Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2015 17:30 - ЗА ГЛАРУСИТЕ – СПОМЕНИ ПО ЖЕЛАНИЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 7097 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 04.04.2015 16:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    .МИРОСАН е написал след предишния ми постинг: „Г-н Тодоров, дали не може да напишете нещо за прочутите "гларуси" и отделянето на групата. Чувал съм малко за тези неща, но много ми е оскъдна информацията. А сега с тия телефони, интернет, работа и пр.много затруднява това предаването на опита на поколенията.”   Миросан чете моя блог още от началото, за което съм му благодарен и няма как да му откажа. Още повече, че ме налегнаха веднага едни спомени... Нямам кой знае какъв гларуски опит, но не съм и на нула. В онези времена всяко българско момче, попаднало на морето, се чувстваше длъжно да опита. Опитваха и по-зрели мъже. Имаше и професионалисти, които обикаляха по плажовете, обзети от някакво неукротимо чувство да навъртат бройки. Сексуалните успехи в края на сезона се умножаваха поне по 5 и започваше едно дълго зимно преразказване. Още си спомням как някъде в средата на 60-те години в списание „Младеж”, ако не се лъжа, се появи разказ, уж автентичен, на един гларус, който разказваше как обслужвал някаква шведка не в първа младост, как тя го прехвърли на своя прятелка и т.н. Че даже му и плащали. Тогава думата „жиголо” не ни беше известна, българите се раздаваха за едното „мерси”. Е, и за малка почерпка, когато завоеванието имаше в чантичката си долари. Та разказите на по-големите от нас възпламеняваха момчешкото ни въображение и мечтаехме за мига, когато родителите ни ще ни пуснат сами на море. Този тип млади гларусчета, прелетели от провинцията за една седмица, и решили да се пробват, беше жалка картинка. Момчетата спяха по палатки и квартири в околните села, но вечер посресваха косички и пеша през нивите тръгваха към светлините на големия курорт. Като пеперуди в любовен период. Много често с 2 лева в джоба. С мечтите за дългокрака шведка, която не само ще осигури терен, ще покаже всичко, характерно за развратния Запад, но и ще плати сметката. Гларусчетата естествено не знаеха езици, най-многто две-три думи на руски. Затова се ориентираха към рускините. Като се върнеха от морето обаче лъжеха, че са свалили поне полякиня. Бройкаджиите си имаха точкова система. За шведка се даваха 6 точки, по-малко точки се даваха за чехкини, полякини и немкини, за българка се даваше само една точка, а за рускиня се отнемала точка. Някой да не си помисли, че така наречените Наташки са били толкова лесни и развратни. Докато останалите гостенки на нашите курорти, ако решаха, се отдаваха на нашите мъжкарчета, просто за да се забавляват, за рускините това се беше някакво забранено приключение, все едно попадаха в някакъв друг непознат свят, пълен със забранени плодове. Веднъж поканих някаква руска туристка на танц и я попитах” Как Вам нравитскя Болгария?” Отговорът беше „Ай как всьо у вас харашо, как на Западе? Ех, отмина безвъзратно времето, когато бяхме западняци за рускините. Питал съм интелигентни рускини защо сравнително лесно стават бройки. Разказаха ми, че им допада мъжкото държане на българчетата. Докато руските младежи били в повечето случай безхарактерни. Особено като пийнели малко. А като пийнели повече, не ставали за нищо. Та изглежда освен всичко друго поне тогава носехме повече от руснаците. Аз веднъж на три сливови показах чудеса от храброст. Говоря за времето, когато се пиеше не гроздова, а сливова. Отделен въпрос беше, че в морските барчета рядко се намираше ракия. Гларусите нямаха пари, рускините пък съвсем. Един майстор на занаята ми разкри някои тайни. Най-евтиното било да понапиеш рускинята с мента. Падали си по сладичкото. Някои пробваха да вкарат в тъмния бар бутилка, купена от магазина – по онова време това си беше традиционен номер. На ментата й викаха „земеделско уиски”. Другият номер беше да намериш празна кутия Марлборо и да я напълниш със Стюардеса или БТ. Рускините много налитаха на Борото, но не го различаваха от българските цигари. Сега за „отделянето от групата”. Проблемът наистина беше сериозен. Рускините идваха само на групи, с путьовки, начело имаха „староста” на групата, който правеше всичко възможно да запази моралния облик на девойките. И все пак на пясъка или във водата той ги изпускаше за малко от очи и това беше фатално. На секундата кацваше някой гларус и питаше „Сколько у вас часов” или „Как вас зовут?” Трябваше да се действа бързо и да се уговори следващата среща – докато забраненият контакт не е забелязан. Това ставаше след 21 часа, когато рускините бяха вечеряли – те вечеряха още към 18 часа, и ги прибираха да си лягат в хотела. Староста-та изглежда спокоен пийваше някъде из стаите и любителките на приключения се измъкваха на пръсти от хотела. Имаше гларуси не само по морето. Руските групи обикновено обикаляха още няколко града – Търново, Пловдив, София. В Пловдив гларусите ги причакваха край Пеещия фонтан в Цар Симеоновата градина, където имаше музика и дансинг. Девойките танцуваха валсове две по две и изпадаха в романтичен делириум. Един мой познат, сериозен човек на средна възраст, обикаляше вечер около дансинга и след заварката рецитираше стихове на Есенин. На прекрасен руски. След това водеше ошашавеното момиче в една мръсна сутеренна стая наблизо. Трябва да е ясно обаче, че не всичко е толкова фейлетонно. Някои от тези връзки прераснаха в сериозна любов, някои продължиха години, едни свършиха с брак, други бяха облени с много сълзи.
Спомените за едновремешните рускини още са тема на мъжки разговори. Неотдавна слушах как в една компания мъжете един след друг описваха възторжено своите плажни приключения. В компанията имаше и жени, една от тях не издържа и почти избухна:
- Е, не мога да разбера какво им е толкова специалното на рускините, че така те се прехласнали.
Иван К. отговори веднага:
- Сега ще обясня. Значи качих моята рускиня на "Кометата" /става дума за корабите, които пътуваха от Несебър до Бургас/, да види малко свят. Българките хвърлиха едно око на морето и се прибраха на завет. А моята стои на палубата с поглед втренчен в безбрежната шир и ми говори: "Смотри, Иван, а море синее, синее..." Коя българка ще се изрази така поетично?
Скоро пък един приятел, стар гларус, се опита да си припомни занаята на един турски плаж. Оказа се обаче, че вече няма групи – рускините си бяха със семействата. Освен това имаха самочувствието на бетер шведки. Намери все пак една млада бизнесменка, дошла с майка си, ухажва я на бара до три часа сутринта, но накрая тя му казала „Я не хочу на одну ночь, хочу на всю жизнь”. Да, ама човекът си имаше две деца и внуци, за какъв цял живот може да мисли. Няма по-страшно от това да имаш внуци, а сърце на гларус още да тупка в гърдите ти...    



Гласувай:
2
1



1. apostapostoloff - Някои гларуси се представяха така:
03.04.2015 17:44
"Их хайсе Ганчо, их бин инженьор."

И още нещо: от собствен опит мога да ви кажа, че за рускините и до днес в България е очень хорошо. Статистиката го потвърждава: 720 000 руснаци имат вече двойно поданство.

В днешна Русия вече се говори за огромна емигрантска вълна. Явно на много руснаци им е писнало да живеят в тази идиотска страна, която непрекъснато се дърля с някого, а напоследък се изпокара с целия свят.
цитирай
2. mirosan - Благодаря за отзивчивостта, г-н ...
03.04.2015 22:46
Благодаря за отзивчивостта, г-н Тодоров - поредната от ваша страна. Беше ми много интересно да прочета поста. Баща ми ми е разказвал как едно пловдивско момче на някаква забава започнал да сваля една рускиня. Танцували, говорили си на руски, а накрая нашия човек попитал "Вьй из куда?", момичето отговорило "Я из София. А вьй из куда?", "А, я из Пловдив.". И после цяла вечер онази не го погледнала.
Чудно ми е за какво ли ще си говорим ние някой ден - моето поколение. Освен за някогашните смартфони, холивудските филми, каква кола сме си купили и каква страхотна работа сме били започнали еди кога си. Е, и на какви екскурзии сме ходили по света, но все пак...изглежда някои неща обхващат 2-3 поколения и не се повтарят.
цитирай
3. nick195 - "Их хайсе Ганчо, их бин инж...
04.04.2015 04:16
[quote=apostapostoloff]"Их хайсе Ганчо, их бин инженьор."

И още нещо: Имаше и гларуси от малцинството. Някакси се носеше мълвата, че рускините налитали на черни (че надарени на размер) и от това се е търсело дивидент. 1972 ра година знаех за циганин от Смолян, дето казал на рускиня 'я негър'.
цитирай
4. mirosan - А, аз съм чувал история (виц или р...
04.04.2015 19:18
А, аз съм чувал история (виц или реалност), в която една рускиня питала един циганин защо са черни. И той и отговорил, че е защото са по-богати и ходят по два пъти на море.
цитирай
5. apostapostoloff - Аз пък станах свидетел на следното:
11.04.2015 18:03
Нашенец беше забърсал една рускиня и явно искаше да се промъкне незабелязано в стаята и. Взе да я побутва към хотела и, след което каза:

- Ти иди! Я даду.
цитирай
6. proximus - "Я негър"
12.04.2015 11:17
Да добавя и аз един малко по-скорошен щрих към гларуслука на по-черничките ни сънародници. По разказ на мой приятел. Действието се развива 2004-5 година пред несъществуващата вече дискотека "Арена" в Балчик. Там тогава от страна на управителят е била издадена изришна запоповед циганета, особено местни да не се допускат. А те май много много не са се и натискали да се мешат.
Та идват на входа няколко невероятни (по-думите на моят човек) скандинавки и охрана и портиер с охота ги допускат. Е хубаво, обаче след тях съвсем притеснено и срамежливо пристъпват и няколко циганчета. Изкъпани, сресани и облечени. Но все пак циганчета :) Съответно тях ги спират. Скандинавките не разбират какво се случва. Портиерът им разяснява на английски, че това са наши цигани, дето... кой знае какво им мислят и че те в дискотеката няма да стъпят.
Скандинавките : "Е как, та това са студенти от ЮАР" :D :D :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 7937216
Постинги: 749
Коментари: 6242
Гласове: 7931
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031