Нашите плочи се въртяха 33 пъти в минута, а техните – 45. Освен това техните бяха с големи дупки. Не знам – заради скоростта ли, заради дупките ли или по друга причина умирахме за онези, чуждите плочи. Говоря за онова винилено време, когато почти във всяка българска къща имаше грамофон, но далеч не всички имаха тези плочи, които искаха да слушат. Вносните плочи наистина бяха с по-големи дупки в средата и за да вървят на нашите грамофони, трябваше да се сложи едно допълнително търкало. Всъщност при големите плочи нямахме разминавания – и техните, и нашите си бяха на 33 оборота. Само че ни ги наричахме „дългосвирещи”, а те – ЕлПи. Някои наши чуждопоклонници същи им викаха ЕлПи, но най-често употребявахме българската дума „тави”. Джилда Карол от „Свободна Европа” също им викаше „тави”, ние се кефихме и се чудехме как в Мюнхен знаят как да говорят на нашия език, а в Радио София не знаят. Нашите малки плочи първо бяха с по 8 /ако не се лъжа/ изпълнения общо – по 4 от двете страни. След това станаха „четворки” Всяко второ изпълнение беше с автор Йосиф Цанков, който беше официалният корифей на българската забавна музика, а май беше и някакъв шеф на „Балкантон”. Когато почина, се изприказваха много добри думи за този човек, но като дете искрено го мразех – признавам. Исках да си купя плочи с Елвис, с Литъл Ричард, с Бил Халей, с Бийтълс, а в магазина се опитваха да пробутват години наред Йосиф Цанков. Е, по-късно се появиха Емил Димитров, Лили Иванова – асортиментът се поразшири. На пловдивската Главна имаше поне два магазина за грамофонни плочи. Когато получаваха нова стока, за секунди тесните помещения се изпълваха с хора. Продавачът пускаше едно след друго новите заглавия – по малко, след което мераклиите за новата плоча протягаха ръце с по няколко смачкани левчета. Доколкото си спомням тавите бяха по 3, три и нещо, а малките плочи по лев и нещо. Не знам дали „двойките” не бяха даже по 80 стотинки. На витрината на единия магазин имаше изложени пожълтели опаковки на плочи, които не се продаваха, а може би и никога не са се продавали. Една от опаковките беше на първата плоча на Лили Иванова, издадена в Румъния, от тяхната фирма „Електровойс” – ако не се лъжа. На тази плоча Лилито изпълняваше безсмъртната песен на Челентано „24 хиляди целувки”. Така пишеше отгоре. Челентано ми беше любим певец, с комшията Гълъб даже му написахме писмо – оказа се, че той живее в Милано на възпятата в една песен улица „Глук”. И каква беше изненадата ни, когато след месец получихме плик с кръгла снимка на Челентано вътре и с автограф. Истински. Колко бяхме щастливи. Така започнах да събирам автографи – от Клаудио Вила, от Робертино Лорети, от Бетина Карстен и „Петимата от Венеция” – помни ли ги някой. Най-се гордеех с автографа на детето-чудо Робертино. Той – вече младеж, дойде в Пловдив и имаше концерт на стадион „Ботев”, след концерта го чакаше многохилядна тълпа, която опасно се люшкаше и беше цяло чудо, че нямаше жертви. Аз обаче се усетих навреме – съобразих, че рано или късно Робертино ще се прибере в хотела. А в Пловдив имаше само един представителен хотел – „Тримонциум”. Стигнах на бегом до Тримона, заизкачвах се по стълбите, за да огледам фоайето и – чудо. Срещу мен върви самият Робертино – абсолютно сам. Усмихнат и достъпен. Смутолевих няколкото италиански думи, които бях заучил, и получих автограф. След което легендарният Робертино забърса в движение две пловдивски проститутки и ги качи в една кола Веднага започна да ги опипва , ние гледахме през прозореца на колата, а Робертино ни се усмихваше самодоволно и някак си гадничко. Та да се върна към Челентано. Един ден докараха нови плочи в магазина в „Капана”, почнаха да ги пускат и изведнъж – чудо. „Балкантон” взел та пуснал плоча на Адриано. Ех, щастие… Онеправдани бяхме не само ние, поклонниците на Запада, но и любителите на ориенталски ритми. „Бате, дай някакъв кючек, бе” – молеше се някакъв смугъл циганин, а продавачът му обясняваше, че кючеци не е имал, няма и няма да има. „Тогава дай нещо по-така – циганката като го слуша и да играе кючек” – редактира малко молбата си циганинът. Продавачът измъкна една дългосвиреща с ръченици, пусна малко, любителят на кючеците хареса ритъма, усмихна се загадъчно и след малко тръгна към циганката с плоча под мишница. Някой път, когато нямаше нова стока и клиенти, в магазините просвирваха и плочи на приятели. Така за пръв път чух истинския глас на Пол Анка – кристален, а не смачкан от заглушителите на радиостанциите от сектора на късите вълни. „Ю ай май дестини…” – пееше Пол с божествен глас. Слушахме и ни се искаше и ние да имаме такава плоча, но много скоро щастието свършваше. И оставаше жестоката реалност – Йосиф Цанков или ръченици. Само един път имах още по-силно преживяване – в магазина на Главната до ъгъла с „Гурко” някакъв щастливец донесе за малко истинска тава с Бийтълс. Онази, дето корицата е разделена на четири, в единия квадрат е главата на Джон, в другия – на Пол, в третия – на Джордж, и в четвъртия на Ринго. Някои баровци имаха роднини в чужбина, които им пращаха по някоя плоча. Само че след митницата плочата първо отиваше в Радио Пловдив, където я прослушваха, презаписваха и тогава чак стигаше до получателя. Някой път и не стигаше… Компромисен вариант бяха картичките от Полша. Там произвеждаха обикновени илюстровани картички, на които имаше залепено нещо като много тънка грамофонна плоча. Картичките можеха да се изпращат в обикновен плик, тях не ги проверяваха в митницата. Намерих едни познати, изпратиха ми Ролингстоунс, пусках картичката дотогава, докато започна да се чува само някакво стържене. Димитър Костов /63 г./, с който сутрин си пием кафето, онзи ден си спомни как решил да прави бизнес с полски картички. Отишъл до Полша, натоварил една чанта с картички, които купил по лев – примерно, и тръгнал да ги продава по оказионните магазини по 4 лева. Алъш веришът тръгнал, докато не го викнали в милицията. И го попитали колко картички е оставил за продажба. „Към 40” – отговорил не съвсем уверено Митко. Милиционерите се засмели и извадили точен списък – 40 в Пловдив, 50 в Търново, 30 в Горна Оряховица и т.н. Това било и краят на този лесен бизнес. При този разказ се замислих над нещо друго – в онова време, когато не е имало компютри, касови апарати, факсове, каква енергия е била употребена, колко хора колко дни са работили по този случай. Те обаче не само са пресекли една контрабанда, спрели са промиването на мозъците на нашите комсомолци с упадъчна музика. Па макар и дошла от една братска страна. В София можеха да се намерят интересни плочи и т.н. „Културни центрове” на Полша, Чехословакия и ГДР. От Полския център си купувах „Но То Цо”, „Червоне гитари” и „Брейкаут”, от Чешкия – Карел Гот, а от немския един „двоен албум” /май тогава нямаше такъв израз/ на автентични черни блусари. Веднъж имах щастието и си купих от някой от центровете тава на Отис Рединг, но не помня от кой. Магнетофоните промениха пазара. Можеше да има една единствена плоча  в Пловдив, даже само една в цяла България, но веднага започваше едно денонощно записване и презаписване, докато песента обикаляше страната. Милицията правеше каквото можеше, но песните бяха много и милиционерите не стигаха. По някое време и „Балкантон” мина на 45 оборота и на големи дупки.
Но вече беше късно. Не след дълго и цялата държава си смени стандартите. И като си помисли човек за какво беше тази борба толкова години? За някакви си 12 оборота на минута разлика…  

Властта знаеше много добре, че 12 по 12 по 12 и т.н правеше доста внушителна цифра. Ако тогава се умножеше 12 по броят на младежите в България, 1989 г . можеше да дойде по-рано, а властта не желаеше това.

О, да, 33 и 45 оборота. Студентка в първи или втори курс, 70 г., от Сърбия ми донесоха подарък няколко малки плочи (една кутия): Дилайла, Би Джийс, Битълс и т.н. Малък проблем - нямах грамофон! И се започна един deal - купони - от мен плочите, от другите грамофона. Още ги пазя и пак нямам грамофон...:-) А през 87 г. превеждах на една фирма на панаира и германците от фирмата много трепереха и ме предупреждаваха, че след два дни ще дойде "страшния" шеф. И той дойде. Един приятен, слаб, леко старомоден и усмихнат господин около 55 г. И си станахме симпатични (моля, без задни мисли!). Така и не разбрах, защо го заклеймяваха като страшен. Говорихме си за какво ли не и особено за музика, докато другите подреждаха щанда. И понеже всички припадаха от възторг по чубричката, на раздяла им подарих по 2-3 пакетчета. Помните ли, струваше към 30 ст./пак. На следващата изложба работех за друга фирма. По средата на преговори ме викат, че някой ме търси. Колегата поема разговора, аз излизам и виждам въпросния господин и държи в ръцете си тава на Елвис... И нея я пазя, страхотна е! Лека нощ и хубава неделя!

братята сърби издадоха една малка плоча-"Балада за Гунди и Котков".Тя съответно не се продаваше в България,а се пренасяше кой както може.На мен ми я подари една роднина от т.н. Западни покрайнини.Тръгнала тя за България,на митницата пред нея имало едно момиче с няколко торби.Моята роднина решила да й помогне и взела една от торбите й,пълна с брашно.Тогава се пренасяха такива работи.На нас и домашно кисело мляко са ни носили.Та минали границата и момичето се похвалило,че роднината пренесла плочи с песента за Гунди.И за благодарност и подарила една,а после тя дойде у мен

73-а бях войник в Гоце Делчев, един от наборите си донесе тайно магнетофона, имаше я песента за Гунди и Котков. Като я чуха от махалата, окупираха казармата. Магнетофонът струваше 260 лева, но беше продаден за 300. Заедно с ролката се песента.

"Тавите" имаха това неудобство, че ако не ти се слушаха поред всичките парчета, трябваше ръчно да "нацелваш" предпочитаните, а това криеше определен риск да увредиш плочата, особено ако не си на съвсем трезва глава. Затова западняците си бяха измислили автоматични грамофони (продаваха се и у нас, но бяха по-скъпо удоволствие), на които можеха да се заредят предварително по вертикалната ос до десетина плочи от малките (45 оборота). Механиката им беше такава, че в дебелата вертикална ос бе вградено лостче, което да контролира последователното спускане на плочите. Да не споменавам, че при тогавашната електроника, по-високата скорост на въртене гарантираше и по- високо качество на възпроизвеждания звук.
Малките плочи улесняваха изпълнителите, защото така много по-бързо можеха да издат най-новите си парчета, а по продажбите именно на тези плочи се оределяха и седмичните хит-класации.

Тавите бяха сбор от песни до "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" на Beatles, първият концептуален албума. След това се започна...
Точно заради него, Бялата смърт, Чакърова, зловещата ни комшийка, извика милицията за пръв път. И не беше зради силата на звука, а заради УПАДЪЧНАТА музика...
Горката, тя не знаеше какво я чака - тепърва идваха Stones, LedZepp, Purple...
Един ден ме попита с нескрита мъка в очите (ушите?), в типичния си просташки стил "Ти що не слушаш битълсите, бе?"

"Бялата смърт?" - да не би да става въпрос за даскалицата ни по химия в "Лиляна Димитрова"? Голяма гаднярка, комуняга и партзанка се пишеше! Говореше се, че е извадила пищов и заплашвала неин колега учител, който писал на дъщеря и оценка, която Чакърова не харесала.

Абсолютно! Мръсница, кучка... а бе, каквото се сетите. На сума ти хора обърка живота...
Тя беше в "Лиляната" доста години, беше водила на брат ми. Целият класе е ходил да и правят "мечка", заради невероятните й мръсотии, но в последния момент се отказали.
Аз като почнах в "Лиляната" през '67 вече от доста време беше в "Дървото".
И там какви ги е вършила..., не е за вярване Лично познавам човек, когото за малко да удуши, защото дошъл с кожена вратовръзка...

Готов съм да направя тема някъде за нея, че тук не му е мястото...

ПП Последно за тази вещица - беше на предна линия на митингите на СДС след 10.XI. ...

"И като си помисли човек за какво беше тази борба толкова години?
За някакви си 12 оборота на минута разлика…"

....И опит да не се допусне
жестоката човешка деградация,
обхванала цялата ни нация!

ел пи - LP (long-playing) - означава именно "дългосвирещ". :-)

Поздрави,
Биляна

Пишеш, че тук не му било мястото, да се споменава за такива изверги като Чакърова. Наистина отиваме встрани от темата, но не вярвам Егений да ни се разсърди много, много. Нали тук коментираме "ЗА ПРЕХОДА" и личностите, които го правеха? Излязох от Пловдив да следвам и напуснах "Лиляната" още през 1962 г. Затова направо си паднах от стола, когато от тук прочетох, че Чакърова след 10.IX. станала седесарка! То от такива седесари българската демокрация е на този хал! Тя с пяна на устата (между другото беше и епилептичка и имаше поне два епилептични припадъка, но не в нашия клас, докато учех в гимназията) се заканваше на нас мамините буржоазни и фашистки момиченца и момченца от центъра на града, че ще ни навре кучи гъз. Особено по-привлекателните ни и спретнати съученички бяха направо за окайване! Имаше такива от тях, които по всички останали предмети бяха със заслужени отлични очценки, а тя няправо ги смазваше с двойки и тройки. Бяха щасливи, ако се изтървеше да им пише по някоя четворка.
Имам и други фрапиращи примери как членове на "Учком-а" от правоверни супер-комсомолци станаха водещи фигури в пловдивските структори на "Демократи за силна България", ама за тях друг път, пък и на мен май много ми стана.

Последен пример и приключвам - Чакърова беше посегнала да БИЕ(!!!) майка ми с обвинението, че нарочно си "тътрела" краката по пода, за да я дразни?!?! А всички знаеха, майка ми е със Синдром на Паркинсон - тежка болест, при която има тремор на ръцете и силно затруднено придвижване...

Ако искаш пиши ми на логичния e-mail адрес:
the.white.death@abv.bg. Просто не е удобно да очерняма повече светлата тема на Евгений.

Ти вероятно си комунде. Само вие и нацистите (обратната страна на същата монета) сте готови да избиете 30 000 (тридесет хиляди) и то цвета на нацията, да я деградирате напълно, в името на недопускане на деградацията й.
Боже, пази ни от комунисти!

За нашите училища тогава,нека гледа полския филм "Йестърдей" или българския с подобен сюжет "Вчера".
В ТЕТ"Ленин"-Пловдив си имахме един гаден едноок Недев-Циклопа,математик и до колкото си спомням партайгеноссе.По някаква щастлива случайност не преподаваше на първия випуск.
К.

Shasi-Audio Technica 250$,igla MC made in Japan 150$,lampov usilvatel 1000$,ton koloni JBL 700$.Tuk vsyaka nova plocha struva 20-30$

polzkite kartichki za myzika na beatles mnogo mi haresvat no nyamam informaciya

tezi polski kartichki na the beatles byaha mnogo hybavi izkam da si namerya nyakolko zada si gi slysham mnogo mnogo mnogo mi haresvat dinko 333@