Прочетен: 3515 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2023 22:10
КЛАВИРНИТЕ ТРИА НА РАХМАНИНОВ
През своя, преминал през драматични етапи живот, Рахманинов в ранните си години пише две клавирни триа. Те остават единствените му творби, предназначени за този камерен състав.
Напомням, че Рахманинов е на 44 години когато го сполетява ВОСР и той разбира, че вече условия за творчечство в страната си той няма. Съвсем в началото на революцията, докато още е можело да се напуска СССР, той отива на турне в Швеция със семейството си. До смъртта си през 1943 г. той не посещава посещава Русия. Там срещу него се води враждебна кампания, като му се вменява, че е декадант и формалист. Истината е, че Рахманинов е една от най –възвисените руски души. Хората в цял свят осъзнават този факт, но идиотите от НКВД – не! Върхът на пропагандата в СССР срещу него е през 1931 г, когато начело на СССР е Сталин и НКВД започва да контролира и да дава насоки за работата на хората на изкуството. И да ги следи. Отбелязвам, че Хоровиц, който бяга от СССР заедно с Рахманинов има едно посещение в Голямата страна 61 години след като я напуска, през 1978 г. Тогава изнася рецитал в Москва.
Много бих желал българите, завършили музикалното си образование в Московската консерватория да ми обяснят какво е декадентство и формализъм в музиката. Аз не знам, но сигурно е било нещо много опасно, защото формалисти са били разстрелвани или изпращани в лагери. Имам и друг въпрос:
Привикват обвинен във формализъм музикант пред НКВД или пред съдебна тричленка и му повдигат обвинение. Може ли човек да се защити като не знае в какво го обвиняват? Щом не може, той е виновен според тогавашното съветско правосъдие.
В проява на формализъм е бил обвинен и Шостакович.
По време на ВСВ, през 1943 г. Рахманинов умира в Америка. Тогава в СССР за него не се говори. Може би защото той е изпращал парични помощи за СССР по време на ВСВ. По времето на изрода Путин, прези 7-8 години се измисля фалшива версия, вероятно във ФСБ, че това, което най-много е желал Рахманинов било един ден тленните му останки от Ню Йорк да бъдат преместени в Голямата страна. Дъщерите и внучките на Рахманинов разбличиха тази лъжа и деклерираха, че никога няма да разрешат избягалия от СССР велик руснак да бъде препогребан там.
Рахманинов в началото на обучението си по музика е ученик на Чайковски. Талантът му се проявява твърде рано. Той специализира при тогавашнните най-добри преподователи в Мсковската консерватория и излиза от нея като завършен музикат – пианист и композитор. Между първите му произведения са и неговите две Клавирни триа, и двете прекрасни. Първото е повлияно от музиката на Чайковски, известното Трио „В памет на великия художник”. Двамата най-големи приятели в музикана на Чайковски са братята Рубинщайн, големия е Давид, а малкият – Николай. Големият е композитор и пианист. Той прави турне из Европа, което става историческо. Пред европейската публика той представя 900 /деветстотин/ произведения за пиано от всички епохи и стилове. Турнето му е записано в историята на музиката като Исторически концерти.
По-малкият брат е брилянтен пианист. При едно пътуване в Париж обаче той се разболява и умира на 44 години. Чайковски много трудно понася тази раздяла и пише своето прочуто Клавирно трио, което посвещава на паметта му.
Годините напредват, през 1993 г. Чайковски се трови. Рахманинов е потресен от тази новина и пише едно Елегично трио, което му посвещава. Това Трио е с доста голям обем, колкото Триото на Чайовски. Много от великите камерни състави изпълняват това Трио, но и Първото, което напомня много за учителя му, Чайковски, не отстъпва по красота на второто, макар така кратко.
Ще поместя в линкове тези две Триа, но и Триото на Чайковски, едно изключително силно камерна произведение.
Не съм музикант, но ще изкажа свое мнение за тези руски триа. Наричам ги руски не защото не ги уважавам, а защото са отражение на руската куртура. Чайковски има една препратка в третата част на своето трио, където провежда гласовете полифонично. Това май е единствената прилика на тези три триа с триата на европейските композитори. Давам за пример Третото клавирно трио на Бетховен в до минор, типичен пример за класичесто трио. Давам пример и с Първото клавирно трио на Брамс в си мажор, наподобяващо симфония. Съвсем различни са от руските, различни са и творците. Всичките те са клони от едно дърво, на чиято красота ние докато сме на този свят ще се радваме. Рахманинов е руснак, Вайсенберг е евреин, но друг такъв велик интерпретатор на Рахманинов няма. Човек открива себе си в музиката...
Аз съм писал в блога си, че деля композиторите на такива, коита са „писали за мен”, други са създали велики произведения, които не мога да разбера, от тях цитирам Брукнер и Малер и такива, които са писали музиката си за да ме дразнят, додекафониците. Всичките тези творци обаче аз уважавам безкрайно не като музикант, а като човек, когото музиката съпътства през целия му живот
Приятно слушане или запознаване с тези велики творби, с които Рахманинов започва кариерата си на композитор. Той е истински руснак в творбите си за разлика от Мусоргски и Шостакович, чието творчество е повлияно от европейското, а също и от Прокофиев, който в музиката си се изявава велтбюргером.
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Как да изживеем живота си?
"Я другой такой страны не знаю,
Где так вольно дышит человек."
1. Защо ли след 1989 г. някой колкото повече приличаше на изрод, толкова повече го уважаваха?
2. Сега защо най-уважават.ни са най-големите лъжци и национални предатели, модата ли се смени?
3. Защо постащината ми намязва на въшките, свикнали с ДДТ-то и вероятно са съжалявали, че вече не ги третират с този отровен препарат.
И стигнах до извода, че ДДТ-то не е толкова отовно колкото простащината, защото то след 25 години се неутрализира. Простащината обаче се възпроизвежда, и ето че в България тя си избра простакисимус. Който изотзад /как задпараванником/ съсипва страната ни и има възможност до края на манндата си да я превърне в ничия земя...
А за музиката - аз съм винаги на Вашите услуги. По нея съм вещ както Мая Манолова при контактите по същество с най-красивите расови мъже. Е не чак толкова, тя е върхът...