През 1991 България се променяше с невероятна скорост. Празните магазини от 1989 и 1990 се изпълваха със стоки –някои от тях не подозирахме, че съществуват. От запад денонощно влизаха колони западни коли – втора, трета и пета употреба. Откъм Истанбул с чували се пренасяха шарени дрешки, маратонки, шамфастък и бельо. Мислехме, че край Босфора е върхът на леката промишленост и още не подозирахме, че има и китайци на този свят. На черноморските ни пристанища акустираха кораб след кораб пълни с банани. Нямаше наяждане. Българинът не можеше да повярва, че освен по килограм за Нова година, ще може да си купува банани когато си поиска и то на цена по-ниска от тази на българските плодове. От Гърция пристигаха тонове портокали – по-евтини от ябълките. А от Америка пътуваха безкрайни конвои с американско шкембе. Деликатесът на българина, който в Пловдив можеше да се намери само в няколко кръчми, чийто управители имаха връзки с властта, започна да се предлага навсякъде. Но ако цената на бананите не се покачи за 20 години и два пъти, цената шкембе чорбата е вече почти 20 пъти по-скъпа. Таксита изпълваха улиците и нямаше нужда да ги чакаме с часове. Трябваше само да махнем – това го бяхме гледали само по филмите. Съветските филми изчезнаха, сега монопол имаха американците. С ентусиазма на млади търговци обикаляхме денонощно, за да осигурим на клиентите си в нашия гараж-бакалница всяка нова и търсена стока. Каквото се покажеше по телевизията, трябваше да го има и на щанда. Беше златно време за телевизионната реклама. Инвестицията в нея се връщаше стократно. Прочутите днес световни марки прах за пране още не бяха стъпили на пазара, но техните производители започнаха така наречената “подгряваща реклама”. Искаха няколко месеца да ангажират вниманието на нацията и след това да започнат продажбите. Нашенски пъргави търговци обаче с бусчета прескачаха до Гърция и изпреварваха планирания голям внос. Шапка им свалям за находчивостта. Помня, че три дни обикалях града, докато намеря вносителя на първите тетрапак плодови сокове. За “кутийки” кола и бира ходихме до София. Това бяха шлагерите в потреблението. В миналия постинг разказах как българинът трудно свикваше с вкуса на вносните сирена. Синьото сирене обаче бързо си извоюва място на щанда на всяка по-сериозна бакалница. Тогава още го наричахме РОКФОР – каквато беше френската му оригинална марка, но в повечето случай се продаваше немския ПАЛАДИН, който беше повече от два пъти по-евтин. По едно време цената му беше около 12 лева. Изпратих един от колегите до сладовете на Търговията на едро да купи “РОКФОР” – имайки предвид най-евтиното синьо сирене. Той обаче ме разбрал буквално и след дълго обикаляне донесе френският оригинал. Пресметнах, че трябва да го продаваме на около 30 лева. Сутрин първата ми работа беше да проверя дали някой се е набутал с истинско френско миризливо сирене, но мераклии нямаше. Докато една сутрин заварих само половин пита. Погледнах въпросително продавачката, а тя деликатно кимна към клиента до мен. На всичкото отгоре в момента той поръчваше още 2 кила от скъпия РОКФОР. Познавах купувача, беше редовен клиент. Знаех, че има кафене някъде на края на града. -         Какво го правиш това сирене, бе? – почти извиках. -         Правя го на сандвичи – любезно ми отговори кафеджията. -         Че кой ти ги яде тия златни сандвичи? Клиентът ме погледна с благ поглед и отговори изчерпателно: -         Митничарите.   Та както казва народът – за всеки влак си има пътници и за всяка стока – клиенти.

И за сериозното , усмихнато...

Аз чак не мога да повярвам. Бях се настроила за ураган, а ти ги погали с перце.Просто клиенти с възможности нали? И понеже внимателно прочетах разказа долових едно насочване на вниманието към стоките от внос,от Турция,Гърция,кораби и тряс закуска на митничар.Много оригинална фабула на разказ.Без излишни обидни думи, който има глава да се сети от де на де точно те митничарите ще са най -платежоспособни
Демонстрираха възможности, но не класа.Това е моето скромно мнение))

ps: говоря в минало време, защото сега в ЕС няма тази блага яма.Знам със сигурност.

така си беше, хаха постингите са невероятни.
Всеки ден ги чета с голямо удоволствие...
една жена от Пловдив

Дали няма да ги издадеш? Аз съм от полезните изкопаеми, които предпочитат книгите, с удоволствие бих си я купила.

с нетърпение ще очаквам публикуването на всичко изписано до тук, а и не само него...

mitnichar i sandwich???

no naj me kefi boldvaneto na dialoga...