Следващата ми цел бяха 60-те години. Благодарен съм на господа, че те съвпаднаха с младостта ми.
Тогава с такива темпове човечеството овладяваше космоса, че вече си представяхме как ще ходим на разходка до Луната. След това ни обясниха, че не било рентабилно – затова спирали полетите.
Малко след 60-те един професор от Стандфордския университет предупреди, че ако човечеството не смени парадигмите на своята цивилизация, повече няма да стъпи на Луната. Така, както Римската империя не е сменила навреме своите и е загинала.
Професорът позна за първото. Дали ще ни сполети второто – съдбата на Римската империя?
Спомням си две от предупрежденията – че експлоатацията на природата не е безобидно нещо и че необяснимото не трябва да се отрича, а да се изследва…
В началото на 60-те вярвахме, че ще живеем при комунизма, а комунизма си го представяхме като рай, в който отвсякъде звучаха Бийтълс. И малко Ролингстоун.
Не много отдавна с огромно удоволствие прочетох някъде, че всичко в популярната музика било измислено през 60-те. Оттогава досега се създавали само бледи копия.
В края на 90 –те вече се бяхме отдалечили достатъчно от 60-те. Можеше да погледнем на тях вече като на история. Която трябва да се напише от живи хора.
Трябваше да намерим водещ. И се сетихме, че най-добрият кандидат е пловдивчанин. И това е Тома Спространов.
Впрочем – ако не се лъжа, аз съм човекът, който пръв пусна Томито на екрана. През 77-а го поканих да коментира някакъв кой знае как попаднал в Пловдив видеозапис на Бийтълс. В студиото беше адски топло, по носа му се стичаше капка пот, а той не смееше да се обърше.
Първото телевизионно участие на Томито не беше одобрено от ръководството. Директорът ме извика и ме попита защо занимавам нацията с някакъв си Тома Спространов. Той вече беше доста популярен от предаванията си по радиото, но БНТ все пак беше друго нещо.
Скоро след това обаче Томито бе поканен и от Кеворк.
Седнахме един ден да мислим как да направим нещо по различно от “А сега ще чуете най-новия хит на…”. Измислихме и името “Хавата на Томата”.
- И тъй като предаването ще бъде чисто пловдивска хава – предупредих аз, - ще си говориш по пловдивски.”
- А мога ли да казвам “тилифон”? – плахо попита Томито.
- Даже е задължително – уверих го аз.
Луда радост обзе Томито. Цял живот го бяха тормозили софийски редактори, които го карали да прави говорни упражнения, да си протяга врата като гладна чавка, да повтаря по десет пъти едно и също – докато си оправи редукциите.
Някои – както разбирам от коментарите вчера, това пък ги е дразнело. Ние обаче се кефихме.
Томито започна да кани известни майнички. Те разказаха как са правени първите електрически китари, как са внасяни първите плочи, какво означава “дедеронова” риза и т.н.
С Томите беше интересно да се говори – ставаше лаф. Може би успявахме – когато си говорихме двамата, да постигнем добър ритъм на диалога. Това не се случва често – или единият говори прекалено дълго, или другият. Или се прекъсват по начин, който дразни.
Томито знаеше повече неща от музиката от 60-те, аз пък бях запомнил много детайли от бита.
Един ден реших да навляза в неговата област.Попитах го дали знае името на джазбандиста на “Северните тигри”.
Става дума за първия китарен състав “а ла Бийтълс”, изнесъл концерт в Пловдив. А може би в България. Бяха шведи, джазбандистът беше рус и откриваше концертите с ужасен рев, който просто разцепваше тъмнината. След това прожекторите светваха, шведите опъваха жиците, а ние като невидели скачахме по пейките на Летния театър и по скалите над него.
Милицията обикаляше с кучета, арестуваха по-буйните, но нищо не можеше да помрачи празника.
Та попитах аз за името на онзи шведски музикант, предполагайки, че Томито едва ли ще помни такива детайли 30 и няколко години по-късно.
Отговорът обаче беше смразяващ:
- Казваше се Бенка. И още си пишем с него.
Повече реших да не оспорвам лидерството на Томито в тази област.
Много са ме питали защо се разделихме.
Не сме се карали. Просто Томито не можеше да отказва. Той искаше да бъде на всякъде. Сам се шегуваше, че леля му не искала да отваря хладилника – смятала, че и оттам ще се чуе гласът му.
И за да отговори на всички покани /казано по-елегантно/, Томито започна да работи на конвейр. Вместо да кани емблематични за 60-те години пловдивчани, разкарваше от студио в студио до болка познати естрадни звезди, които представяха новите си албуми. В един ден можеше да направи едно и също в две телевизии и две радиостанции. Казано по-накратко – вместо да пише история, предпочете евтиния и доходен пиар…
Касетите от онова време още събират праха. Сещам се за тях от време навреме – и все по тъжни поводи. В памет на Мария Нейкова. В памет на … Миналата седмица в памет на професор Джурджев.
По онова време – в края на 90-те, един друг пловдичанин –Лазар Лазаров, известен като Скюто /собственик на фирмата за сателитни приемници “СКЮ”/, реши да събере “хайфистите” от 60-те. Скюто имаше крайградска къща с огромен двор и басейн. Около басейна се събираха всякакви хора – един беше станал президент, друг беше останал обикновен пияница. Повечето бяха наши герои.
Към първата покана имаше приложен списък на поканените. Към имената бяха прибавени и прякорите. Видях как охраната на Петър Стоянов, която стоеше пред вратите, се беше втренчила в един такъв списък и се чудеше сред какви бандити е попаднал техният човек. А това си бяха обикновени пловдивски майнички. Танцуваха под ритмите на 60-те. Е, бяха малко побелели, някои бяха понадебелели, но беше трогателно. Връщаха ли се онези години или си отиваха завинаги?
Малко по-късно Скюто стана районен кмет и започна да кани на партитата и политици, които нямаха нищо общо нито с хайфи-то, нито с 60-те.
Някои от първия списък –онези с прякорите, започнаха да се чувстват неуютно и хавата започна да се разсъхва.
А телевизията продължи нататък с Любо Лазаров и “Густо, майна, Филибето”. Много зрители бяха втрещени, когато с кмета на града се разговаряше на “майна”
Но да не изпреварваме събитията…
09.01.2008 18:28
Poveche gi sluschahme na vinilovi plochi....koito naprimer
ot Belgrad kupuvahme za okolo 6 leva a tuka dori stigaha do 100 leva.
Naistina na koncert e mnogo po valnuvaschto i nezabravimo.....naprimer kak moga da zabravq "Pudis"
ot starite vremena!?
VASILIS QNIS
Но чакайте, г-н Тодоров, да ви споделя един друг мой грях :)
Тече предизборна кампания. В студиото е Димитър Костов - кандидат за кмет. Впрочем да не забравя и този любопитен факт - ПОТ имаше директни телефони за всичките си предавания, в това число и за предизборните студия. Та започва кандидатът да представя платформата си (май наизустена, защото я казваше с много запъвания), но странно - щом започнеше да говори за древната история на града, речта му ставаше учудващо гладка. А той често се позоваваше на факти от тракийското и римското управление на Пловдив. За незапознатите - Димитър Костов е самоук, страстен колекционер на антики (имаше съмнения, че е бил иманяр), президент на фирма "Ситалк" (Ситалк е един от тракийските царе). Не издържам аз, грабвам телефона и се обаждам в студиото.
- Г-н Костов, чел съм за една битка на цар Калоян и кръстоносците, станала около сегашния Младежки хълм (едно от пловдивските тепета). Вярно ли съм запомнил?
- Да, имало е такава битка...
И започва една много интересна (за мен поне, също любител на историята) лекция :))) Водещият, Димитър Русков, започва да се изнервя. Опитва се да прекъсне кандидата за кмет и да му зададе друг въпрос.
- Ама чакайте първо да отговоря на зрителя!
И така изядохме не малко от отделеното за пропаганда време :)))
Е, по-късно Димитър Костов гостуваше в телевизията и в качеството си на познавач на пловдиските старини...
Та така...
10.01.2008 11:11
Мисля си, че у, в България, тези думи се съотнасят чудесно към политиците. " Само бледи копия на тези от 60-те години".
Все пак повече Ролингстоун.
Макар че по света е нормално регионалните телевизии да излъчват предаванияс местен говор.
Разказвай нататък!
21.10.2008 11:12
