На  Капитан Андреево се използва вече нов таен метод за борба с бежанците – разкри наш репортер.

Граничният ни пункт никога не се е славел с гостоприемство, но от известно време тази традиция се доразвива.

Целта е изтощаването на кандидатите да влязат на наша територия.

И така – вчера, неделя привечер, чакането да се влезе в България  беше поне три часа. От това време бавенето на турския пункт беше не повече от 20 минути.

Хиляди коли и автобуси чакаха червените светофари да станат зелени или Господ с надпис на гърба „Гранична полиция” да махне благосклонно с ръка и да каже „Хайде”.

„Хайде” е първата дума, която чуват много хора на границата с България. Няма „Добре дошли в Европа” или разни други глезотии.

Ако около турските  КПП-та все пак има тук-таме някаква пейка, на българската страна това съоръжение е непознато. Хората стоят прави или  клечат по тротоарите – което сигурно не се го правили от деца..

Чакащите в колите по някое време и те губят търпение и започват да надуват клаксони. Техни колеги обаче ги съветват да спрат с протеста – това изнервяло граничари и митничари. Освен това голямото чакане било заради повишения контрол. Търсели се терористи, вероятно.

След час и половина чакане дойде време да търсят терористи и в нашия автобус. Един униформен мина между седалките и даже погледна под една от тях. Нямаше скрити джихадисти.

После хвърли едно око на багажника, но той бе така натъпкан с тоалетна хартия и прах за пране, купени от складовете в Одрин, че и да има нещо скрито, едва ли щеше да се разкрие с един поглед.

След това ни наредиха зад една телена мрежа в колона по двама – като концлагеристи пред крематориума. Чакахме още половин час с надеждата да чуем заветното „хайде”. Може би чакането си заслужаваше – все пак влизаме обратно в Европа, а не в  Руанда Бурунди, примерно.

Тоалетни, разбира се нямаше. Намери се добър човек, който да ни каже, че тоалетна има по-нататък, но до нея пускали само след допълнителен преглед на паспорта. Така че нелегалните мигранти нямаха шанс да се доберат до българска тоалетна. Отделен въпрос е какво означава това „българска тоалетна”

След граничния контрол последва митнически. И там чакане. В този район вече имаше тоалетна. Пейки пак нямаше и хората клечаха вече с вид на виновни за всички световни неправди. Чакаха заповед – да вадят ли багажа си или да не го вадят.

И в този момент видях с очите си как нещо в багажника на нашия автобус се размърда. И иззад тоалетната хартия се измъкнаха двама брадати джихадисти. С шашки взрив около телата си.

Имаха изнемощял вид, очите им бяха изцъклени. Панталоните им бяха мокри. Помислихме, че ще се взривят, те обаче хукнаха обратно към Турция.

И викаха не „Аллах акбар”, а „Гут бай, Юръп!”

И със сигурност щяха да бягат така обратно до родните си места в Сирия или Афганистан и никога повече нямаше да помислят за Европа. Или поне за минаване през България.