Стигнахме до “Победата” на 4 февруари 1997, но пак ще се върна два-три месеца назад – в края на 1996 година. Един ден ми се обади майката на приятелка на дъщеря ми, за да ми предаде, че от Америка дошъл български бизнесмен-емигрант и търсел някакви контакти. Няколко пъти бях попадал на подобни бизнесмени, които бяха събрали някакви мизерни пари отвъд океана и се опитваха да ни шашнат с предложения за внос на контейнер стари дрехи или ръждясали самобръсначки. Намерих начин да отклоня поканата. След седмица обаче жената отново се обади. Пак отказах. Минаха няколко дни и една вечер телефонът звънна. Човекът дошъл в Пловдив специално заради мен и ме чакал на еди кой си адрес. Нямаше как – обещах да дойда. Затворих телефона и започнах да се смея на себе си. В колата имах бензин точно толкова, колкото сутринта да отида на работа. А в джоба си имат 2-3 лева. Сметнах, че на отиване трябва да се кача на автобус, за да ми стигнат парите за такси на връщане. И така – без пукната пара, трябваше да водя някакви празни разговори за някакъв хипотетичен бизнес за милиони. Беше вече късно, хванах последния автобус, след което бързо намерих адреса. И тук се случи нещо много по-различно от очакваното. Човекът се оказа бивш музикант от първите групи от 60-те години. Дали от “Бандараците”, дали от “Сребърните гривни” – не помня. Заминал за Америка, там се устроил и сега бил представител за Източна Европа на най-голямата американска въглищна компания . Точно щях да кажа, че и намерение нямам да влизам в този бизнес, човекът вдигна ръка и ме помоли първо да го изслушам. Ще се опитам да предам неговия монолог – доколкото си го спомням след 11 години: “Нашата компания е най-голямата в този бранш и предлага въглища на най-добрите цени. Продаваме в целия свят. Продаваме с кораби. Помолих за тази среща, защото искам да разкажа някои неща, а никой в тази държава не иска да ме чуе. Надявам се, че това, което ти кажа, ще намериш начин да го предадеш на хора, от които може би зависи нещо. С наши въглища в България работи Кремиковци. Работи от години. Само че не купува въглищата от нашата компания директно – тоест от мен, а от разни посредници. Тези посредници купуват въглищата от нас, след което ви ги препродават на по-висока цена. От цялата работа те печелят, а България губи милиони. Всъщност печелят и хора от ръководството на Кремиковци, с които посредниците делят. Вероятно и някои други хора, които покровителстват ръководството. Такива работи се случват навсякъде, но тукашното ограбване никъде го няма. И никой не иска да ме чуе. Искам срещи, търся контакти – нищо, мълчание. Дано ти да намериш поне един читав човек в тази държава. И да му предадеш какво съм казал. Аз утре заминавам и не се знае кога ще дойда отново. А не ми се и идва…” Аз веднага успокоих човек – казах му, че от сигурно място знам колко остава на правителството. Тоест след месец-два най-много комунистите ще паднат, ще дойдат демократите и всичко ще си дойде на мястото. Пихме за победата по едно-две и останах с впечатлението, че човекът остана обнадежден. Каквото казах – случи се. В суматохата бях забравил за случката. Пролетта на 97-а обаче се срещнах случайно с някакъв човек, който имаше нещо общо с Кремиковци. Поразпитах го има ли някаква промяна след смяната на властта. Имало някакво двоумение в началото, но скоро всичко се успокоило – каза човекът. -         А откъде се купуват въглищата – попитах, - направо от американците или от посредници? -         А ти как мислиш? – засмя се хитричко човекът от Кремиковци. След няколко години се запознах с Исмет – български турчин, който като студент беше спасил не знам колко си човешки живота при едни кървав инцидент и беше получил правителствена награда. По време на възродителния процес беше заминал за Турция, развил бизнес и станал председател на някакво турско-българско сдружение. Като председател на това сдружение беше посрещнал в Истанбул няколко наши правителствени делегации. Видях даже снимки, на които наши видни държавници от времето на Иван Костов се бореха с огромни омари в чиниите. Та на една такава среща нашите му казали, че за покупката на някакъв наш завод – не помня дали не беше “Алумина”, имало двама кандидати от Турция. Дали не знаел нещо за тях? Исмет знаел достатъчно. И им казал в прав текст: “Ако искате лоялен партньор – изберете кандидат А. Ако искате мафиоти – изберете кандидат Б.” След седмица нашите избрали… кандидат Б. Сега се връщам в януари 1997 година. И до днес пазя кадри от събитията пред Парламента – записал съм ги от CNN и Евронюз. Тогава бях страшно горд, че точно така изглежда България пред очите на света. Помните ли, как тогава се пееше по площадите? Тогава БНТ не видя това, което видя целия свят. Затова пък Сашо Диков беше на мястото на събитията и успя да документира нощните събития. Обадих се на Сашо и го помолих да ми даде копие от касетата. Изпрати ми го веднага. Излъчихме в нашата програма “Добър вечер, Пловдив” десетина минути от станалото пред Народното събрание. На следващия ден – още десетина минути. Започнахме да въртим касетата, за да видим има ли още нещо интересно нататък. Имаше някакви тъмни кадри от безлюдни улици. Завъртяхме ги няколко пъти – те показваха нещо по-различно от това, което ставаше на площада. Някакви лумпени крещяха и хвърляха камъни по трамваите. Та така си мисля, че влязохме в 97-а и в управлението на Иван Костов – с възрожденските песни от площадите и с крясъците на мутрите от тъмните улички. Тези картинки всъщност си останаха двете лица на нашата демокрация.

Самия стремеж, към власт на всяка цена, е достатъчно показателен.
Съмнява ме дали са само две лицата на демокрацията.

Ти това за демокрацията сериозно ли го мислиш!?
Доколкото се нарича така случващото се в най-разградения двор на света...

Днешните управляващи пък имат друга грижа - как да надцакат ЕС:) Ще видим кой кого? Само не разбрах добре за двете лица на демокрацията...едното добре, но другото от тъмните улички не стана ли днешното ново лице на демокрацията?

ти бе същият песимист и по отношение на това дали ще получим отговор от Ралица Василева, CNN. Няма да забравя изненадата и радостта ти, когато получихме отговор дори по-рано от нормално предвидените за коректен отговор 24 часа, и когато поставихме поздравлението й на таблото.

Научих важен урок, по пътя си, до момента: не е особен проблем да надценяваме хората, но е опасно да ги подценяваме. Същото важи и за ситуациите.

С най-добри чувства и пожелания за весели празници и по-добра 2008,
Биляна
www.bambiliana.blogspot.com

СТАТИЯТА Е МНОГО ГЛУПАВА...НЯМАМ ДУМИ!

Статията е много добра.ИЗВОДА е че ако искаме по малко грабеж в страната; по-малко държавна собственост в икономиката.

isahArWatdhyh <a href=http://trebonius11.insanejournal.com/478.html>old navy printable coupons</a> mSliofickju

How could I have missed this blog! Its incredible.