Прочетен: 11780 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2008 12:00
На 4 февруари миналата година, пет минути преди новините в 19.00, нашият канал изчезна от кабелната мрежа. След секунди на същото място се появи Фокс Крайм.
Животът продължи да си тече – все едно, че нищо не беше се случило.
Имало е някаква телевизия – имало е проблеми, няма я телевизията – няма проблеми.
Малко преди това ми бяха казали, че само след 3 дни никой няма да се сеща вече за нас.
Оставаше да се провери.
Сутринта всички дойдоха на работа на време - 40 души, които не знаеха какво да правят.
В студиото беше тъмно и студено. Мониторите зееха черни и безсмислени.
Първата сутрин
Започнаха да звънят зрители и да питат защо ни няма. Не знаех какво да им кажа.
Започнаха да се обаждат и колеги –журналисти. Едни търсеха скандала, други искрено ни съчувстваха.
Тодор Божилов, главният редактор на „Пловдивски Труд”, започна да организира подписка сред главните редактори на медиите. Повечето подписаха, някои след това обаче ме предадоха. Пожелах им само дано да не им се случва това, което на мен ми се случи.
Обадих се на моите приятели от „Българската медийна коалиция”, които денонощно бдяха над свободата на словото.Между другото от години бях член на Управителния съвет на коалицията и бях свидетел как и най-малкото посегателство срещу медиите не оставяше ненаказано – съчиняваха се гневни протестни декларации, организираха се пресконференции и т.н. Този път обаче не последва почти нищо. Някъде по това време пред Съдебната палата някакъв охранител беше блъснал или настъпил журналист – и отново започнаха да се съчиняват пламенни декларации. Този инцидент изглежда беше много по-впечатляващ от унищожаването на една провинциална медия.
Кротко си взех шапката и напуснах Коалицията. Скоро след това тя се разпадна по някакви причини.
Обаждаха се правозащитници, разпитваха и главно се опитваха да вкарат случая в поредния си финансиран проект.
От СЕМ след дълго колебание отчетоха някаква дейност, която завърши с призив при разрешаването на случая да се вземат предвид интересите на всички „заинтересувани страни”. Нещо като призив да се защити жертвата, но без да се обиди палача.
Пак по това време диктаторът Уго Чавес спря някаква венецуелска телевизия, медиите гърмяха безспир, а на нас никой не обръщаше внимание.
Имаше политици, които искрено се възмущаваха, но повечето от тях, след като усещаха, че не могат нищо да направят, гледаха да се преориентират в новата обстановка на пловдивския медиен пазар.
Имаше, разбира се, и хора, които идваха и просто питаха с какво могат да ни помогнат.
И помагаха.
Най-напред обаче трябваше някой да започне да ни излъчва.
Сетих се, че в Пловдив се опитва да пробие един асеновградски кабелен оператор. Даже беше започнал да кабелизира един от кварталите.
Отидох при собственика Иван Гологанов и му разказах историята.
Човекът само попита какво трябва да направи. И го направи още на другия ден.
Три дни след дърпането на шалтера вече работехме – макар и с една шепа зрители.
Сега благославям онова трудно време, защото отново преживях началото – борбата за всеки зрител. Бяха ни върнали 10 години назад.
Излъчвахме, но на предаванията с открити телефони не звънеше никой. Беше повече от тягостно.
Всеки петък вървеше и още върви една телевизионна игра – „Голямата играчка”. Тя имаше доста зрители, които обикновено скъсваха телефоните. Надявах се поне сега някой да се обади и да каже, че ни е открил.
И стана чудото – телефонът звънна. Оказа се обаче, че това е стар зрител, който си звънял и без да ни гледа. В момента бил на риба, но решил да си пробва късмета.
Следващият зрител също звънеше на тъмно.
Водещият питаше дали ни гледат, а те отговаряха, че няма как.
Докато една женица най-после каза:”Ами да, гледам ви по ДИСИСИ.”
Крещяхме от радост. Имахме вече един зрител.
В събота се обади и втори зрител – от Асеновград. По едно време нашата пловдивска телевизия имаше повече зрители в Асеновград, отколкото в Пловдив. Започна да ни гостува тогавашният асеновградски кмет, докато пловдивският…
Някои разправяха, че когато кметът Иван Чомаков разбрал, че вече ни няма, не можел да скрие радостта си. Други пък твърдяха, че той е поръчителят на смъртната присъда.
И до днес не искам да повярвам, че един пловдивски кмет е способен на такава низост…
Борбата за всеки зрител продължаваше. Всеки ден вземахме имената на новите абонати на новата кабелна мрежа и в новините ги поздравявахме. Ставаше нещо като в онзи виц за албанската телевизия, която започвала новините с „Добър вечер, другарю Енвер Ходжа” - защото само той имал телевизор. Ние сега започвахме с „Добър вечер на нашите нови зрители – семейство Стоянови, Петрови и Ганчеви…”.
Първата ни работа беше да направим един клип в подкрепа на „събратята си по съдба” – жертви на Уго Чавес. Клипът завършваше с думите „Пловдив и Каракас – два града, един проблем!”
Чудехме се как да лъжем рекламодателите, че имаме отново зрители. Някои от тях обаче се оставяха да бъдат лъгани – знаеха, че така ни помагат.
Иска ми се да благодаря на толкова много хора, благодарение на които оцеляхме. Няма да ги изброявам, защото сигурно ще забравя някого. Не мога обаче да пропусна бате Емо от Каршияка – един инвалид, който едвам ходеше, но обикаляше от врата на врата, за да събира подписка в наша подкрепа. Само че не знаеше на кого да предаде подписката. Просто нямаше на кого.
Един ден дойде някакъв непознат човек, за да попита дали е истина това, което е чул за нас. От години живеел в Полша – там обаче ако някой се опита да спре градската телевизия, градът щял да излезе на улицата.
Е, България не е Полша, нямаше кой да излезе на улицата, но поне по телефона звъняха и ни подкрепяха. И питаха кога новата кабелна мрежа ще стигне до тях, за да могат да ни гледат. А когато тя идваше до тях, бързаха да се прехвърлят в нея.
Проблемът започна да става икономически.
И един ден стигнах до една от най-сериозните дилеми в живота си.
Телефонът звънна и от ръководството на стария ни кабелен оператор „Евроком кабел” ми казаха, че могат веднага да ме върнат, но при условие, че се откажа от новите си партньори.
До мен имаше хора, които разбраха за какво става дума, и ми шепнеха да кажа „да”.
Аз обаче казах „не”.
Още утре можех да си върна зрителите, рекламодателите, парите. Но трябваше да предам хора, които ми бяха помогнали. А какво пък трябваше да обясня на абонатите, които заради нас се бяха преместили в другата мрежа…
Мисля, че повечето от колегите ме разбраха.
Парите не стигаха за заплати, но никой не протестираше.
По едно време обаче на пловдивския пазар се появи „ТВ 7”. Започнаха да правят голямо студио и да си търсят кадри. Напазаруваха си няколко души от моите – срещу двойни заплати.
И това го преживяхме. Само че тези дни студиото на „ТВ 7” ще го закриват. Изхарчиха поне 1 милион без никаква възвращаемост и след криви сметки и спират. А когато преди година откриването на студиото им бе ознаменувано с пищен коктейл, там се стече целият град. Събитие голямо – софийска телевизия обърнала внимание на Пловдив.
В същото време нашите хора събираха стотинки за автобус, за да дойдат на работа…
…В крайна сметка всичко свърши добре – след 7 месеца изгнание бяхме реабилитирани. Сега даже имаме повече зрители отпреди спирането.
Пуснаха ни точно навреме – хванахме изборите и със спечелените пари си върнахме заемите.
Не знам тези 7 месеца с колко години ме състариха, но поне разбрах истината за много хора. Разбрах, че няма по-ценно нещо от приятелството. И че ако работиш за зрителите, рано или късно ще бъдеш възнаграден.
Всичко това се случи в първата за България европейска година. Аз обаче я запомних като венецуелска…
И остана въпросът кой беше моят Уго Чавес.
Всъщност големият въпрос е друг – това, което се случи с Пловдивската телевизия, утре може да се случи във всеки друг град. Няма никакъв защитен механизъм, няма институция, от която да се потърси помощ, няма политическа воля. Всеки местен олигарх може да намери механизми и да определя какво могат да гледат и какво не могат хората от подопечната му територия.
Но на кой ли му пука…
16.06.2008 00:37
16.06.2008 21:16
17.06.2008 12:03
17.06.2008 13:01
Да, и аз се зачудих как и под каква форма е било спирането. Сега не ми се занимава да търся има ли такава телевизия в ефира. Както вече споменах - не гледам телевия. И ако го направя изобщо (отново да стана телезрител), в никакъв случай няма да е заради ПОТ.
Но от друга страна, ако Евгени Тодоров има основания да говори за незаконно "спиране", то нещата са много страшни. Става дума не за съществуването на някаква незначителна телевизийка, а за свободата и демокрацията. Знам, че много хора с радост биха ги заменили за къшей хляб, но аз не съм от тях.
17.06.2008 17:29
18.06.2008 09:23
Въпроса е, че така представената информация на мен лично ми звучи много подвеждащо и някак за да се оформи повествованието. Нямам желание да споря нито с автора нито с когото и да било, просто мисля, че е добре в такива случай да се даде повече информация какво се е случило. Защото на мен до тук ми звучи само като прекратяване на договор между две фирми, едната от които силна и почти монополист на пазара, без обаче в това задължително да се крие политически подтекст. Още повече, че от текста се разбира, че на малко по-късен етап Евроком е искало да поднови договора.
21.06.2008 08:51
24.06.2008 00:27
Освен това не мога да бъда заподозрян в симпатии към Евроком (виж блога ми), но ето и другата страна в този проблем:
"Наложи се да спрем излъчването на т. нар. Пловдивска обществена телевизия, защото тя не отговаря на закона. Афишира се като обществена, за да печели пари от проекти, а е регистрирана като търговска, за да излъчва повече реклами. Освен това по документи се нарича "Пловдивска телевизия Тракия", обясни шефът на "Евроком Пловдив" Георги Барбудев.
25.06.2008 21:59
1. Телевизията претендира, че е обществена, за да печели от някакви бюджети. Да ви напомня това на нещо, писано от Евгени Тодоров, само че по повод БНТ?
2. Телевизията е регистрирана като търговска. Това обяснява и силната конкуренция с телевизия "Евроком България" на ограничения (за съжаление) рекламен пазар в Пловдив, но не обяснява редовната рубрика на Евгени Тодоров именно в телевизия "Евроком България".
3. Телевизията е регистрирана под друго название. Доколкото помня, а аз не претендирам за много силна памет, телевизия "Тракия" беше проект на Веселина Каналева (собственик на първото чалгаджийско радио "Веселина"). Ако греша - моля за извинение. Но това не променя факта, че на адреса на ПОТ се помещава всъщност телевизия "Тракия".
02.07.2008 10:00