Постинг
30.12.2017 11:29 -
ПРИКАЗКА ЗА МОЛИВЧЕТО
Онзи ден - както е нормално по това време на годината, в ТВ омбудсмана се разприказвахме за подаръците.
За подаръците едно време и сега.
Днес всичко е ясно - отиваме в един МОЛ и гледаме какво пазаруват хората. Предложения всякакви ни преследват в интернет, да не говорим за телевизионните реклами.
Едно време беше по-различно. Щандовете на магазините, които предлагаха нещо като подаръци, се изпразваха далеч преди празниците. Живеехме в един свят, в който имаше много по-малко вещи, по-малко забавления и глезотии. Затова и всяко ново нещо в живота ни ни радваше.
Та се запитахме и за това кой подарък едно време ни е зарадвал най-много.
Аз специално се сетих за една книга - втория том на "Остров Тамбукту" от Марко Марчевски. Любимата ми книга тогава, още помня името на добрата принцеса - Канеамея. Лошата беше Зинга.
Ако Бойко Борисов се беше родил 10 години по-рано и на него това щеше да бъде любима книга.
Имаше спомени за футболни топки, за "спящи" кукли...
Една възрастна жена се включи в разговора по телефона със своите спомени.
Тръгвала на училище - сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден- чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. "Това беше и Коледа, и Нова година" - допълни жената.
Оказва се в последния момент обаче, че в чантата няма задължителния молив.
Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.
И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя...
И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си. Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се "съспенс".
И изведнъж -о, чудо - мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче - от много писане била останала само една трета.
Моливчето било химическо - днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие.Ако паднеше капка вода, ставаха петна.
Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището...
"Никога не съм получавала по-добър подарък" - завърши непознатата жена.
Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.
Та тези дни, когато се раздават скъпи телефони, таблети, лаптопи и така нататък, да помислим дали някой не се нуждае просто от едно моливче...От малко храна...Или просто от добра дума...
За подаръците едно време и сега.
Днес всичко е ясно - отиваме в един МОЛ и гледаме какво пазаруват хората. Предложения всякакви ни преследват в интернет, да не говорим за телевизионните реклами.
Едно време беше по-различно. Щандовете на магазините, които предлагаха нещо като подаръци, се изпразваха далеч преди празниците. Живеехме в един свят, в който имаше много по-малко вещи, по-малко забавления и глезотии. Затова и всяко ново нещо в живота ни ни радваше.
Та се запитахме и за това кой подарък едно време ни е зарадвал най-много.
Аз специално се сетих за една книга - втория том на "Остров Тамбукту" от Марко Марчевски. Любимата ми книга тогава, още помня името на добрата принцеса - Канеамея. Лошата беше Зинга.
Ако Бойко Борисов се беше родил 10 години по-рано и на него това щеше да бъде любима книга.
Имаше спомени за футболни топки, за "спящи" кукли...
Една възрастна жена се включи в разговора по телефона със своите спомени.
Тръгвала на училище - сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден- чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. "Това беше и Коледа, и Нова година" - допълни жената.
Оказва се в последния момент обаче, че в чантата няма задължителния молив.
Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.
И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя...
И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си. Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се "съспенс".
И изведнъж -о, чудо - мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче - от много писане била останала само една трета.
Моливчето било химическо - днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие.Ако паднеше капка вода, ставаха петна.
Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището...
"Никога не съм получавала по-добър подарък" - завърши непознатата жена.
Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.
Та тези дни, когато се раздават скъпи телефони, таблети, лаптопи и така нататък, да помислим дали някой не се нуждае просто от едно моливче...От малко храна...Или просто от добра дума...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Educational Technology Today
Гнусна лъжа на един путински плъх
Educational Technology Today
Гнусна лъжа на един путински плъх
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене