Постинг
14.10.2009 17:17 -
Бе-Ка-Пе – Ка-Пе-Ес-Ес!!!
Ех, как ми липсват манифестациите!
Те бяха четири пъти в годината:
- Първи май – боен празник на труда
- 24 май – ден на славянската писменост и българската култура
- Девети септември – Ден на Социалистическата революция
- 7 ноември – Ден на Великата октомврийска социалистическа революция.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Ще се наложи
14.10.2009 17:27
14.10.2009 17:27
само пак непринудено да си избираме депутатите, които съвсем непринудено са избрани от партиите си.
цитирай
2.
анонимен -
Не е късно
14.10.2009 20:04
14.10.2009 20:04
Евгени, никой не ти пречи да манифестираш на 7-ми ноември и да викаш КПСС - БКП и Вечна дружба. Пробвай, може и да се получи
цитирай
3.
анонимен -
О, времена, о, нрави!
14.10.2009 22:17
14.10.2009 22:17
Сега няма манифестации, но пък се дават пари за други глупости.
цитирай
4.
анонимен -
за манифестациите и около тях
14.10.2009 23:39
14.10.2009 23:39
Най-продължителни и най отегчителни бяха манифестациите някъде до 52 -53 година. Точеха се до късно след обед. Тогава изкарваха задължително да манифестират едва ли не и кокошките, които по онова време, част от гражданството отглеждаше по дворовете си. Имам пред вид ОФ - организациите. В техните колони събираха всичко останало от махлите, което не се числеше към "трудещите се", учащите се и военослужещите. Т.Е. " Вся остальная сволочь" - пенсионери, частници-занаятчиии, които бяха вече на изчезване, малкото жени, които си позволяваха лукса да не работят навън, а да си гледат домакинската работа и малките деца и тем подобни. Още в ранни зори всичко живо се събираше в определените сборни пунктове и после започваше едно бавно влачене по улиците докато не ни изведат на "изходни позиции" около ул."Иван Вазов". Спомням си една манифестация, когато майка ми ни беше помъкнала пак по принуда - мен и по-малккят ми 3 - 4 годишен брат. Изчаквахме реда си на улица далеч от дома, когато брат ми се обади: " Мамо, ака ми се". Майка ми прецени, че не е много приемливо, в такъв тържествен момент едно макар и малко дете, да си върши "голямата работа" в центъра на града: "Ако се стискаш, ще ти купя захарно петле!" и тя ни купи захарни петлета. Брат ми изблиза петлето, но подир малко пак се обади: "Мамо, ака ми се!". Майка ми пак, за да удържи положението му предложи: "Ако, постискаш още малко - ще Ти купя балон!", на което брат ми заяви: " "Ако", "Ако", ама АКОТО ще изкочи в гащите!"
цитирай
5.
анонимен -
Хляб и зрелища!
15.10.2009 00:08
15.10.2009 00:08
По едно време много атрактивни за нас хлапетиите бяха манифестациите на 9. IX., защото: Първо участвха представителни части на Пловдвския гатнизон - пехота, кавалерия, артилерия и танкове; второ - ТКЗС-тата от околията демонстрираха богатата си реколта натоварена на празнично украсени камиони. Моми и момци в народни носии хвърляха от платформите към зяпачите - аванта: ябълки, дюли, праскови, сливи и каквото там се намираше. "Захарната фабрика" не оставаше по-назад. Те пък подхвърляха бонбони и марципанчета. ( Производството на български шоколад след войната още не бе възстановено).
цитирай
6.
анонимен -
Блогът да се употребЛява само с чувство за хумор...
16.10.2009 15:59
16.10.2009 15:59
Евгений, ти си роден за сценарист на черни комедии. Нали знаеш - от онези, при гледането, на които половината зрители падат от смях, а останалите - от страх. Вторите са от по-малко интелигентната 1/2 на човешкия род, но ... съдба. Та и при теб така - все има някой, койото те схваща директно и почва да оплаква кашишкия ни тогавашен живот...
Дали да не вкараш бележки под линия за комундетата?
цитирайДали да не вкараш бележки под линия за комундетата?
7.
анонимен -
Поръчка за следващия епизод :-)
16.10.2009 22:29
16.10.2009 22:29
Евгени, припомни как се купуваше автомобил на времето: Москвичи и Лади, Трабанти и Вартбурзи, Шкоди и Полски Фиати
цитирай
8.
анонимен -
Бе-Ка-Пек и Ка-Пе-Се
18.10.2009 10:43
18.10.2009 10:43
В бургаските детски ясли скандирането Бе-Ка-Пе и Ка-Пе-еС-Ес се изучаваше още в ЯСЛИТЕ! (Няма грешка не става дума за детските градини!) От 1969 г. бачках по разпределение в "Хефтохим"-а (сега "Лукойл"). Живях в един от ведомствените му блокове. Една вечер през 1975 се бяхме събрали с комшиите от съседния апартамент. Дъщеря ми - посещаваща II-ра група в яслит се въртеше около нас и нещо си бръщолевеше: "Бе-Бе-Бе! Бе-БсБе!". Комшийката ни се усети и ни попита: - Знаете ли какво скандира детето? -"?" - " Ами тя иска да каже Бе-Ка-Пе!" Ние си помислихме, че си прави майтап и накарахме дъщеря ни да повтори какво си приказва, но тя си знаеше нейното:"Бе-Бе-Бе!". Явно толкова и бяха фонетичните възможности за възрастта и. Тогава комшийката се обърна към дъщеря си, която беше една година по-голяма и беше вече в яслите III-та група: "Я кажи Мама, как ви учат в градината викате?" и детето започна да нарежда: "Ка-Пе-Се! Ка-Пе-Се! Бе-Ка-Пек!"
цитирайсамо една усмивка бе достатъчна...
но ако не се усмихнеш ?
Бай Ганьо обаче провали цели два държавни строя, на път е за третия.
Така и не си смени потурите този човечец...
цитирайно ако не се усмихнеш ?
Бай Ганьо обаче провали цели два държавни строя, на път е за третия.
Така и не си смени потурите този човечец...
10.
анонимен -
манифестация
18.10.2009 22:49
18.10.2009 22:49
Аз съм бил на няколко манифестации.
Обикновено, хвърляхме байряците в молотвката на Сточната и збивахме в Бумбарника.
Естествено там пазеше маса отцепник.
От сутринта.
цитирайОбикновено, хвърляхме байряците в молотвката на Сточната и збивахме в Бумбарника.
Естествено там пазеше маса отцепник.
От сутринта.
защо всички скандираха така ентусиазирано пред трибуната и защо преминаваха така бързо?
Ами отговорът е много прост и логичен - защото преди този сюблимен момент се чакаше по 2 часа докато ти дойде редът. И, естествено, след като на всички им е омръзнало да стърчат прави, след като жените вече са си омръзнали да се хвалят с новите си тоалети, след като всички вече са огладнели и ожаднели, то какво им остава освен набързо да преминат пред трибуната и още по-бързо да се насочат към набелязаните кръчми, още повече, че тогава кръчмите бяха радкост и колкото по-бързо и по-рано колективът премине пред трибуната, толкова по-голяма е вероятността да отседне някъде. А пък ентусиазмът беше един вид благодарност, че вече сме отхвърлили това досадно задължение - манифестацията пред трибуната на местните вождове.
цитирайАми отговорът е много прост и логичен - защото преди този сюблимен момент се чакаше по 2 часа докато ти дойде редът. И, естествено, след като на всички им е омръзнало да стърчат прави, след като жените вече са си омръзнали да се хвалят с новите си тоалети, след като всички вече са огладнели и ожаднели, то какво им остава освен набързо да преминат пред трибуната и още по-бързо да се насочат към набелязаните кръчми, още повече, че тогава кръчмите бяха радкост и колкото по-бързо и по-рано колективът премине пред трибуната, толкова по-голяма е вероятността да отседне някъде. А пък ентусиазмът беше един вид благодарност, че вече сме отхвърлили това досадно задължение - манифестацията пред трибуната на местните вождове.
12.
анонимен -
Влязоха, но не излязоха !
05.04.2010 11:50
05.04.2010 11:50
Е, имаше и хубави моменти!
На пролетните манифестации - 1 и 24 май.
Сутринта - колегите наконтени, поздравяваме се, като че ли вчера не сме били заедно. Това е хубавия момент.
След това се оглеждаме - може ли да изчезнем незабелязано, след като сме забелязани от когото трябва.
Ако не може - тръгваме. Улиците са светли и чисти. Движението е спряно. Пловдив се вижда в истинския си вид. И този момент е хубав!
След многобройни спирки и подтичвания започва голямото чакане. Тук правим последните опити за измъкване. Ще разкажа за един от тях. Площада беше в строеж и манифестацията е по булевард "Г.Димитров" - трибуната е под "Тримонциум" или пред университета - не си спомням. Два часа чакаме пред северния край на тунела. Най-после тръгваме и влизаме в тунела. Вътре - нова спирка. Тъмно е и се измъкваме назад. От там - през капана и - чао!
Но след няколко дни - събрание. Ето цитат от доклада на ръководството:
"Другарите С. и Д.(инициалите с истински) за БУДАЛИ ли ни имат! Вярно е, че бяха на манифестацията, влязоха от едната страна на тунела, но от другата - НЕ ИЗЛЯЗОХА !!!"
.... Тези думи станаха една поговорка между колегите по наш адрес...
цитирайНа пролетните манифестации - 1 и 24 май.
Сутринта - колегите наконтени, поздравяваме се, като че ли вчера не сме били заедно. Това е хубавия момент.
След това се оглеждаме - може ли да изчезнем незабелязано, след като сме забелязани от когото трябва.
Ако не може - тръгваме. Улиците са светли и чисти. Движението е спряно. Пловдив се вижда в истинския си вид. И този момент е хубав!
След многобройни спирки и подтичвания започва голямото чакане. Тук правим последните опити за измъкване. Ще разкажа за един от тях. Площада беше в строеж и манифестацията е по булевард "Г.Димитров" - трибуната е под "Тримонциум" или пред университета - не си спомням. Два часа чакаме пред северния край на тунела. Най-после тръгваме и влизаме в тунела. Вътре - нова спирка. Тъмно е и се измъкваме назад. От там - през капана и - чао!
Но след няколко дни - събрание. Ето цитат от доклада на ръководството:
"Другарите С. и Д.(инициалите с истински) за БУДАЛИ ли ни имат! Вярно е, че бяха на манифестацията, влязоха от едната страна на тунела, но от другата - НЕ ИЗЛЯЗОХА !!!"
.... Тези думи станаха една поговорка между колегите по наш адрес...
Търсене