През 1979 година в Западен Берлин получих първия си урок за цената на времето.

Ако се върнете към страница 11 на блога, ще си припомните, че имам някаква стара връзка с онова островче капитализъм, заобиколено дълги години отвсякъде със социализъм.

Та точно там през 1979 година минах за пръв път Желязната завеса от Изток на Запад. За десетина дена започнахме дотолкова да свикваме със западния начин на живот, че решихме да се върнем за няколко часа към социалистическата действителност – да си опресним критериите.

Братовчедка ми Дочка, на която гостувахме, каза че няма по-лесно нещо от това да се посети Източен Берлин – отиваш на спирката при Зоологическата градина и вземаш Ес бана.

Намерихме спирката и започнахме да търсим граничари, митничари и т.н. Оказа се, че такива няма. Качваш се спокойно във вагончето и без никакви проверки след 20 минути слизаш от другата страна на Стената. Което и направихме.

Ес банът минаваше по моста над някаква река.По бреговете на реката се точеха колони коли  – по единия се движеха мерцедеси и опели, по отсрещния – трабанти и вартбурзи.

В онези времена щастието в живота се измерваше с марките на колите. Трябваше да дойде Преходът, за да разберем, че щастието е далеч по-сложна работа.

Та опреснихме си спомена за това, което сме напуснали и което скоро отново ще ни обгърне, и тръгнахме обратно.

Тъй като Ес банът се обслужваше от източните служби, съвсем закономерно се опитахме да си купим билетчета за обратния път /имаше автомати за билети/ с източни марки. Пускахме монетата в процепа, но автоматът гневно плюеше социалистическата валута на три метра надалече. Опитахме пак – същото. Събраха се няколко зяпачи – да ни гледат сеира. Докато един железничар се смили и ни каза, че ни трябва ”Вестерн марка”.

На перона имаше павилиони като нашите корекоми –работеха със западни марки. Докато чакахме, огледохме цените и установихме, че те са с 30 – 40% по-ниски от цените в Западен Берлин.

Веднага напълних чантата с уиски, няколко стека цигари и шоколад. И се завърнах  на Запад с вид на победител – бях направил големия удар.

У братовчедка ми имаше гости – българи, които от години живееха в Берлин. Веднага им се похвалих, че съм ударил кьоравото – както би казал бай Ганьо. И ги попитах – толкова ли са глупави, че не ходят всеки ден до перона в Източен Берлин да пазаруват. И с какъв акъл купуват цигарите по 3 марки, като могат да ги купят по 2?

Хората ме изслушаха с иронична усмивка и ме накараха сега да сметна за колко часа колко ще спечеля – по моята система. Бързо сметнах, че за три часа – колкото траеше цялото пътуване от мястото, където бяхме отседнали, до перона и обратно трае три часа. И за три часа ще спечеля 15 марки.

Тук единият от гостите ми съобщи снизходително:

-         А аз за три часа печеля 30 марки.

И сложи край на моите планове за рухване на западния пазар.

Опитвам се и днес да обясня тази сметка на моя приятел Здравко, но той не вдява. И в събота ходи с кола до Четвъртък пазара, за да купи три домата и две краставици – вместо да пазарува от “скъпия” квартален Плод-зеленчук.

Така печели 30 стотинки, но губи един час. Да не говорим, че хаби за 1 лев бензин.

Всеки ден се сблъсквам с хора, които прекосяват целия град, за да отидат до “Кауфланд”, “Била” или до някаква борса– за да спестят лев-два. И губят по три часа. Но за тях времето просто няма стойност.

За да икономисат още лев-два от транспорт, те ходят с часове пеша. През ден сводките на РДВР информират за блъснати пенсионери с чанти в ръка.

В България има поне милион души, които просто няма какво да правят по цял ден. И са готови за един лев за си загубят деня. И си мисля – толкова ли няма кой да създаде такава организация, че за 5 лева да им се намери да свършат нещо полезно. Аз например мога да предложа поне пет неща по за пет лева надница. Не за цял цял ден – само за два часа.

Някой ще каже – ега ти изедникът. Но тези пет лева правят още една пенсия на месец. И може би дават и някакъв смисъл на живота…

Сетих се още една история, свързана с фактора време.

С брат ми получихме в наследство един апартамент в Плевен. Обявихме го за продажба, брокерката намери купувачи и ни се обади – да тръгваме и да сключваме сделката.

От Пловдив до Плевен и обратно – минимум един ден загубено време. Нямаше как – трябваше да го пожертваме. Пазарлъкът вече беше минал, вече оформяхме документите, когато се установи, че има разминаване между акт 16 и нотариалния акт. Трябваше да се вадят нови документи. Или купувачите да подпишат на юнашко доверие.

Изпитах ужас при мисълта, че ще си загубя още няколко дни.

Чудех са как да прилъжа адвоката на купувачите – младо семейство, но той беше непреклонен.

Неочаквано видях в очите на съпругата желание да се приключи със сделката на всяка цена. Предположих, че има важен бизнес и за нея времето също е адски ценно.

Истината обаче се оказа малко по-различна.

Забавянето на сделката означаваше за жената не провалени сделки, а просто ден или два повече съвместен живот с тъщата.

Към 4 часа следобед адвокатът вдигна ръце, подписахме и си взехме парите.

Жената беше щастлива и правеше вече планове как до вечерта да се пренесат.

А аз се радвах, че още сутринта на другия ден ще бъда на работа.

…Сега се сетих е за опашките, които съпътстват и днешния ни живот – въпреки че се надявахме те да изчезнат заедно със социализма. За колко ли милиона лева време се губи там всеки ден…

След всичко това си задавам въпроса  – дали в българските училища не трябва да има и такива  уроци:  да се набие в главите на българчетата, че   времето е пари? И да започнат да мислят как да го купуват и продават още от малки.

 

даже и нямам намерение да споря с вас. Но пропускате нещо важно - живеем в бедняшка държава, с население, което мисли като последен просяк. Бедният човек има само една стока, която може да продаде - труда си. Но тази стока не се харчи много скъпо. Бедните хора винаги са в изобилие. Даже вие на едно място споменавате, че сте забравили да изчислите труда си при една сделка за реклама, та се наложило изненадания ви клиент да ви припомни. И тази сиромашия ни е заложена в мисленето отдавна. Не е ли българска поговорката: За лудо работи, за лудо не стой. Или друга класика: За лев работи, без лев не оставай...

Та как очаквате да се цени нещо, което тук струва толкова евтино? Има ли значение времето за нас, българите?

Разбира се, никак не ми харесва това положение. Но и с уроци в училище няма да стане, ако възпитанието в семейството не се намеси. То иначе в училище се изучава и български език, но само трябва човек да се разходи из блог.бг, за да види, че уроците не вършат работа...

Поздрав!

това наистина е така, но българина трудно ще се пречупи и ще започне да гледа по европейски. Все още съм студент и слушам как постоянно по-възрастните се оплакват как няма работа как не стигали парите и седеят безработни...лош е нашия начин на мислене по-добре да не работя отколкото да вземам 200 лв. Реших да опитам и с не много усилия успях да си намеря работа и с не много зор да получавам по 500 лв. работа има, просто българина му е по-лесно да се оплаква и да не прави нищо...

не съм съвсем съгласна - опашките. Има ги абсолютно навсякъде по света - даже при "капиталистическите" общества са трайно и ужасно явление. Не са никакво изключение у нас и всеки,който е ходил насам-натам из чужбина може да го потвърди /в спешна помощ например може да чакате до 4-5 часа ако сте отишли сам, а не ви е докарала линейка, хубавото е, че все пак се извиняват/.
Нормално е да има опашки на места, където ходят много хора и се обслужват от ограничен брой служители. Не е нормално пенсионерите да правят опашки от нямане какво да правят и желание за социални контакти. Колкото до времето и парите - всеки работещ човек е наясно, че те са свързани понятия.
Много добри статии пишете, страшно ги харесвам.

уважаеми г-н тодоров-какво би казал г-н Чападжиев за юнашкото доверие ?

не знам за Чап, но скоро говорих с един сериозен действащ бизнесмен - каза ,че онова време на доверието вече минало. Днес - само с договори и адвокати.

Kadeto i da si roden ili izrastnal,tam kadeto parvo libe si zalübil e nai miloto mqsto.Izglejda Pleven za vas kakto i za men e takav centar!!
Prez saschtata 1979 godina,proletta,bqhme na sastezanie
vav Berlin,vsichki znaechme che moje da se otide
v zapaden Berlin svobodno /dori imasche kolegi koito hodiha/!!
Vapreki che sas nas besche Bairaktarov,edin chovek ot
MBP,koito obichasche jivota i vsichko koeto toi predlaga/sled prevrata bqh prochel nqkade che jena mu go zastrelqla/,svetla mu pamet.............
Ta misalta mi besche,che dobre ni besche......
ne vqrvam po onova vreme da imasche i edna deseta
jelaeschti da napusnat BG ot tezi koito sled prevrata izbqgaha.....a kolko oschte iskat??
Temata e malko inakva....izvinete!

Още един много важен аспект, оценявайки човешкия труд са опънатите нерви и бремето на голямата отговорност, притесненията. Бих искал да прочета мнения по този въпрос. Според мен лично цената им е по-висока от времето или самия труд. Ако клишето "Времето е пари" е достигнало до всеки, то малко са хората които се замислят за цената на горе споменатото.

в блоговете страница 11-та няма, пуснете линк към статията; също така, моля, пишете с по-дребен шрифт и двойно подравнено - желая да прочета това, което сте написали до момента, но оформление като настоящото за мен е непреодолима пречка

"Аз например мога да предложа поне пет неща по за пет лева надница. Не за цял цял ден – само за два часа."
Ако ми предложиш такава работа ,но както е по закон без да лъжим държавата,както правят на запад, аз ще приема работата и ще купувам от теб не от Метро.Чакам офертата

стр. 11 има, но трябва да се цъкне на двойните стрелки. А колкото до размера на шрифта, на 17 инчов монитор си е много добре. На който не му харесва заради малък монитор или нещо друго, браузърите имат възможности да уголемяват или умаляват страниците. А и блог.бг не предлага кой знае колко богати възможности за размер на шрифта.
С подравняване от двете страни обаче наистина би било по-добре.

Това: "През ден сводките на РДВР информират за блъснати пенсионери с чанти в ръка." ... силно се надявам да е било написано с голяма доза ирония. В противен случай... ;-)

размера на шрифта се променя от всеки браузър. двустранното подравняване - във вестниците. в интернет е непрактично поради невъзможността за сричкопренасяне.

изобщо и да не говорим, че двустранното подравняване отдавна не е модерно. а на който не му харесва - копи, пейст в уърд и да си го подравнява и оразмерява както ще. егати и "непреодолимата пречка", 8!

ех Курфюрстендам! Пиша ти коментар, без да съм чел статията. Предполагам, че не е интертесна.

Преди много време, докато все още бях ученик и имах афинитет към една девойка, се наложи да ходим с нея и с неяна приятелка.....до борсата на едро на около час и половина път пеша, за да може първата да купи кутия бонбони на по-ниска цена. Егати!

А иначе, авторът явно не пожела да засегне един друг много важен аспект свързан с времето, а именно как другите въобще не оценяват чуждото време.

На върха в категорията "другите" стои разбира се държавната администрация.

Този текст изглежда еднакво в IE 6 и Опера 9, така че проблемът не е в браузърите. А двустранното подравняване се среща на куп места в Интернет, както и в pdf, doc и всякакви други текстови файлове без сричкопренасяне. На мен лично ми харесва.

6TE SI CENIM VREMETO,KOGATO PO4NAT DA NI PLA6TAT NA 4AS,PLUS AKO STOIM POVE4E OT ZAKONNITE 8 4ASA-1 PUT I POLOVINA 4ASOVATA STAVKA!!
Taka 4e opravdavam vsiaka spestena stotinka!!

обратно трае три часа. И за три часа ще спечеля 15 марки.

Тук единият от гостите ми съобщи снизходително:

- А аз за три часа печеля 30 марки.
Ммм,даа..
На 4ас искам и аз.. Такава спестовница ще стана,аз и всички ние въобще..

gogelf разбира се че изглежда еднакво но с цъкване на 2 бутончета можеш да му промениш размера както си поискаш. това че на много места има 2странно подравняване не значи че е добро. спада четимоста при наличие на различни интервали между думите на всеки ред. pdf и doc са файлови формати и нямат отношение към сричкопренасянето.

вече с парите можеш да си "купиш" време... :))

"Някой ще каже – ега ти изедникът" - друг ще каже същото , но смисълът ще бъде друг. С усмивка.