Прочетен: 7937 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2008 18:40
И последни впечатления от Америка – обогатих колекцията си от впечатления за световните кенефи с още две незабравими картинки.
Подробности – след малко.
По времето на соц-а в тази област на човешкото битие не се случваше нищо особено.
Лека – полека дъсчените бараки си отиваха – заедно с еднофамилните къщи.
В обществените тоалетни интерес представляваха картинките и надписите. Изглежда обаче те не са проява на българската идентичност, защото в “Храбрия войник Швейк” ясно е документирано как още по времето на Австроунгарската империя най-доброто е кенефното творчество се издавало в албуми.
Спомням си огромните кенефи в поделението в Гоце Делчев, на при епидемия на дрисък и те не можеха да поберат всички желаещи и сутрин отпред се нареждаха опашки от нервни войничета. Което доказваше, че всичко в живота е относително.
По-късно много ме впечатли една тоалетна в новия НДК. Тя беше толкова обширна, че можеше да се преустрои при нужда в камерна зали.
Миналата година посетих тоалетните в Европейския парламент в Брюксел – те изглеждат направо нещастни в сравнение с размаха, проявен в нашия Дворец.
Излишно е да припомням, че балканският кенеф си има своя специфичен облик – като визия, като аромати, като поведение на посетителите.
През 78-а година прекарах няколко часа на белградската гара и с нескрита завист установих, че вътре е почти като в Европа. Позавъртях се малко, за да разбера как става тази работа, и установих, че една леля на всеки 10 минути пускаше един маркуч и поливаше розите – както казвахме в казармата.
На следващата година посетих в Западен Берлин истинска европейска тоалетна – в едно кино. На вратата имаше касичка, на която пишеше “10 пфенинга”.
Помотах се малко, за да разбера как действа устройството. Дойдоха разни немци, пуснаха монета, натиснаха някаква ръчка и влязоха.
Но не можех да разбера как става отварянето отвътре. Затова издебнах една отворена врата, влязах вътре, но не посмях да затворя. Даже подпрях вратата с единия крак – да не би от течението да се затвори, разкрачих се, доколкото мога, и така се изпиках. Даже икономисах пфенингите.
По-късно на някакво европейско летище видях първата тоалетна с фотоклетка – поне пет пъти пуснах водата дистанционно.
Във Финландия пък се снимах в най-стария “ватерклозет” – всъщност това беше нещо като пейка с дупка на върха на една средновековна кула. Каквото паднеше под пейката, политаше от високо и цопваше във водата на заобикалящото крепостта езеро.
В Чикаго през 94-а видях как на всички места, където се събираха повече хора, властите нареждаха редици химически тоалетни. В края на редицата имаше двойна по размер тоалетна за инвалиди.
През 99-а в един МОЛ някъде в Тенеси влязох да изследвам тамошната традиция и видях редом с нормалните мъжки тоалетни и една с по-широка врата. Предположих, че е за инвалиди. Влязох да видя как изглежда отвътре, но не открих нищо специално. Единствено на стената беше закачено сгъваемо легло. Беше твърде малко, за да се използва за нещо свързано със секса. Свалих леглото и видях на стената поредица картинки. Като в комикс бяха показани различните фази на смяна на бебешки памперс.
Хората бяха предвидили, че и на мъж може да се наложи да се погрижи за напикано пеленаче, и бяха създали съответните удобства.
В едно градче, което казваше Макленбург, посетих местната бирария, която се посещаваше от спортни фенове и затова на всяка стена имаше по няколко телевизора, показващи някакви спортни състезания.
След третата бира потърсих съответното заведение. Намерих го в подземния етаж и веднага ми направи впечатление, че нещо не е наред.
Вратичките на кабинките бяха по метър, метър и нещо. Като минаваше край тях, човек спокойно можеше да види клекналите мъже, застинали в характерната за случая поза. Което беше най-малкото притеснително.
След малко разбрах каква е работата. Точно срещу кабинките имаше също телевизори. И вратичките нарочно бяха направени ниски, за да могат посетителите да си вършат работата, без да има опасност да изпуснат някой гол.
Културата на кенефа безспорно издава и културата на нацията. За наша радост дистанцията между световното и българското ниво все повече се размива.
Миналият месец рекламирахме електронна тоалетна с безброй екстри. Е, малко скъпичка, но вече имало клиенти.
Първи се обадил един циганин с нова къща. Инсталирали му чудото на техниката, той седнал на седалката, измерил си пулса, кръвното и килограмите, нагласил си температурата – та да му е топло на задника, и отсякъл:
- Я ми докарайте още една тоалетна от същите!
Изобщо – България напредва.
13.02.2008 19:23
Една история: някъде в средата на 2000, но със сигурност преди Метро да отвори в Пловдив, бях на екскурзия с класа ми в Будапеща. Съучениците ми влезнали в една тоалетна и толкова се впечатлили, че започнали да снимат с аналоговите си фотоапарати. Съответно, дошла чистачката и започнала да говори за някакви глоби (доколкото разбрали). Казали, че не разбират нито дума унгарски и немски и се махнали от там.
Имам и други истории от началото на 90те когато 30 човека ползваха една автоматична парижка тоалетна като платиха само 1 франк.
поздрави:
13.02.2008 20:39
Ta otiva toi v edin obschtestven pisoar v Kievskoto Metro,
svarschva si rabotata a do nego zastava edin Maior,nametnat sas schinel,okichen sas medali i
prostichko mu kazva"Nu tovarisch,pomagi"?!
Gledal naschiqt gledal,nqma koi drug.....invalid ot voinata ima nujda ot pomoscht....
Razkopchal go, pomognal mu,iztraskal go,zakopchal go!
Kogato izliza gore gleda Maiora chaka avtobusa.
"Chto takoe,eto ot fronta"socheiki racete mu popital
moqt priqtel.
"Aaa net,net,ochen holodno"!otgovoril Maiora.......
potrivaiki race!!!
14.02.2008 04:13
14.02.2008 10:31
14.02.2008 10:46
14.02.2008 11:15
14.02.2008 14:19
15.02.2008 14:41
Като всичко руско, тя е гениална, а като всичко гениално е безпределно проста.
Състои се от две тояги. Ползването е също изчистено от излишни нео/пост хегелиански интелектулниченета. Просто едната тояга се забива в земята, потребителят кляка (с предварително подготвени одежди, според пола си) и едната ръка се държи за забитата тояга, за да не го отвее вятърът, са другата ръка гони с втората тояга вълците...
Легендата гласи, че и това изобреетие е на Ленин, аз обаче не знам...
15.02.2008 16:50