Постинг
09.04.2009 21:28 -
Как се бръснеше българинът?
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 14940 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2009 15:35
Прочетен: 14940 Коментари: 16 Гласове:
1
Последна промяна: 08.11.2009 15:35
Винаги съм се учудвал на гладко избръснатите и добре подстригани герои в историческите филми. Какви ли инструменти са имали по онова време бръснарите?
Някъде бях чел, че първите самобръсначки са правени от мидени черупки. Едва ли мидите са били „най-доброто за един мъж” и колко ли щавене е било необходимо да се постигне някакъв резултат. За бръснарниците, бръсначите и каишите е изписано достатъчно в литературата. Този период го оставям на класиците. Първите ми спомени бяха от съветските бръснарски ножчета. Те струваха – доколкото си спомням, някъде към 8 днешни 10 стотинки парчето и се използваха еднократно. Поне две марки просъществуваха десетилетия. Едната беше „Нева”, другата „Спутник”. Или „Аврора”? Мръсният империализъм първо показа превъзходството си в областта на бръснарските ножчета. Бавно, но неумолимо проникваха „Жилет” и те приличаха на мерцедеси – в сравнение със съветските аналози на москвичите. В началото на 70-те години „Жилет” струваха 50 стотинки. Цената на „Нева” падна на три стотинки. Дилемата беше дали да даваш по три стотинки всеки ден или за 50 стотинки да се бръснеш цял месец. В казармата – при войнишка заплата от лев и половина, не всички можеха да си позволят ножче на цената на една трета заплата. И на лавката вървеше евтината стока. Поне в София се появяваха и други марки. Някои предпочитаха така наречения Вилкинсон. Също от 50 стотинки. На опаковката имаше две сабички и тази картина вдъхваше някакъв английски рицарски дух. Командирът на нашето поделение полковник Стоянов употребяваше само тази марка и някой път трябваше да обикалям цяла София, докато намеря любимото ножче. Старшината Костов обаче признаваше само „Рубие”. Това бяха ножчета почти от същия клас, но струваха само 25 стотинки. В резултат на икономията старшината можеше да изпие две бири повече на месец. „Рубие” бяха най-дефицитните ножчета към 72-а година. Как ги намирах – аз си знам. Първата социалистическа страна, която настигна Запада, беше Полша. Тя пусна „Полсилвър” по 18 стотинки и завладя средния сегмент на пазара. Някъде по това време започнаха да се появяват и пластмасовите самобръсначки – еднодневки. Първи пуснаха евтини комплекти чехите /все още със сменяемо ножче/ - кутия със самобръсначка и огледалце на капака само за 1,80. Не помня кога се появиха така наречените „бикчета”. Те бързо навлязоха на пазара и започнаха да изместват скъпите и тежки самобръсначки. Край военния завод в Сопот израсна цех за български „бикчета”. Не бяха лоши и в един момент се харчеха много добре. Производителите обаче нямаха никаква представа за маркетинг в условията на пазарна икономика и някъде към 91- 92 година попаднах в цеха точно в момента, когато някакъв живеещ в Лондон турчин се канеше да го купува. Или вече го беше купил. Турчинът даже носеше със себе си даже касета с готови телевизионни реклами и искаше някой да направи български вариант на любимия му английски клип – някакъв мъж сапунисваше и бръснеше не лице, а балон. Бръсненето беше толкова леко и приятно, че балонът не само не се пукаше, но се и усмихваше. Само че турчинът беше готов да плати за клипа цената на един детски балон и така пазарлъкът ни не стигна доникъде. Отделна тема е пяната за бръснене. И тук капитализмът ни победи и този артикул дълги години се намираше само в Корекомите. Та така неусетно – с бикче в едната ръка и с пяна Жилет в другата, загубихме част от историческия си оптимизъм.Бръснач!
Много, стотици години ако не и хилядолетия преди ножчетата, е имало него.
цитирайМного, стотици години ако не и хилядолетия преди ножчетата, е имало него.
2.
анонимен -
littlegin
09.04.2009 21:43
09.04.2009 21:43
Да не забравяме добрия стар крем Каро ! :)
Той издържа на прехода !!!
цитирайТой издържа на прехода !!!
Странно .Цялата ми рода работи в ВМЗ и аз даже там порабитих.Живея съвсем близо до завода,защо не съм чул за такъв завод за бръсначки?Нещо да не бъркаш?
цитирайнамира се на няколко километра източно от основния завод
цитирайЖилет днес владее пазара не само у нас, но и в много точки на продажба в крепости на разнообразието като Великобритания. Явно предлагат на собствениците на магазини специални условия, ако не предлагат и други марки. А всъщност продуктите им отдавна не са най-доброто. Само че хората са лишени от възможност да сравняват.
цитирайИзвинявам се, аз не съм знаел .Имало е такъв цех.
цитирайАз се бръсна и до ден днешен с бръснач. Солинген, годината на произвадство вече не личи, но е наследство от дядо ми.
цитирайИ кремът,,Каро,,си го биваше...,,Полсилвър,,наистина беше номер едно сред бръснарските ножцета...
цитирай
9.
анонимен -
flatarok - имаше такъв цех
13.04.2009 21:11
13.04.2009 21:11
Точно под "Опитното поле" или ако щеш под бензиностанцията,която е на гърба на ресторанта на "Комфорт".Отдолу като влезеш през синята врата можеш да му видиш останките.По земяна ако се разровиш из пръстта има още ножчета.Както много други неща,които НЕ се приватизираха в това ВМЗ-и от него му останаха само грохнали парчотии от стените.За разлика примерно от Пеппер,маратонските и т.н.
Но нали напоследък за някои хора "приватизация" стана мръсна думичка,а забравиха колко добър и грижовен стопанин беше държавата.:))
Няма да споменавам куп други неща в града,които НЕ се приватизираха от ВМЗ и сега им гледаме само тленните останки.Плувния басейн,тенис кортовете към стадиона,спортната зала,вилите в боравата гора,полудневната детска градина.
Понякога си мисля дали не беше по-добре да си беше останал онзи строй-и сега тук всичко да изглежда така-порутено.Като в Молдова-единстветната комунистическа страна в Европа и същевременно най-бедната.
Но това разбира се иди го разправяй на чугунените комуностоидни мозъци,които ще ти донесат от 10 дерета вода,колко хубаво и колко добре било през онзи строй.
А света зад стената си свиркаше....
цитирайНо нали напоследък за някои хора "приватизация" стана мръсна думичка,а забравиха колко добър и грижовен стопанин беше държавата.:))
Няма да споменавам куп други неща в града,които НЕ се приватизираха от ВМЗ и сега им гледаме само тленните останки.Плувния басейн,тенис кортовете към стадиона,спортната зала,вилите в боравата гора,полудневната детска градина.
Понякога си мисля дали не беше по-добре да си беше останал онзи строй-и сега тук всичко да изглежда така-порутено.Като в Молдова-единстветната комунистическа страна в Европа и същевременно най-бедната.
Но това разбира се иди го разправяй на чугунените комуностоидни мозъци,които ще ти донесат от 10 дерета вода,колко хубаво и колко добре било през онзи строй.
А света зад стената си свиркаше....
10.
анонимен -
Мда...
24.04.2009 10:04
24.04.2009 10:04
Да не забравяме и ножчета "Астор", които аз още ползвам :)
цитирай
11.
анонимен -
За бръсненето в казармата
26.04.2009 23:39
26.04.2009 23:39
Едно на ръка, че се бръснехме само със студена вода, защото топла вода в умиваните нямаше изобщо, но и с руските ножчета бръсненето си беше цяло мъчение. Освен това, спомняте ли си онази дивотия - във всяко спално помещение се поддържаше кът на патрона на "ротата" - Портрета му, а под него легло и шкафче, които да са еднакви по подреждане и със същото съдъжание като на останалите войници в помещението (по задължителен опис). Само дето бяха оградени със стойки и червен кордон от останалите. Шкафчето на патрона и то: с партенки, долни гащи,фанелка, носна кърпа, кърпа залице и както си му е реда - тоалетни принадлежности включитено ножчета и сапун за бръснене. За идеалния ред в къта на на патрона отговаряха дневалните. Нашият патрон беше Пеньо Пенев. Понякога, когато закъсвахме с ножчетата за бръснене, издебвахме дневалните и се ползувахме от ножчетата на патрона казвайки си наум: " Бай Пеньо ще извиняваш, ама спасявай положението!". Само че и той обикновено не можеше да го спаси, защото и други преди това са се позували от неговите, заменяйки ги със собствените си стари ножчета. Старшината знаеше този номер и от време на време, караше дневалните да купят нови ножчета за тяхна сметка. По-интересно ми стана когато при пореден запас в школата Враца (сапьорната рота), се оказах в помещение с патрон Йорданка Николова (Чанкова). На стената - нейният портрет, под него - леглото и шкафчето както си му е редът. Полюбопитсвувах за съдържанието на шкафчето - празно. И си представих, че ако се е спазвал старият протокол и ред там би трябвало да има кюлоти, сутиени и лигнин (по онова време дамските превръзки още не бяха стигнали до България). Все пак си оставаше парадокса - какво прави едно женско легло в една мъжка спалня за стотина човека?. Толкова можеха да допринесат акълите на закапечетата за нашето комунистическо възпитание.
цитирайв последно време са много зле.
Независимо дали са с 1, 2 или 3 ножчета.
Затова предпочитам "бик"-че с 1 ножче.
Много добри според мен.
цитирайНезависимо дали са с 1, 2 или 3 ножчета.
Затова предпочитам "бик"-че с 1 ножче.
Много добри според мен.
Ще дойдеш и ти на моето разбиране, че глобализацията и мнополът са лошо нещо. Жилет, при това далеч не само в еднодневките си, вече е пълен боклук, но държи страхотен пазарен дял, защото е и мощен, и знае как да хване пазара в клещи. Разбирам те напълно защо си се отказал от тях, разбирам те дори и за това, че си преминал на BIC. Всъщност всичко това е защото изборът ти е ограничен. Преди 2-3 години, още когато вярвах, че Жилет е "най-доброто за един мъж", бях запленен от снимката на Андре Агаси, който си бръснеше главата с едни зелени Wilkinson Sword с три ножчета, гледайки ме от тяхната опаковка. Въпреки че нямах намерение да си бръсна точно главата отгоре, идеята за това, че едни огъващи се ножчета могат да ти помогнат да следваш по-добре контура, много ми допадна и тогава реших да пробвам как са - какво са 10 лева за 4 "еднодневки", когато искаш да опиташ нещо ново.
Какво беше учудването ми, когато установих, че не само че бръсненето е наистина чудесно, но и тези еднодневки не могат да се изтъпят почти по 2 месеца, за разлика от разните Мак-3, които след 2 седмици са вече за хвърляне, да не говорим колко повече случаи на порязване са ми донасяли въпреки всичките си самохвалства. И така, това стана моята марка. След няколко месеца обаче Агаси изчезна, после изчезна и Wilkinson изобщо от нашия пазар. Харчех последните си резерви, когато един ден в Лондон се плеснах по челото и си казах, че там няма начин да няма от тези самобръсначки. В първата аптека от най-голямата им верига - Boot's - не само имаше, но опаковка от 8 струваше само 1.5 пъти повече, отколкото тук беше опаковката от 4.
Така че лично аз вече официално си реших проблема и с Жилет, след онзи с Кока-кола :-) Но докато не се събере критична маса от информирани потребители, които не приемат всяко рекламно послание на най-великите марки за аксиома, великите ще продължават да са все толкова велики и безскрупулни. И все по-често ще си позволяват да не се грижат особено за качествата на това, което са убедени, че просто нямаме избор дали да купим.
цитирайКакво беше учудването ми, когато установих, че не само че бръсненето е наистина чудесно, но и тези еднодневки не могат да се изтъпят почти по 2 месеца, за разлика от разните Мак-3, които след 2 седмици са вече за хвърляне, да не говорим колко повече случаи на порязване са ми донасяли въпреки всичките си самохвалства. И така, това стана моята марка. След няколко месеца обаче Агаси изчезна, после изчезна и Wilkinson изобщо от нашия пазар. Харчех последните си резерви, когато един ден в Лондон се плеснах по челото и си казах, че там няма начин да няма от тези самобръсначки. В първата аптека от най-голямата им верига - Boot's - не само имаше, но опаковка от 8 струваше само 1.5 пъти повече, отколкото тук беше опаковката от 4.
Така че лично аз вече официално си реших проблема и с Жилет, след онзи с Кока-кола :-) Но докато не се събере критична маса от информирани потребители, които не приемат всяко рекламно послание на най-великите марки за аксиома, великите ще продължават да са все толкова велики и безскрупулни. И все по-често ще си позволяват да не се грижат особено за качествата на това, което са убедени, че просто нямаме избор дали да купим.
нямам нищо против глобализацията, но това е друга тема.
Колкото се отнася до това, че големите фирми занижават качеството си, всичко е въпрос на контрол.
Няма друг начин.:)
цитирайКолкото се отнася до това, че големите фирми занижават качеството си, всичко е въпрос на контрол.
Няма друг начин.:)
15.
анонимен -
наско
30.09.2009 11:34
30.09.2009 11:34
Чета сега из интернета,точно това ме интересуваше .Ползвал съм Wilkinson и съм доволен ,но рядко ги намирам .Гледах пуснали са самобръсначка с 4 ножчета и на върха на дръжката има мини машинка за постригване-нещо невероятно.Но за съжаление с доставката излиза доста скъпо,а си заслужава,някой ако му е интересно може да провери wilkonson sword quatro titanium precious.Сигурен сум че е по добра от жилет и някой ден като я имам ще се похваля непременно :)
цитирайСлед няма и 2 години - нови коментари :-) Но няма лошо - въпросът е все така актуален. Само да кажа на ianchefff, че в случая не става дума за занижен контрол, а за умишлено занижаване на качеството с цел увеличаване на печалбата, т.е. за най-обикновен заговор срещу потребителя и използване на монополното положение, поддържано не с най-добрия продукт, а с непостижими за конкуренцията рекламни бюджети.
цитирайТърсене