Става нещо странно – забравихме за турското робство. Допреди няколко години бяхме готови да се бием до смърт, ако някой ни отнеме робството и го нарече „владичество”. Или не дай се, боже, „присъствие”. Видни патриоти – наследници на Левски, довчера викаха до изнемощаване „Долу ДПС”, сега викат „Долу американските колониалисти!” Лека-полека и обикновените българи започват да се изживяват като безправни колониални поданици. Наявсякъде – даже и от трибуната на Народното събрание, се говори за диктат на чужди посолства, слугинаж, „навеждане”, „надупване” и т.н. Шепа слуги на Запада /соросоиди/ се опитват да припомнят, че сме били много по-зависими от Съветския съюз през онези 45 години, но отговорът е, че днешният колониализъм е несравним с онази позабравена братска дружба. И като се замисли човек... Днешното ни поробване от САЩ и НАТО е бетер турското робство. И несравнимо с равноправните отношения между страните от Варшавския договор. Знаем, че до 1908 година България не е била независима държава. Била е подчинена на Турция. Колко турски войници обаче е имало на българска територия? Колко турски бази? И колко са американските войници и бази днес? А чакаме и още поробители. Дадохме милиарди за 7-8 американски самолета, като за тези пари и евентуално срещу излизане от НАТО можеше да получим поне 100 МИГ-а. Да гледаме какво правят сърбите. Лошото е, че българчетата растат като деца от колониална държава. Вече не учат братския руски език, а само колониалния английски. Насила. Колкото да осигурим евтина работна ръка за колонизаторите. Лека-полека децата забравят кирилицата, която ни свързва с братска Русия. Сбъдва се пъкленият план, за съществуването на който знаем от времето на Петър Стоянов – лека-полека да минем към латиницата. Този план – всички знаят, е изработен от Ран-Ът, Сорос, Ротшилд и Клинтън. В училищата започват кампании „Кореспондирай си с американско другарче”. Наистина, едно време си кореспондирахме с руски другарчета и им изпращахме станиолени обвивки от дъвки – да дишат аромата на Запада, ама сега какво да изпращаме на американчетата? Дето са толкова тъпи, че не знаят къде се намира България. Освен това не се знае дали ще попаднем на американче или на негърче или китайче. Получихме сигнали, че нови партийни секретари обикалят трудовите колективи и настояват работещите там да се абонират за „Ню йорк таймс” или „Вашингон поуст”. Но българският народ не ще. Един предател само се абонирал за „Плейбой”. Едно време имахме министър-председатели, които говореха перфектно руски, може би по-добре отколкото говореха български, а днешният премиер бърка Толстой с Чехов. Или обратното. Къде отидоха хубавите ни манифестации, на които носехме най-отпред портретите на членовете на съветското политбюро, начело с „най-големия приятел на българския народ... „ Който и да е той. Къде отиде Фестивалът на руската и съветска песен „Альоша”? Дали няма да се наложи да научим „Янки дудъл”? Едно време имахме руска телевизия само в петък, а сега американска – всеки ден. И то не една. Остана ни един Альоша. Ако се наложи, ще го браним до смърт! Както няма да позволим Николай Подгорни да бъде „изчегъртан” от Книгата на почетните граждани на Пловдив. Не е ли време да сформираме хайдушки чети – като първи етап от едно национал-освободително движение, а след това да минем към организация на всенародно въстание за освобождение от американско робство? И, дай си боже, да бъдем освободени за трети път. Янки гоу хоум!      

Аааааааа, има си и до ден-днешен запъртъци, които не си дават робството за нищо на света. Гордеят се с робството си и се блъскат в гърдите досущ макаци и шимпанзета. Странно обаче, защо тези героични роби наистина не излязат в гората да попартизанстват?