Помните ли какво правехме сутрин едно време? Просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори. Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите. Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце. В интерес на истината парното дойде доста късно. До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва. За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията. Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото да избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани. Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища. За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха. Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат. Имаше моторни резачки – техният звук е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони. Когато на леля Надка идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон. Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше стар и толкова слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко движение на триона. На една телеграма просто не се отзова… Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Избите бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до апартаментите. Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки”, и тричарки, и „циганско чудо”. Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно. Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т.н. Електрически печки още нямаше. При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан. Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг. Малко по-късно пуснаха електрическата печка „Лъч”. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета.
Реотаните често горяха и печката трябваше да се разглобява. Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален  рефлектор – бяха красиви, но много слаби. В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений. Да се отопляваш на ток обаче излизаше много скъпо – някой път сметките минаваха 20 лева. Тогава някой измисли акумулиращите печки. Те се произвеждаха на две места, доколкото си спомням, едното беше пловдивския завод „Изгрев”. Същият завод по-късно пусна и т.н.платкови радиатори, които по дизайн биеха печките „Лъч”. Акумулиращите печки работеха нощно време, акумулираха в тухлените си кожуси топлината и я излъчваха през деня. Проблемът им беше, че тежаха сигурно един тон и беше почти невъзможно да се преместят – ако се смениш квартирата. Забравихме нафтовите печки. Те се появиха през 60-те години. Бяха доста леки, но искаха кюнци. Бързо станаха модни и трябваха връзки, за да се намерят. Както и акумулиращите печки, разбира се. Вечер по улиците щъкаха хора с 20 литрови туби в ръце. Тогава единици имаха собствени коли и тубите се пренасяха с автобуси и трамвай до най-близкия нафтопункт. Тубите бяха мазни от нафтата и трябваше да се държат далеч от крачолите на панталоните. По-бедните хора, които не можеха да отделят 2 лева за голяма туба, използваха по-малки. В една студентска квартира пък зареждахме печката с чайник, който събираше нафта за 20 стотинки. Печката работеше два –три часа и отново трябваше да се търсят стотинки. Колко щастливи бяхме обаче, когато резервоарът беше пълен догоре – първо пускахме малко нафта, след това с една дълга пръчка подпалвахме – отначало на едно, после на две…докато стигахме до 6. „Печката на 6” беше върхът на щастието. Тогава ставаше толкова топло и приятно, че мадамите започваха сами да се събличат. Хубавото на нафтовите печки беше, че работеха даже когато токът спираше. По време на Режима – една зима през 80 и не знам коя година ток имахме два часа, после два часа го изключваха и т.н, спираха естествено всички електрически уреди, спираше даже парното, но нафтовата печка продължаваше да топли. И да хвърля дискретна светлина. Тъй като нямаше и телевизия, единственото нещо, което можеше да направи човек, е да се завие с едно родопско одеало и да чака. В повечето случаи се унасяхме и така можеше да прескочим и вечерята. Оставаше обаче проблемът с къпането на бебетата. Нафтовата печка не можеше да се пренесе навсякъде. Дъщеря ми я къпехме в банята, като предварително в една купичка запалвахме спирт. Някой път замествахме спирта с ракия –анасонлийка. Бебето се омирисваше на кръчма, но това беше най-малкият кахър. Лошото беше, че по време на Режима спираха и асансьорите. Тези, които живееха на високо, планираха до минути дневния си режим – изчисляваха кога да се приберат, кога да сготвят и да се изкъпят, кога да си легнат. Иначе парното беше хубаво нещо. Мечтата за този плод на цивилизацията е възпята в прочутия български филм „Топло”. Новите апартаменти ги даваха с готово парно, но с платкови радиатори. Които имаха живот не повече от 5 години. Дотогава трябваше да се сменят с чугунени. Чугунените струваха по 500 лева на апартамент, не всички имаха толкова пари на куп, но държавата даваше заем. И аз взех заем и за няма и пет години го изплатих. Всъщност топлото не идваше от ТЕЦ-а, а от СССР. ТЕЦ-ът беше само част от дружбата. Великият Съветски Съюз не само ни беше освободил два пъти, но и ни пращаше евтина нафта. Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино. Дойде Горбачов и всичко започна да върви назад. А като дойдоха и нашите демократи на власт и си развалиха отношенията с нашия по-голям брат, започнахме да мръзнем. В интерес на истината в началото се радвах на демокрацията, но като получих първата сметка от 480 лева и разбрах, че не вървим по правилния път. Първо намалих радиаторите, после спрях да плащам, те спряха и да ме топлят. Чугунените радиатори още си стоят – тежки и студени. Гледам ги и си мисля, че съм готов на всичко – само и само да се върне онова време, когато сутрин се разхождах по гащи и по потник. Па ако ще пак да ни спират тока на 2 часа, ако ще пак да ни правят идиоти… Защото от топлото по-хубаво няма. Описал го е още Христо Ботев в „Политическа зима”.
 Нов тираж на първата част от този блог  

А аз съм съгласен да стоя на студено но да няма Комунистическа Диктатура!Как идеализираме миналото си само...За едната нафтова печка сме готови да възкресим мъртвият Т.Ж.

Браво ! Страшно точно написано е всичко в тази статия.

в Дания,вГФР,вХоландия хората нямат комунизъм,но са на топло.в Швеция тоже....

тези които са ощетени от онова време сега децата и внуците им са в новините

Както винаги уникален постинг!

По 3 - сравнението Ви с Холандия и т.н. съвсем не е точно, но с предубедени хора (при това с къса памет) е трудно да се спори.
По-скоро бих ви напомнил, че БГ, само допреди стотина и кусур години, бе част от една империя, заедно с днешните Турция, Гърция, Албания, Македония, Ирак, Ливан, Сирия, Палестина, Египет, Либия, Алжир и т.н. Ако трябва да правим сравнение, то ТОВА са държавите, с които е коректно да мерим сили. Другото е дори смешно, защото, когато Лондон е имал подземна железница (МЕТРО) - 1867 година, твоя пра-пра-дядо е правел теманета на местния дерибей и дори не е помислял, че може да има друг живот.

И да, и не! Съгласен съм що се отнася да отоплителните тела, но не и до топлите гъзове на целокупния български народ. Да ходят по гащи из новопостроените си жилища можеха малцината привилигировани обитатели на жилищни кооперации в т.н. топлофицирани райони на Пловдив и другите големи градове в страната. На времето те бяха твърде малко На останалите този комфорт им бе спестен и те до ден днешен палят кюмбетата, печките „Перник”, или се свират до духалките.(сега вече китайски).Слава богу, че измислиха климатиците, та (градските жители) да седим на полухладно или полутопло ( на полу - за да пестим ток, разбира се).

Аз все още ползвам печка „Изгрев”, защото в истински студените дни климатикът не достига, но за това пък сметките за ток са колосални. Имам и две газови печки – на времето истински разкош – чудя се как сме ги ползвали - влагата и миризмата на газ е ужасна, а в помещението просто няма кислород. Сега стоят в избата и събират прах. Държа ги обаче, с винаги заредени бутилки, защото знам какво е да ти спре тока.

Евгени, защо не подхванеш темата със спирането на тока и ужасната и люта зима на 1981-ва година и режима 3 часа има ток, 3 часа няма.

В крайна сметка се включих в коментарите не за да обсъждам как сме се топлили, а да поговорим как сме се снабдявали в онези „хубави” времена с най-елементарните битови предмети.

Чел съм почти всичките блогове на Евгени, но не си спомням дали е обсъждана тази тема. Ако да, то моля за извинение, в противен случай с удоволствие бих взел участие за да разкажа как съм намирал и купувал теракотни плочки, мотопед, акумулатор или даже пера за откраднатите ми чистачки.

Темата е много интересна и безкрайна.

Евала за статията ... и за заглавието :)

"Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино ... "

Хубаво е да се пишат такива неща за нас, по-младите, дето сме рожби на fastfood-културата ...

Хубава статия. Само че , оправия няма . Ни комунизъм , ни капитализъм , па камо ли вечерен романтизъм , ще ни оправи положението. :)

Хубава статия. Само че , оправия няма . Ни комунизъм , ни капитализъм , па камо ли вечерен романтизъм , ще ни оправи положението. :)

разходка в миналото - нека да знаят по-младите какво е било. Кое е било хубаво, кое - лошо. Вярно е, че безплатен обяд няма, но май сега едни яко обядват, а други плащат, плащат... За топлото и евтино парно само ще си спомняме. И малко уточнение - резачката на дърва е възпята от Йордан Радичков , мисля, в "Коженият пъпеш".

Чудесен постинг!
Изводът е, че дружбата със СССР ни е "необходима като слънцето и въздухът..."
Слава богу, засега имаме все още въздух!

До предпоследните два реда ти пиша шестица.
И аз помня онези дни - никога не ми било чак толкова топло, а и тогава нафтовата печка вървеше в комплект с ВЕФ, настроен на вълните на "Свободна европа" - какво друго да правиш в тъмното.
По мое скромно мнение, не демокрацията, а толомерите разказаха играта на топлото ... и измисленото топлинно счетоводство. Преди да се пръкне тази идея и аз си щъках по "дребни" гащи посред зима и като ми станеше топло отварях прозорзите - иначе радиаторите бяха на "6". И не помня да съм плащал непоносими сметки. След това сложиха топломери и намалихе топлото - сметките се увеличиха. Комшиите почнаха един по един да спират радиатори и да се отказват от топлото, при което при нас стана още по-студено и сметките - още по-високи.
Сега сме на климатици, пускаме си ги на колкото си искаме и когато си искаме. Можем и да се разкарваме по "потник и долни гащи из целия апартамент", но има опасност от топлото да ни се размекнат мозъците, или както би казал героят на Сервантес в този случай - "Свободата Санчо ... е нещо по-добро от топлото"

РОБСТВОТО ПРИНИЗЯВА ХОРАТА ДО ЛЮБОВ КЪМ НЕГО !

Интересно, четат ли блога хора под двадесет годишна възраст? Предполагам, не.

Едно уточнение - топло е било в София и в още няколко града, които са имали парно тогава. "Евтиното" топло го плащаме сега всички. Аз никога не съм се отоплявал с нафта или твърдо гориво - само на ток. Имаше един период, в който бяха голям хит газовите печки. Лошото при тях беше, че миришат. Ние бяхме с вносна Bosch, после пуснаха и български такива (Плам) - точно копие на Бош, разбира се. По ония времена, за да имаш право да купуваш газ в бутилки, трябваше да си изкарал курс за безопасност и да си показваш сертификата в Топливо. Иначе за "Свободна Европа" е вярно. Само там можеше да се чуе за бунтовете в Румъния и тяхното жестоко потушаване от Чаушеско. Аз също смятам, че демокрацията и "капитализма" дават достатъчно възможности да работиш и печелиш добре, за да се топлиш както си искаш. Навремето Мойсей е обикалял 40 години в кръг в пустинята докато умре и последният човек, който си спомнял робството в Египет...

Каквото и да се говори,каквито и нападки да се отправят към авторът и времето на бай Тошо,това е вярно.Лошото е,че някои изказвания на индивиди от младото поколение са без всякакво аргументирано покритие. Просто така,заучени фрази за това колко е бил гаден социализмът по Тошово време!Да,ама не....Далеч съм от мисълта да защитавам това време,защото и то имаше своите грешки,т.е. минуси.Като се започне от връзкарството/което и сеге не е променено и се стигне до криворазбраната урбанизация и затриване на селата и поминъка им/.Но да се отричат плюсовете - с това не съм съгласна.
1.Имаше работа за ВСЕКИ - даже по времето на Андропов беше страшно.Държеше се сметка,защо не си на работа.А сега идеш ли на борсата-чакай от умрял писмо!
2.Жизненият стандарт беше на ниво -за 5 лв.хладилникът беше пълен.Цени-поносими за отопление,почивка,и текущи разходи.
3.Колкото и да отричат плюсовете някой противници на режима на бай Тошо,само по негово време българският лев беше обезпечен със злато и всички активи на банката.Доларът имаше по- ниска квота от тази на българският лев.
4.Отношенията ни с Русия ни даваха възможност за за развитие на тежка индустрия,машиностроене,дървообработване,преработка на петрол и експорт на бензин и не на последно място производство на оръжие и боеприпаси.Завод 10 и 13 в Казанлък бълваха продукция,която носеше милиони левове пачалба на държавата за месец.Къде отиде всичко това аз искам да попитам?
5.Спокойно време,без кражби/за 1000 лв.кражба от държавата се отиваше в Белене с еднопосочен билет/.Вечерно време се разхождахме спокойно до късна доба,а сега и през деня някой ще ти свали златния ланец от врата безнаказано.Сложихме решетки на вратите и прозорците си...затворихме вратите за приятелите си от недоимък.
6.Заемите които ни се предоставяха бяха със смешна лихва -на 500 лв. заем -5 лв.лихва.И при предсрочно връщане ти връщаха и лихвата.А сега -при предсрочно връщане на заем -наказателна санкция!
Излишно е да продължавам да пиша - съвремениците на това време са наясно с всичко.
Като заключение мога да добавя само едно и това е мое мнение - за мен системата беше предадена умишлено.И за това най-голяма вина има "великият руски президент" Горбачов и продажното правителство на Луканов от където започна тоталният срив на България.

Abe niama shto goliama idilia beshe;))
Vodata i toka evtini no edin televizor i kola tip bokluk ujasno skapi i nedostapni.

A pomnite li che svaliahme zadaljitelno chistachkite slizaiki ot kolata?

А старите хора казват, "когато ни удари демокрацията" въобще си нямат понятие, че в България Демокрация въобще не е имало, това дето ни го натресоха разни педали от II адвокатски колектив, си е само чист хайдутлук, и затова първата им работа беше, да премахнат Комисията за държавен и народен контрол, проверете, 12 дни след данданията, преди член 1, а скоро след това, и смъртното наказание, и пей сърце. А да и на педалите вече се вика гей, не че са по различни.

Вие сте забравила, уважаема кризо, че например Норвегия също е била под шведско робство /както ние под турско/. Ма как тъй става, че все ние сме прецаканите и все на нас ни е нисък стандарта - не знам, сигур Партията знае. :)

Имаше работа за ВСЕКИ - даже по времето на Андропов беше страшно.Държеше се сметка,защо не си на работа.А сега идеш ли на борсата-чакай от умрял писмо!


А ето сега и истината:

----------------------

Тоест трябваше да лепя, но не лепях. Или много рядко ми се случваше да лепя. Не че не исках. Много исках даже. Защото ми трябваха пари, а плащаха на квадратен метър залепени плочки. Веднъж, бях нов още, но знаех вече как се лепят плочки, отидох по-рано на работа и докато дойдат другите, вече бях залепил четири квадрата.

- Леле, какво правиш ти бе! – развика се майсторът втрещен.
- Лепя плочки – отвърнах виновно, сякаш от мен се очакваше да извеждам квадратни корени от имагинерни функции, а не да лепя плочки.
- Спирай! Ще лепиш, когато аз ти кажа! – изръмжа майсторът.

Той много рядко казваше каквото и да било. А да лепим плочки – още по-рядко.

Обикновено идвахме на работа някъде между 9.30 и 11 сутринта. Закусвахме и пиехме кафе. Винаги. След кафето бъркахме цимент. Понякога. Час и половина-два го бъркахме. После изрязвахме някоя и друга плочка с една резачна машина. Понякога. След това обядвахме. Винаги. После почивахме. Винаги. После час-два лепяхме плочки. Понякога. След това играехме карти, докато стане три и половина. Почти винаги. Накрая се подготвяхме за свършване на работния ден, за да можем, когато работният ден свърши, да бъдем напълно подготвени за свършването на работния ден.

Лошото беше, че след като „Подкрепа” обяви обща стачка, нямаше как да се разбере, че и аз стачкувам.
Как да кажа примерно на колегите: „Няма да играя карти, защото стачкувам.” Можех да не бъркам цимент, но щях да направя кал на колегите си, без никой да се досети, че всъщност не ща да бъркам цимент не за друго, а защото се боря срещу комунизма и тоталитаризма. Все пак реших, че след като така и така не работя, по-добре да не работя с лента на ръкава. Така че играех на карти с лента „Аз стачкувам”. Можех като стачник да се откажа от играта. Но щях да разваля четворката. А майсторът щеше да псува демокрацията. Затова играех. В името на демокрацията. С лента обаче.


А по повод работата бях питал веднъж майстора:
- Ама като вие не щете, защо аз да не работя? Трябват ми пари.
- Ше чекаш – вика.
- Кво да чекам?
- Да мине време, да ти имам доверието.
- И после?
- Ще те взимам да лепиш частно по вилите. Там се печелят пари, не тук. Тук, ако работиш повече, само ще ни вдигнат нормата…
…
Жалко, че този кратък, но поучителен урок по политическа икономия не се изучава и не се преподавав училища и университети. От него биха могли да се научат много неща за икономиката на социализма, за икономиката на капитализма, за икономиката въобще, за прехода като такъв, а също и за настроенията на широките простонародни маси преди, по време и след прехода.


http://ivoberov.blog.bg/politika/2009/09/0...prehoden.390241

------------------

:) Дерзайте все така, другарко.

]Вие сте забравила, уважаема кризо, че например Норвегия също е била под шведско робство /както ние под турско/. Ма как тъй става, че все ние сме прецаканите и все на нас ни е нисък стандарта - не знам, сигур Партията знае. :)

Едно е да си в пределите (рамките, територията, владенията и т.н.) на Норвегия и друго на Османската империя.
Да ви напомня ли, че днешните САЩ са бивша колония на Великобритания.
Други примери: Словения и Хърватия - под "робството" на Австро-Унгария, а Сърбия, Косово, Македония и Черна гора - под "присъствието" на Османците.
И до днес разликите между едните и другите са огромни и непреодолими (въпреки ласкавата ръка на Тито).
Примери като този колкото щеш, но за това трябва и малко обективност, която за някои е дума без смисъл.
Много се радвам, че коментаторът вярва в своите илюзии, но нали всеки има нужда от такива за своето вътрешно духовно равновесие.
Дори библията е с Вас: Блажени са вярващите ..."

Мдаа, и на поробител не случихме, маа му стара. Ето къде се коренят, значи, проблемите на съвременна България - в турското робство отпреди 130 години. Колко просто и ясно, чудя се къде ни е акъла, та се не сещаме. :) Докато това, което ставаше допреди 20 години не е оказало никакво влияние на родината, освен положително, разбира се - все пак хората градяха светлото бъдеще, смятаха, че конкуренцията е мръсна буржоазна уйдурма и че на всекиго ще се дава според потребностите, а ще се се иска според възможностите, каквото и да значи туй - аз не го проумявам, но предполагам, че светлите партийни умове са ги разбирали тия ваджии. :)

Да, на някои им е било хубаво през онова време. Като на овце в топла кошара.
16. анонимен, извинявай, ама големи глупости си написал.

Защото официалната политика на социалистическата държава беше: Обществени фондове, които се плащат от всички, а се потребяват само от някои.

Тъкмо заради тази политика някои работеха като почиващи по цяло лято на морето и по цяла зима на планината, други ходеха на почивка за малко пари всяко лято, трети - когато и ако успеят да се доредят до евтините ваканции, а четвърти така и никога не видяха нито морето, нито планината.

Поради същата политика от всички се събираше допълнителен данък самооблагане с цел да се топлофицира градът, но най-напред беше топлофициран апартаментът на първия окръжен секретар на БКП, после на другите номенклатурчици, а накрая - и разширеният център. Крайните квартали така си и останаха нетоплофицирани. И понеже друг плащаше сметките за парното, то винаги работеше на максимум. В по-късни години самооблагането беше заменено с директни държавни дотации, но принципът всички да плащат, а само някои да потребяват се запази. И до сега.

Които нямаха достъп до парно, се отопляваха с нафтови печки, защото до преди 1973 година когато настъпи световната петролна криза това беше другият евтин и лесен начин за отопление. Тогава 1 литър нафта струваше 1,5 стотинки и още 1 стотинка да ти я докарат с камион-цистерна. В началото измерването ставаше като се изчисляваше обема на варела чрез измерване на диаметъра и височината му от човека, който докарваше нафтата. В по-късно време вече всеки нафтовоз имаше помпа и брояч, който също като на бензоколонка измерваше количеството нафта, с което се пълнеше варелът. Но тогава нафтата беше поскъпнала и един 200-литров варел вече се пълнеше за 10 лв. А с един такъв варел една нафтова печка работеше цял месец. Единственото неудобство на нафтовата печка беше пълненето на тубата, с която се пренасяше нафтата от варела до резервоара на печката. Човек се умирисваше целият на нафта. Но пък нямаше рязане с бичкията и цепене на дърва, подклаждане и поддържане на огън с дърва и въглища.

След нафтовите печки за онези, които така и продължваха да се надяват, че ще се доредят до евтиното парно, дойдоха електрическите радиатори. Най-добрите бяха радиаторите, които имаха за топлоносител трансформаторно масло - така наречените маслени радиатори. Още пазя за зор заман един такъв радиатор "Вега-3". До края на 80-те години електроенергията все още беше достатъчно евтина и отоплението с електрически радиатори беше чисто и практично. Едва когато започна да ни управлява МВФ и започна да ни принуждава да увеличаваме цените на електроенергията, започнаха да се увеличават цените и на другите енергоносители. Като резултат все повече хора преминаха на отопление с дърва и въглища като най-евтин начин за отопление, което пък доведе до масово изсичане на горите на България.