Постинг
09.05.2010 11:08 -
ОЩЕ ЩРИХИ КЪМ КАРТИНАТА НА ОНОВА ВРЕМЕ
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9823 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2010 11:09
Прочетен: 9823 Коментари: 14 Гласове:
6
Последна промяна: 09.05.2010 11:09
Книгата „Наръчник на носталгика или как си живеехме при другаря Живков”, родила се от постинги в този блог, вече месец е в книжарниците.
Спомените ми за онова време тепърва достигат до нови читатели, някои от тях се обаждат и добавят нови и нови детайли.
Ето някои от тях:
Пловдивският скулптор Красимир Русев си спомни за детските си години, когато е ходил на манифестации с балонче и червено знаменце в ръка.
На знаменцето децата викали „ура на клечка” – прекрасен образ, който трябва да се опише за поколенията, което и правя.
Здравко Гълъбов пък се сети за прочутото червено вино „Манастирско шушукане”, което в един период беше легенда. Имаше го само в добрите заведения.
Не знаех, че етикетът на едно също прочуто вино – „Брезовския мискет”, е рисуван от големия художник Златю Бояджиев.
На етикета имаше нарисувана стилизирана животинска глава – ето, че не помня каква точно, може би на коч, защото викаха някои поръчваха виното така:”Дай ми от нова с рогите”.
„Магарешкото мляко”, което беше полусухо вино, пък припомня на някои побелели днес мъже за сексуалните им завоевания по Черноморието – това леко сладниково вино
Беше любимо на немкини, рускини и чехкини.
Полякините не си падаха по вина – предпочитаха водка и „Слънчев бряг”.
Някои пиеха „слонечния бжег” не с газирано, а с бира. Ефектът беше впечатляващ.
Продължават споровете за цената на руската водка преди 1973 година. Мисля, че цените, споменати в коментарите в книгата, са реални – въпреки че някои още живеят със спомените за цени от порядъка на 1,20- 1,30.
Обадиха се стари кръчмари, които си признаха след толкова години, че вместо „Смирноф” са сервирали далеч по-евтини водки. Някой път даже са поднасяли виетнамска водка. Вероятно са се служили с някакви добавки, които още пазят в тайна.
Незабравими спомени е оставил у пловдивчани гастрономът „Волга” – срещу кино „Република”. Според едни той е работил денонощно, според други – само до полунощ.
Гастрономът е стопанисван от семейство Вълчеви, които са си позволявали да предлагат и някои домашно приготвени деликатеси.
Магазинът беше любимо място за пазаруване на закъснели компании или любовни двойки, които след като са били на кино от 8 часа, примерно, решават да продължат в някоя квартира.
„Волга” май беше единственото място в града, където в 11 часа човек можеше да си купи алкохол, хляб и колбас и даже виетнамски компот от ананас или сок от грейпфрут – в тенекиени кутии. Тогава сокове в картонени кутии нямаше.
В София по същото време – 70 те години, любимо място за вечерни компании и огладнели студенти бяха денонощните суперите срещу Съдебната палата и този на гара Филипово.
Към изброените в блога и книгата колбаси читател добави и прочутия КАЙЗЕР. Рядко се намираше, не беше евтин, но имаше превъзходен вкус.
Спорове има за цената на луканката. Може би различните читатели се сещат колко е струвала в различни години.
Почти сигурно е, че към 1965-а година е струвала 3,20.
Има предложения да се съберат още спомени за домашните производства. Не съм голям специалист в тази област, но може би по-нататък ще опитам.
А ето как изглежда новата книга.
Вълнообразно
За пенсионните фондове и още нещо
ОЩЕ СЪВЕТИ ЗА СИГУРНОСТ
Футбол, бой и още нещо на стадиона в Лов...
ОЩЕ СЪВЕТИ ЗА СИГУРНОСТ
Футбол, бой и още нещо на стадиона в Лов...
1.
анонимен -
Говорите за баба ми и дядо ми
09.05.2010 18:45
09.05.2010 18:45
Семейство Вълчеви, стопанисвали "Волга", са моите баба и дядо. И двамата отдавна са покойници. Дядо ми, Стоян Вълчев, е бил търговец още отпреди 9 септември. Имал е складове за търговия на едро, мандра, държал е магазини на дребно в Халите ("Куршум хан"). Всъщност - точно като вас, г-н Тодоров.:)
Национализират му всичко. Ей така, един ден е притежавал изграден с тежък труд собствен бизнес, активи, а на другия ден всичко това е било...ничие, собственост на някаква имагинерна държава, "собственост на народа". Майка ми разказва и до днес как е рухнал свръхактивният и талантлив мой дядо, когато са му съобщили, че вече няма никаква собственост.
Поне са имали доблестта да оценят таланта му на търговец и са му поверили да управлява ключови за Пловдив магазини - "Волга", по-късно "Червена звезда" срещу кино "Ботев", а последно е работил в "Корона" - на площада срещу общината.Домашните специалитети, за които говорите, са били домашна горчица и тарама хайвер - дядо ми правеше хайвер и години по-късно, аз си го спомням като дете.Във "Волга" са пазарували почти всички интелектуалци на Пловдив. И баба ми, и дядо ми бяха вече много възрастни, но на улицата ги спираха като стари приятели актьори от две поколения на Пловдивския театър и Операта.
Последните си години дядо ми прекара също толкова активно в работа - боядисваше мартенички вкъщи. Старите пластмасови фигурки, на които закачахме кончетата, се боядисваха ръчно - идваха съвсем бели с една мостра, по която се русиваха. Дядо ми беше заредил десетина четки, с които съживяваше очичките на малките момиченца в народни носии, рисуваше детайли, които днес нито една китайска фабрика за мартеници (какъв абсурд е това, Боже!) не може да пресъздаде. И ние, четиримата му внуци, помагахме за по-лесните неща. :)
Баба ми Райна и дядо ми Стоян имат две дъщери, така че не оставиха наследници с тяхното име. Но единият им внук е доста известен в града, а и Вие го познавате със сигурност - Радо Бимбалов, Кобо Кобо от "Замунда банана бенд"
цитирайНационализират му всичко. Ей така, един ден е притежавал изграден с тежък труд собствен бизнес, активи, а на другия ден всичко това е било...ничие, собственост на някаква имагинерна държава, "собственост на народа". Майка ми разказва и до днес как е рухнал свръхактивният и талантлив мой дядо, когато са му съобщили, че вече няма никаква собственост.
Поне са имали доблестта да оценят таланта му на търговец и са му поверили да управлява ключови за Пловдив магазини - "Волга", по-късно "Червена звезда" срещу кино "Ботев", а последно е работил в "Корона" - на площада срещу общината.Домашните специалитети, за които говорите, са били домашна горчица и тарама хайвер - дядо ми правеше хайвер и години по-късно, аз си го спомням като дете.Във "Волга" са пазарували почти всички интелектуалци на Пловдив. И баба ми, и дядо ми бяха вече много възрастни, но на улицата ги спираха като стари приятели актьори от две поколения на Пловдивския театър и Операта.
Последните си години дядо ми прекара също толкова активно в работа - боядисваше мартенички вкъщи. Старите пластмасови фигурки, на които закачахме кончетата, се боядисваха ръчно - идваха съвсем бели с една мостра, по която се русиваха. Дядо ми беше заредил десетина четки, с които съживяваше очичките на малките момиченца в народни носии, рисуваше детайли, които днес нито една китайска фабрика за мартеници (какъв абсурд е това, Боже!) не може да пресъздаде. И ние, четиримата му внуци, помагахме за по-лесните неща. :)
Баба ми Райна и дядо ми Стоян имат две дъщери, така че не оставиха наследници с тяхното име. Но единият им внук е доста известен в града, а и Вие го познавате със сигурност - Радо Бимбалов, Кобо Кобо от "Замунда банана бенд"
2.
анонимен -
като стана дума за старите марки местни вина....
10.05.2010 08:52
10.05.2010 08:52
Как пропуснахте "Станимашка малага" ? Това Манастирско-то шушукане и Мелник 13 бяха "гола вода" в сравнение с нея. Тя се загуби някъде в средата на 60-те. Жалко, че старият асеновградски винар и технолог на техния винпром отнесе тънкостите на този елексир в гроба си.
цитирай
3.
анонимен -
Моля не забравяйте академик Нед...
10.05.2010 11:32
10.05.2010 11:32
Моля не забравяйте академик Неделчев.
цитирай
4.
анонимен -
още има
11.05.2010 16:22
11.05.2010 16:22
Като сме тръгнали така, да добавим още някои щрихи: в Пловдив - гастронома на "Гладстон" - срещу някогашния македонски дом "Гоце Дельчов" (до към началото на 70те год. обитаван от гръцки червени емигранти) ли беше или малко по-нагоре - срещу по-сетнешния дом на техниката; сладкарничките, баничарниците и кебапчийниците в зоната между Радиото и Телевизията (тогава основно училище "Гео Милев") и кино "Балкан", предлагащи освен хубави банички, бюреци и топли кебапчета, също и изчезналото по-късно отлично руло с какао и орехи; станимашката малага Чорбаджакът я е правил някъде до края на 50те години, а през 60те за нея още витаеха легенди, доминираха "Карловски мискет" и "Брезовски мискет" (с рогата) от белите, от червените - маврудът от Асеновград (от същото грозде са правили и малагата) беше за познавачи, през 70-те год. червеното каберне набра популярност, а имаше и едно бяло, май от карловските католишки села - "Ркацители" (по подражание на грузинските съветски); да припомним и коняка - "Плиска", после "Преслав" и "Поморие", който, наред с водката, се пиеше много, ама много, българския ром, та и ментата, от които бъркахме смъртоносни "манджи"; отварям скоба и за полската водка "Зубровка".
От края на 70те год. в София ми идва наум един от най-големите вицове на соц търговията - градът, вкл. бакалниците, беше фрашкан с асеновградски "Мавруд", който прашасваше нареден по витрините (софиянци доста пиеха бяло "Димят", а в края на 70те и новопоявилото се "Бяло вино от червено грозде" ), та и с "Шивас Рийгъл" и то не менте, марка практически непозната на повечето българи, кълнящи се тогава в корекомски "Джони Уокър", "Джек Дениълс", "Балънтайнс","Тийчърс", "Уайт Хорз" и пр.
цитирайОт края на 70те год. в София ми идва наум един от най-големите вицове на соц търговията - градът, вкл. бакалниците, беше фрашкан с асеновградски "Мавруд", който прашасваше нареден по витрините (софиянци доста пиеха бяло "Димят", а в края на 70те и новопоявилото се "Бяло вино от червено грозде" ), та и с "Шивас Рийгъл" и то не менте, марка практически непозната на повечето българи, кълнящи се тогава в корекомски "Джони Уокър", "Джек Дениълс", "Балънтайнс","Тийчърс", "Уайт Хорз" и пр.
Имаше още едно търсено вино - Меча кръв. Но то не бе толкова известно като Манастирското шушукане.
До анонимния 2:
Аз зная тайната на Станимашката малага от един съквартирант от студентските години, който е точно от Станимака. На този съквартирант дядо му е бил един от най-известните търговци в Станимака и той знае рецептата от дядо си.
цитирайДо анонимния 2:
Аз зная тайната на Станимашката малага от един съквартирант от студентските години, който е точно от Станимака. На този съквартирант дядо му е бил един от най-известните търговци в Станимака и той знае рецептата от дядо си.
6.
анонимен -
cJdtpQQqGaEWDlQeB
19.06.2011 16:03
19.06.2011 16:03
You're the greteast! JMHO
цитирай
7.
анонимен -
TJqFykNPboj
20.06.2011 09:06
20.06.2011 09:06
Cool! That's a clever way of looinkg at it!
цитирай
8.
анонимен -
xKRhGaMdJYYjAqde
20.06.2011 11:22
20.06.2011 11:22
JbcTKO <a href="http://fizlvhxkntup.com/">fizlvhxkntup</a>
цитирай
9.
анонимен -
YVLWlBQqhXNQs
20.06.2011 15:21
20.06.2011 15:21
6k6ASy , [url=http://unxrluydkqtj.com/]unxrluydkqtj[/url], [link=http://ibtotpypnhgr.com/]ibtotpypnhgr[/link], http://wgbiotkpxqnn.com/
цитирай
10.
анонимен -
dmdtUyhasPzcW
20.06.2011 19:43
20.06.2011 19:43
6N1d1r <a href="http://iuohhncwqolf.com/">iuohhncwqolf</a>
цитирай
11.
анонимен -
bFaRzVKibb
21.06.2011 10:56
21.06.2011 10:56
KKcET6 , [url=http://vmvoagrdtbek.com/]vmvoagrdtbek[/url], [link=http://vpaganxwbrep.com/]vpaganxwbrep[/link], http://aalxvxlpygak.com/
цитирай
12.
анонимен -
XnQmWCLHGaDYfAaUt
21.06.2011 17:51
21.06.2011 17:51
GZalx7 <a href="http://qgiehgfixifz.com/">qgiehgfixifz</a>
цитирай
13.
анонимен -
FveeAOsJKLupDNfgEk
22.06.2011 19:42
22.06.2011 19:42
rdQcf0 , [url=http://rygobrnpzqss.com/]rygobrnpzqss[/url], [link=http://bfasbvpzproe.com/]bfasbvpzproe[/link], http://fojarnaomzsf.com/
цитирай
14.
анонимен -
zIiykUIPgJmWp
23.06.2011 18:55
23.06.2011 18:55
4ct0xS , [url=http://nrgyfggymqym.com/]nrgyfggymqym[/url], [link=http://qgycvblgtmnm.com/]qgycvblgtmnm[/link], http://nhrwrtdreoox.com/
цитирайТърсене