той е не само един от основните извършители на масовите убийства, но и организатор на ужасните „лагери на смъртта” в Ловеч и Скравена. Пред журналиста Мандажиев, без да се притеснява, с известна носталгия по миналото, Мирчо Спасов споделя:
”Било славно, но и жестоко време.
Партията разпоредила преди Народния съд, да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така, всяка нощ пред разпределителя – Дирекция на полицията на „Лъвов мост” пристигали хора от града и селата, камиони „Опел Блиц”, от провинцята използвали и влакове. След описване, качвали ги пак на камиони, откарвали ги в радомирските села Върба,Темелково и Батановци, където ги избивали и заравяли из нивите.
Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов.”
Предполага се, че по нареждане на партията, по време на преврата и при утвърждаването на комунистическата власт, в страната са убити между 30 и 40 хиляди души.

Аве,гнидо..... Без коментар......Къ да те коментирам бе лешпер.

комунистическата и фашистката пропаганда са забранени
червен боклук

Аве,гнидо2.....Кое е забранено,душите на децата ще намерят ли мир и спокойствие/А душите на убийците те какво......

разби животи на хиляди и не малко от тях уби. Това е понеже е по-хуманна.

Миналото трябва да се познава и помни за да не се повтяря и никой днес няма право да си присвоява политически дивиденти и да прендира за някакви привилегии от който и период да са роднините му мъченици.Трябва всички да са равни пред закона и да се прекъснат облагите на тези които използваха политическата си власт за да ограбят държавата и народа си .Нищо не е забравено и никой не е забравен и престъпниците от всички периоди един ден ще понесат послествията чрез потомците си които макар и уж невинни се ползват от бандитското богатство на прадедите си.

Миналото трябва да се познава и помни за да не се повтяря и никой днес няма право да си присвоява политически дивиденти и да прендира за някакви привилегии от който и период да са роднините му мъченици.Трябва всички да са равни пред закона и да се прекъснат облагите на тези които използваха политическата си власт за да ограбят държавата и народа си .Нищо не е забравено и никой не е забравен и престъпниците от всички периоди един ден ще понесат послествията чрез потомците си които макар и уж невинни се ползват от бандитското богатство на прадедите си.

Те загинаха, за да живеем ние - така скандираха по митинги и манифестации пионери, комсомолци и комунисти. Наживяха се. След толкова години на комунистически победи, дали сега в Ястребино се раждат повече от шест деца годишно. Има ли действащо училище . Националния пионерски комплекс още ли е такъв. Колко струват на държавата ястребинските комунисти и активни борци. Сега е видно, че те построиха комунизма само за себе си и сега с бодра стъпка крачат към капитализма. Бог да прости жертвите на комунизма.

Гледам тук дебили разни демонстрират неуважение към паметта на зверски убити деца! Питам се що за негодник трябва да си за да се държиш така? Някакъв шебек оправдава убийците с последващите комунистически зверства. Аз през 90 година също слушах, четох и гледах за стотиците хиляди жертви на комунизма, обаче за близо 30 години демокрация така и не научих имената на поне 10 от тези видни интелектуалци убити от комунистите. Жертви безспорно е имало, сигурно и много невинни, както става след всяка революция, но съвсем очевидно след убийствата на жени, деца и старци от фашистките главорези, то много измет е имало за изтребване. А днес дали пък няма?

Аз пък ще ви кажа,че Царство България НИКОГА не убиваше деца! За да бъдем справедливи трябва да кажем,че тия деца са убити от комунистите,за да имат повод да избиват невинните хора после! Комунист мозък няма- изпълнява всички заповеди на началството без да мисли,а това е част от червения терор срещу народа на България! Децата са убити от червени терористи и понеже историята се пише от "победителите",тези убийства бяха приписани на цивилизования свят а не на червените мракобеси,които ги извършиха! Теб не те ли е срам да се гавриш с паметта на жертвите,помощник терористе и учителю на непристойните ислямисти ???

Явно след 9.9.1944 год. не са избити тези, които е трябвало, а твърде малка част от тях. Сега наследниците им управляват и въвеждат общество на омраза и нетърпимост. Такива изроди сега се величаят като демократи и се свличат до нивото на ИДИЛските главорези, убиващи деца, жени и старци. Погледнете постинга на сурвакаря, злорадстващ за убийството на руския дипломат в Анкара !
Е, всяко нещо си има мярка ! Никога не съм бил нито член, нито привърженик на комунистическите идеи, но започва да ми се избистря защо хората стават комунисти - заради точно такива НЕчовеци като извергите, приемащи убийствата на невинни деца като едно похвално дело !
Абе, ИДИОТИ, такива като вас наистина трябва да бъдат изтрити от лицето на земята, за да настъпи истинско омиротворение и хората да заживеят нормално. Знаете ли бе, ИДИОТИ, че през 1993 год. унгарците заровиха в един братски гроб костите на всички загинали за свободата на Унгария без разлика от политическа принадлежност ?! Комунисти, фашисти, хортисти - в един гроб ! Затова са държава, затова са народност !

30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г. 2000 български офицери, репресирани веднага след връщането им от фронта.

значи червените изроди избили 30 хиляди, унищожили народа, превърнали държавата в съветска колония- и жертвите да се прегърнат с палачите

наскоро излезе закон за комунистическия режим като незаконен, и точно в съответствие с тоя закон комунистически помии като тая нямат място в сайтовете

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г

а съвсем наскоро беше допълнен

Но дълго са слушали и чели думи, отровени с омраза. Такива думи СЕ СРЕЩАТ И В НАШИЯ БЛОГ. ДА ПАЗИ БОГ

точно както комунистическите дяволи някога

"Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.

В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … "

псевдопоет и псевдочовек
тия убийци не ги давам, за стъкленото око на Гео Милев

" идиот си ти, не си българин, а руски червей "
Какво да ти отговоря ? Ами нищо друго не си заслужил, освен да ти заявя най-категорично, че си едно тъпо злобно нещастно педалско копеленце, но като възпитан човек ще си затрая- за друг път. Еймен.

То/окото / ги гледа...

А някой казвал ли ти е че този законопроект за НС е внесен от Никола Петков и ГМ Димитров-Гемето -баща на лидер в СДС Анастасия Мозер и, че Багрянов също е носил подобен законопроект в Истанбул когато е търсил примирие с англичаните и този проект е бил част от проекта за мирен договор
Законът за НС не е иницииран от комунистите, а е клауза в мирния договор наложен ни от Великите сили. От тези смъртни присъди по НС са изпълнени малка част-по голямата са помилвани
Подобни трибунали има в повечето европейски страни и това е наложено главно от англоговорящите
Има достатъчно исторически материал по темата, но кой да чете?

открито е в масов гроб 17 в Илиянци
масов
17
представяш ли си, колко удушени като кучета...

no i ne znam dali vlastta e znaela che tam ubiva detsa.i sledvashtata dobra vlast izbi mnogo balgari si i drug vapros zashto tezi malki detsa sa tam. s roditelite li sa bili tam nikoga ne sam razbrala ako ne sa vinovna e ne vlastta a tezi,koito sa gi prieli da sa s tiah te sa vse edno kato dneshnite detsa kamikadzeta veche sa nadrasnali manipulirat gi sami da se samoubivat ta da ne e vinoven nikoi za konchinata im v takava ranna vazrast i to nasilstvena smart

godina sled tova toi napusnal partiata a e bil iatak u nas na gosti po pochti tsentralna za grada ulitsa vidial kak dve novoizlupeni militsionerchela butali sased kam duvar i zarejdali orajie iztichal i uspial da gi vazpre da go ubiat samo zashtoto bil dobre obleche i uche bil edin ot malkoto kachestveni injineri vgrada ni li sa izbili samo tezi dvamata bez da gi vodiat za grupovite razstreli

videli trudna situatsia i ot strah da ne gi zaloviat malkite i te da gi izdadat moje i da si gi izbili naskoro chetoh sestri palaveevi ama ne dopuskam che ima takiva gadniari dasahraniat sebe si da izbiiat tezi,koito sa rabotili za tiah ako i da imam v moeto semeistvo primer podoben sam chicho remsist podgonen iako po vreme na laipskia protses go nakarala da mine v nelegalnost i zamine v plovdiv .tam shte mu dadat falshiv pasport da napusne stranata.v rodnia grad spets chengeto mu e detski priiatel i ne go e predupredil da napuska grada shto idvat ot sofia za proverka.i kakvo stava kogato sam na 5 godini mi se udava da razbera zaedno s baba si mi politsiata v plovdiv go e otrovila po vreme na razpit 3 denonoshti se bori neistovo za jivota si v bolnitsa mnogo zdrav organizam,no lekarite ne poznavat otrovata i toi sam ne uspiava da ia prebori.v 1950 az si igrai n aulitsata i edin gospodin sas siv shlifer i cherno bombe me pita ti li si na tsatskata dete umen maj s chin v novata vlast a chicho mi e otroven 33 a v 50 toi pita 5 godishno dete dali e negovo prosto zashtoto prilicham na nego i me pomoli da go zaveda pri baba si i az go zavedoh i znaete li zashto iskashe da ia vidi da i iska proshka zshtoto tioi bil vinoven za msartta na chicho mi nemu dal pasporta a go zadarjal za sebe si e na tova ako ne mu se kazva gavra s maichnski te chuvstva na edn ajena vie mi kajete kak se kazva.

v revolutsii ima smartni sluchai a v septemvriiakoto vastanie da niama.s edno stakleno ama ne e ubit nali

kak pak u nas izbiha tolkova hora a v rodinata na fashizma sadiha samo nai vishite.

ima masovi grobove vajno e dali sas sad i prisada sa gi izbivali.

Кто не помнит и не чтит своё прошлое, тот не имеет ни малейших шансов на своё будущее.

Профилите cederama, lightsaber123, deorea2 са на един и същ човек, известен най-вече като полигор. Павел Горинов от Хисаря. Разследван и съден за педофилия.

Сега остава и да го докажеш по IP :-)

Не... не се гавря с никакв памет на загинали деца.
Авторът на статията показва ясно, че преди 9-ти е имало баси клането а то не е така с известни изключения. Истински големи кланета дойдоха с комунистите.
Това е истината.

Както вече писах известни са много факти, много имена, включително на тези деца, за жертвите на комунизма се знае само "стотици хиляди", нещо по-конкретно кои са тези лекари, кои са тези интелектуалци? Къде са им паметниците, историите, фактите? Това била истината казваш, че теб истината за говорител ли те е наела? В СССР Сталин избил милиони - 10, 20, 30, ти знаеш ли колко? Следователно тук комунистите избили стотици хиляди и точка, те това е истината

Малко са на брой безнадеждно-отровените от гьобелс-макартиската пропаганда. Но са свръх-активни. Ботев ли беше казал "Лудите не може никой вразуми, бесните не може никоя укроти". Може. Освободителната война 1878 заварила знаменития поп Минчо Кънчев заточеник в Диарбекир. Там най-бесния гонител на християните се вайкал след руската победа, че ще се покръсти за християнин...