Бизнесът с цигари в началото на 90-те години имаше два основни сегмента: 1.     лашкане 2.     търговия “Лашкането” представляваше прехвърлянето на по-големи количества цигари – от цял контейнер до няколко десетки кашона. След това следваше реалната търговия. Повече от половината от бизнеса с цигари по онова време беше с “Марлборо”. Схемата беше следната: 1.     Трябваше да се намерят пари за един контейнер. 2.     Трябваше да се намери доставчик. 3.     От момента на влизането на контейнера и разплащането с митничарите започваше надбягване с лихвите и с конкуренцията. Ако контейнерът влизаше в един гладен пазар, печалбата беше бърза и сериозна. Ако обаче в района на търговията се лашкаха няколко контейнера едновременно, тогава последиците бяха непредвими. Имаше инфлация, курсът на долара играеше, затова трябваше да се проявява гъвкавост, да се ангажират посредници, които бързо да разхвърлят стоката срещу дребна комисионна. И най-важното да не скрият с парите. Няколко истории...   ИСТОРИЯТА НА ТУРЧИНА ОТ ХАМБУРГ Турчина от Хамбург беше напуснал България преди доста години, беше успял да завърти бизнес в Канада и да открие магазин в Хамбург. По едно време дойде в България, където търгуваше с маслини. Срещнахме се няколко пъти, от него чух много интересни истории. Една от тях е свързана с лашкането на цигари, предавам я по памет: “Бях в Хамбург, когато ми се обади един познат от Стара Загора и ме попита дали мога да осигуря два контейнера “Марлборо”. Едни момчета питали. По някаква случайност познавах представителя на “Филип Морис” за Германия, обадих му се и той направо ми каза датата, на която ще пристигне стоката на пристанището. Даде и номерът на банковите сметки за превода на парите. Вечерта преди уречената дата ми се обадиха момчетата от сделката и казаха, че току що са пристигнали. Дадох им адреса на моя хотел и след малко те дойдоха направо с куфарите. Казаха, че от тяхна страна всичко е наред, а аз ги попитах кога смятат да направят превода. -         За какъв превод става дума? – учудиха се те, - не може ли кеш? След което отвориха куфарите. Те бяха пълни с долари. Става дума за стотици хиляди. Помислих, помислих и им рекох: -         Ако нещо се случи с вас тази вечер , сигурно първо мен ще арестуват. Затова ето ви номерът на човека, който ви трябва, и изчезнете веднага. Все едно, че не сте ме срещали. Момчетата си тръгнаха – те и представа нямаха, че в белите страни такива сделки кеш правят само престъпниците. А всъщност чий ли бяха наистина тези пари, как бяха прекарани през границата? Загубих си комисионната, но поне не се набърках в мръсни игри.” В България Турчина продължи да не се забърква в мръсни игри. Раздаваше стока на всеки, който го помоли, трудното дойде като тръгна да си събира парите. Така и не си ги събра и изчезна яко дим. Аз поне му се издължих, даже му дадох малко долари назаем – да плати някакви мита. Карай да върви – не бяха много пари, бързо ги забравих.   РАЗПРОДАВАНЕТО НА КОНТЕЙНЕРА След като контейнерът влезе в България, трябваше да се разхвърля на едро на платежоспособни клиенти, които да продължат лашкането нататък. Вносителите наемаха посредници, които да търсят паралии за бърза печалба. За да не се губи време, посредниците тръгваха да търсят партньори доста време преди стоката да мине границата. Един ден бях в една от солидните тогава /мисля, че и сега/ фирми “Софсток”, която внасяше нескафета. Докато плащах на касиерката, при шефа дойде една девойка и започна да предлага цял или половин контейнер “Марлборо”. На много добра цена. Шефът мисли, мисли и накрая попита: -         Наистина ли контейнерът е вече в София? Девойката почти се закле, че е така. Но не много уверено. Тогава шефът каза фразата, която запомних за цял живот: -         Виж какво, моето момиче. Ти си сто и първата, която ми предлага контейнери, които още пътуват по Дунава. Ако твоят наистина е в София, отиваш където е, качваш се отгоре и се снимаш. Идваш със снимката и почваме да говорим...   ГОЛЕМИТЕ МОШЕНИЦИ По едно време в складовете на “Брезоваска” – това е пловдивското “Илиянци”, дойде голяма софийска фирма с няколко контейнера стока. Стихийното лашкане започна да се регулира. На склада на фирмата пишеше “Добре дошли, фактури издаваме само за покупки над 10 000 лв”. Всъщност цялата търговия с цигари по това време беше извън закона, нямаше бандероли, нямаше документи, нямаше касови апарати – в системата се въртяха огромни количества мръсни пари. Държавата си затваряше очите, защото голяма част от печалбата всъщност отиваше в джобовете на чиновниците и партиите. А народът се радваше на евтините цигари. По това време от Америка след дълго емигрантство се върна писателят Атанас Славов – един от най-умните и най-интересните българи, които съм срещал през живота си. Дано не забравя някой ден да опиша срещите си с него. Тръгнах да показвам на бате Насо променения Пловдив, града на художниците, както той го беше запомнил, на по улиците вместо галерии бяха изникнали – магазин “Холивуд”, билярд-клуб “Чикаго”, казино “Лас Вегас”... Загледа се човекът по надписите и въздъхна с облегчение: -         Ами че аз се чувствам като у дома си, в Америка. Разведох го и на други места, отидохме до търговската база и му показах надписа, информиращ, че фактури се издават само над 10 000 лв. Бате Насо гледа, гледа и каза: -         Ако трябва да преведа този надпис на английски, той би гласял “Заповядайте, ние сме мошеници.” Мошениците бързо забогатяха и всички забравиха как са започнали. Но това мошеничество аз до известна степен извинявам – все пак това бяха хора, които залагаха парите си и живота си. Другото мошеничество беше по-неприятно – става дума за голямата далавера с българските цигари. За нея – утре.

Нашите мошеници от 90-те копират модел. Не си е наш роден патент измамата. И когато някой многознайко започне да твърди, че в Европа е еди как си, че по света няма такова нещо.... свят ми се завива. Най крупните измами и в днешно време са дело на света най-общо казано към който се стремим и в който наивно вярваме, че нещата са цивилизовано подредени.Защо Европа протестира срещу глобализацията? Защото там в Европейския парламен е гъчкано от лобисти на големи концерни и те не са нищо друго освен една банда икономически престъпници тясно обвързани с корпоративния интерес на различни отрасли от икономиката на своите страни.

наистина патентите за всички измами и кражби са "регистрирани" на запад от Калотина. Нищо не е измислено от нас. И кражбите на ДДС и източване на еврофондове и средства по правителствени програми. Наскоро имаше информация за скандали в Италия - област Калабрия ако не се лъжжа за източване на средства от фондове. Замесени бяха зам.областен управител, "бизнесмени" и т.н.
А за явлението "лобизъм" и неговата съвместимост с демокрацията просто няма какво да се коментира - накратко как голямата риба да изяде по-лесно малката.

Страхотни материали, много приятен стил!
С удоволствие следя всяка публикация.
Успехи!
Асен

хм, специфичен бизвес в още по специфичен период.
няма да коментирам елементаризма на изнесеното.
само питам, как представител за германия продава два контейнера с цигари за източно европейски пазар?
много моля, тези работи не стават така.

Браво на автора - статията е много интересна и стилът наистина е много увлекателен!

Продължавайте в същия стил!

като го чета написаното от вас си спомням за 1991 г как за 1 ден /аз купувах на единия край от руснаците стока а на другия продавах/ става съпрос за варна правех по 200-300 лв на ден долу горе колкото една месечна заплата тогава и бяха мизерни пари за по големите от мен следващата година се преквалифицирах на по интелигентна работа за 23 дни направих средна годишна заплата та си купих жилище не голямо не и луксозно но мое в което за съжаление си живея и в момента след това намерих си държавна работа спокойна добре заплатена да ама не 2003 край и сега съм пак сам юнак на коня ама времената са други за съжаление това постъпване на работа отчитам като най голямата грешка в живота си
Асен