Връщам се към една героична случка от моя живот отпреди точно 40 години. Тогава не само ходехме на кино почти всеки ден, но се и опитвахме да правим кино.
В началото на август 1968 година в София се проведе т.н. Световен младежки фестивал.
В столицата бяха събрани учениците на половин България – за да направят онези живи картини на стадиона, които са гордост на всяка държава, която вижда в добре режисираните масовки доказателство за своята сила.
Беше събрана и милицията на цяла България. И всички явни и тайни ченгета.
По онова време световната младеж се беше обединили около идеята да се спре американската агресия във Виетнам.
Из столицата денонощно ехтяха скандирания „Хо-Хо- Хо-Ши Мин”. Това беше радостно. Звучеше антиамерикански.
По съмнителни бяха онези младежи, които скандираха „Че-Че- Гевара”. Те бяха с много дълги коси, а това противоречеше на политика на Партията всички да бъдат подстригани и сресани. Не случайно в дните преди Фестивала се проведоха масови козметични хайки, жертва на които падна и пишещият тези редове.
Най-страшни бяха обаче онези, които скандираха „Дубчек – Свобода”. Пражката пролет изживяваше последните си дни. Още свършил-несвършил фестивалът и нашите танкове влязоха в Прага. За да сложат край на Дубчек, а по-късно и на Свобода.
В университета се провеждаха „свободни дискусии” – за бъдещето на младежта и т.н. В уречения час през предния вход влизаха разни чорлави и небръснати млади философи и младежки лидери от цял свят, а пред задния вход спираха черни волги и оттам се изсипваха млади български философи на заплата в КДС.
Беше голям майтап.
В Парка на Свободата югославяните бяха вдигнали естради и съставът „Елипси” начело с едно негро от Горна Волта подлудяваше органите на реда.
Недалеч от естрадата нашите съседи бяха опънали палатка, която играеше ролята на нещо като агитпункт. Някакви костюмирани сърби канеха минувачите да влязат и да разговарят за каквото си искат. Даже задаваха неудобни въпроси като този дали е по-добре една държава да бъде независима.
Стоях и наблюдавах цял час шоуто, което се вихреше. Нашите бягаха като дявол от тамян от всякакъв диалог. Ако до тях все пак достигнеше въпросът за независимостта, всички отговаряха, че е по-хубаво да бъдем зависими. Малка държава като нас трябвало винаги да бъде до по-големия съветски брат. Точка. Страх лозе пази.
По едно време обаче антиамериканските настроения, които организаторите на фестивала отчитаха като свой успех, започнаха да минават границите на допустимото.
Организираха се официални митинги в Дървеница, но истинските почитатели на Хо Ши Мин и Че Гевара искаха да замерят американското посолство /старото/ с камъни.
Камиони и кордони милиционери направиха жив щит срещу протестиращите далече преди посолството. Едното от загражденията беше между Банката и Мавзолея.
Протестиращите се хващаха под ръка и със скандарания и подскачания се опитваха да пробият кордона.
По онова време аз вече имах кинокамера. Дълго време пестях от закуски, заработвах и в едни вестник, накрая и тате даде някой лев, та постигнах мечтата на живота си – камера „Кварц 2”. Формат 2Х8. Снимаше се на едната страна на лентата, после се обръщаше ролката, а след проявяването ставаше разделянето на двете части от по 8 милиметра с един уред, наречен „цепачка”.
Една ролка струваше 2,75 – ако не се лъжа и с нея можеше да се снима по-малко от 3 минути.
Та бях заел удобна позиция отдясно на Мавзолея и икономично документирах това, което бяхме гледали досега само по телевизията – нападение над американско посолство.
Някакъв сеирджия се беше покатерил по стената на Банката и беше достигнал до решетките на прозорците на първия етаж. Оттам всичко му беше като на длан.
Някакъв милиционер реши да свали нарушителя на реда, излезе от някакъв прозорец на Банката и стигна до зяпача. Опита се да го бутне долу, като че ли успя, защото човекът пусна решетките и започна да се свлича. В последния момент обаче сграбчи краката на милиционера и така и двамата увиснаха – един под друг.
Такова нещо не бяхме виждали и по телевизията. Народът започна да ръкопляска.
Аз смело извадих камерата и пуснах един дълъг кадър.
Изведнъж обаче нещо черно закри обектива.
Отворих око и какво да видя – офицер от родната милиция беше запушил обектива с ръка. След което ме накара да осветя лентата. Което и направих.
Осветих я и тутакси изчезнах – докато не са ми взели камерата.
Ето, така ме репресираха преди 40 години.
Не е кой знае какво, но като си спомням онези наплашени българчета в градината, как обясняваха на сърбите, че по-хубаво от дружбата с великия Съветски съюз няма, си мисля, че се бях проявил като твърде смел човек.
Кой днес може да се похвали, че още преди 40 години репресивните органи са запушвали обектива на камерата му и са осветявали лентите му?
Весело лято.
14.08.2008 20:46
15.08.2008 08:58
Вместо да подкрепите, вие тотално рушите....
И колко останахте?
15.08.2008 09:01
15.08.2008 09:33
iznudva.TOGAVA BESCHE DOSTATACHNO DA KAJESCH NA MILICIONERITE...Q RUSKII GRAJDANIN I TI NISCHTO NE MOJESCH DA MI NAPRAVISCH ILI MOI OTEC BIL PARTIZANIN
A TVOI OVCHAR..............
15.08.2008 16:38
16.08.2008 18:41
и се оказа,че всичките пишещи машини в държавата се регистрират някъде си.
това дали е важало тогава и за кинокамерите?
с този въпрос не искам да подбия написаното от ЕТодоров,а напротив-да подпомогна археологическите разкопки-и не го пиша иронично.
намирам шумът около откритите останки на обществото преди 2хил г за несъразмерен на тишината в усилията да опитаме да опишем себе си непреднамерено,откровено и непродажно.
с което именувам г-н Тодоров за археолог на останките в ума,душата и сърцето.
с което му пожелавам да копае,да почиства,да подрежда и да показва находките си както реши той за добре.
от археолога ТОДОРОВ
19.08.2008 00:50
19.08.2008 00:58
Най-евтина беше АРДА-та. Само 25 стотинки.
Имаше по едно време японски хи-лайт и хоуп - по 55 стотинки. Иначе нвносните цигари бяха между 1.20 и 1.80.Продаваха се само в Балкантурист.
През 66-67 излязоха и първите ароматизирани цигари - Ком, Луна и Ропотамо. Пак от 60 стотинки, в кутия.Имаха огромен успех, но се пусна слух,че са радиокативни и след това никой вече не ги купуваше.Малкопреди това арамотизирани бяха Ел ДИАБЛО - 55 стотинки.
Е.Т.
Знаете ли що-щото един приятел казваше, че по качеството на рафинирането на масовата отрова, която произвежда и консумира дадена нация, може да съдим за нейната култура, интелигентност и още сто неща...
До 72--3 наистина много вървяха Ком и Луна. Пушеха ги тарикатите, а баламите дърпаха двупосочно слънце. Сетне пушачите се разделиха на два лагера-привърженици на Стюардесата и на Бт-то. Славистите -третия лагер, сиреч, дърпаха Ардюха. Цените, които посочвате са до 79та, ноември. Тогава партията направи едно изравняване на стандарта ,тоест, понеже благосъстоянието ни се е увеличило и цените изостанали, се наложи корекцията им. Така цигарите от диапазона 55стотинки станаха 80, а тия от 60-90. Стюардесата биваше плевенска и шуменска-навсякъде имаше последната, а плевенската беше въпрос на късмет и връзки. Бетюгата-кутия, биваше за износ и за навътре. Познаваха се по надписа. Беше престижно да завъртиш в кафенето една кутия Бт на латиница. Тогава, след увеличението, се наблюдаваше трайно преориентиране на пушачите към местни марки, сиреч, произвеждани в района. Простото обяснение беше, че се изнасяше от заводите и се пускаха цигари на половин цена сред месните и те свикваха на тях. Така заралии надуваха Феникс, майничките-родопи и бетюга, а македонците -квото се прави за износ-Ту 134 и кво ли не.
Аз лично си отпуших тогава на вносни цигари. Тогава те не бяха въпрос на престиж, а просто нещо необичайно, неприето и невнятно за мнозината. Малцина ги пафкаха за келешлик, от стремеж към оригиналност, но нали повечето пушачи почват именно заради това. Как ще пушиш боро за един и двайсет, когато може да си купиш две бетета. Значи, понеже всички пропушваха с вносни, ако продъжиш на тях или си аджамия пушач, или ефе. А кво по страшно за един млад пушач да го наречеш аджамия-я дай стюардесата, как ще се цепиш от колектива, от масата. При социлизма всички се стремяха да подражават на масата, да правят, каквото прави тя. Ще пушат едно и също, ще ходят на мач, ще си построят вила, ще обработват конфу, ще се бият за лада, в обедните почивки ще кръшкат с колежки и прочие условности и стереотипи, които бяха част от социалистическия начин на живот-те биваха благословени от властта и масово приети като житейски норми. Социализмът възпитаваше уравновиловка и еднаквост във всичко. Това остана и след като си замина.
Та, освен борото, имаше за кинта и четирсет НВ, имаше още дузина марки на цени между 1.40-1.60, много от които впоследствие изчезнаха. Пиър, Ларк, Фаруинд, Белведере, Голдън Смарт, Мултифилтър и прочие. Всички те, обаче, имаха изключително красиви кутийки и миришеха много приятно, за разлика от ужасно смърдящите нашенски цигари. Така миризмата на вносните празни кутии от цигари направи доста хора пушачи, а в поне деветдесет процент от тях запали нещото, което Георги Марков наричаше мечтата Запад.
Цигарите сто милиметра почваха с 20 стотинки нагоре, от 1.40 за най-калпавите, до 1.80 за Кента. Вносните цигари се радваха на супер ограничен контингент от клиенти-предимно по морето и големите хотели в големите градове. На българина му трябваха десетилетие да се отучи от нашите калпави боклуци. Българските цигари са наистина една невъзможна стока, която, обаче, се продаваше в бившия соцлагер , благодарение на ограниченото предлагане там
Разбира се, Борото, ХБ то и още една две марки се правеха в България, контрабандно или лицензно-май пишеше, че са по лиценз. Голяма част от него се изнасяше навън, но тй като вътрешният пазар не изпитваше потребност от него -имаше го навсякъде. След увеличението то стана 2.40 и тогава пуснаха Уелкъм и още една две луксозни марки, които бяха с 20 стотинки по евтини
В заключение, може да кажем, че пазарът на цигари през соца беше достатъчно разнообразен и сравнително евтин. Потребителската култура на нашенецът е на ужасно ниско ниво и той си пафкаше, пафка и сега едни от най-лошите цигари в света.
Този пазар го възпита и култивира соца.
След промяната, обаче, никоя от страните, бивши клиенти на Булгартабак не прояви интерес към нашите боклуци, които, сравнени с чуждите западни цигари са далеч по неконкурентни. Дори братският СССР не е заритал за тях, въпреки, че масово пафкаха родопи. Навсякъде потребителската култура е на далеч по високо ниво от нашата. Лицезните приватизирани фабрики в Украйна, доскоро бълвали беломорканал, примерно, сега правят честърфийлд за 50-60 стотинки наши пари.
Вие си мислете кви пари се въртят у нас и кто виноват.
Най-много ги имаше по стрелбищата.
Имаше и малки серии малки кутии - по 4 ли бяха, или по малко повече цигари? С тях пропушвахме през 60-те години. КЪМ 77 година много популярни бяха АСТОР. Имаше някакъв слух, че в кутията имало скрити съобщения за награди и затова всяка кутия се разчленяваше на парчета. Стюардесата биваше с целофан и без. С целофан беше по-търсената.
АРДА-та беше с бандерол и без. "Без" беше най-ниското качество - ако не се смята "Тютюнопроизводител"
Аз пропуших късно,започнах преди казармата. Пушех Бт кутия, сетне боро, сетне феникс, и от Прехода насам не съм пушил бг цигари. Кофти навик. Да вземем да напишем нещо и за пиячката, а-ретроспективно?
15.08.2010 08:37
моята я купих в последното лято на режима и още 2 години снимах но вече много трудно се намираха ленти макар и точно 3 лева бяха станали успях да заснема само около 300 метра и сега това го имам като най големият архив на света и синовете ми които имат вече всеки по един цифров КАНОН ми се чудят защо съм се занимавал с тази трудоемка работа