Прочетен: 12126 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2008 13:46
Един слънчев ден през 1974 година седях на стълбите пред пловдивския Радио Телевизионен център, където работех, и хапвах обичайната обедна кифла със сирене.
Видях как отдалеч се задава моят стар приятел Драган – журналист в местния официоз „Отечествен глас”, и се зарадвах – не бяхме се виждали отдавна.
Драган обаче май не се радваше на срещата. Спря на десетина метра, погледна ме виновно и започна да говори като Дон Корлеоне, който още не е разбрал, че синът му Съни е мъртъв.
- Дошъл съм да ти кажа това, което всички в този град знаят. Освен теб…
Не можех да разбера какво толкова е станало.
- Имаме поръчка да те съсипем –продължи виновно Драган.- И това ще стане в утрешния брой.
Историята беше следната. Точно по това време телевизията излъчваше серийният филм по сценарий на Николай Хайтов „Капитан Петко войвода”. Възторгът на народа беше бурен и непринуден. От „Отечествен глас” ме бяха помолили да напише рецензия за новия голям успех на българското кино и телевизия. За зла участ малко преди това беше излязъл на руски един сборник с критически студии, озаглавен „Многосерийният филм”. Зачетох се в него и проумях защо едни от сериите на „Капитан Петко…” се бяха получили, а други – не. И просто отнесох някои теоретични съждения към нашумелия филм. В крайна сметка се беше получила една малко снизходителна рецензия, чийто автор /тоест аз/ се правеше, че разбира повече от писателя –класик. Рецензията не беше критична, но липсваше и телешкият възторг от филма, който заливаше печата по това време.
Доколкото си спомням, главният редактор на списание „Киноизкуство” Емил Петров също не беше адмирирал възторжено труда на Хайтов и беше нападнат. Говореше се, че писателят е болезнено чувствителен към всяка критика, защото чакал за този филм Димитровска награда или нещо подобно.
Моят скромен критически опит беше достигнал в този момент до него и го беше разярил. На всичкото отгоре аргументацията ми беше придружена с англоезични термини - Хайтов едва ли подозираше, че съм ги взаимствал от съветски автори. А той беше известен с ненавистта си към думите, които идваха от Запад. И не само думите.
Когато автор и критик се разминават, е нормално да има някаква полемика. Да има сръдня, ако щете.
Хайтов обаче беше избрал друг път. Беше написал гневно писмо до Окръжния комитет на БКП, в което беше препоръчал да се потърси сметка на критика, който си позволява да не похвали от все сърце епохалната творба.
Интересното е, че Хайтов никога не е бил партиен член. В същото време беше народен представител от Пловдив и беше пример за това как Партията уважава обикновените писатели.
От Окръжния комитет решили веднага да се натегнат на безпартийния комунист и бяха възложили на своя вестник да ме съсипе.
Трудна задача. В „Отечествен глас” пишех от години. С повечето колеги бяхме приятели. Но отказ не можеше да има. Кой можеше да противоречи на Партията и на Хайтов?
Чудели се какво да направят колегите и избрали обичайния начин – да се организира „непринуден” протест срещу писаниците, уронващи престижа на народния писател. И тръгнали да търсят наемници. Повечето поканени, като разбирали каква е целта, отказвали. Тогава се наложило да вербуват интелектуалци, които да хвалят филм, но без да ги предупреждават в какъв контекст ще попаднат думите им на страниците на вестника. Бяха привлекли писателя Георги Стоянов и актьора Иван Сивинов, които чистосърдечно бяха похвалили филма. Но техните изказвания бяха сложени редом с единствения изпълнител на мръсната поръчка – художника Колю Витковски, и така звучаха като подкрепа на неговата позиция. Веднага след излизането на вестника и двамата ми се извиниха.
А какво беше написал Колю Витковски?
Човекът беше доста по-възрастен от мен, не се познавахме, нямаше за какво да ми отмъщава. Беше уважаван художник, не знам дали не беше участник и в партизанското движение, така че нямаше за какво да прави усилия да се хареса на Партията.
Та по неизвестни причини Колю Витковски беше седнал пред белия лист и в изпълнение на поръчката беше написал следното:”Като чета писанията на Евгений Тодоров и си представям интелектуални разговори в задимен бар пред бутилки с чуждоезичен етикет…”
Поръчката беше изпълнена. Бях обявен за продукт на западното влияние, а може би и за американски агент, който иска да отрони песъчинка от величавото дело на големия родолюбец от Яврово.
От цялата работа само спечелих. След общо взето тъпия начин, по който бях нападнат, нормалните хора с неприкрита симпатия ме потупваха по рамото – в техните очи бях станал нещо като дисидент. Макар че тогава тази дума още не се употребяваше.
Не се сърдех и на колегите, организирали мероприятието – е, можеха по-рано да ми кажат каква е ситуацията, може би заедно щяхме да измислим по-интелигентен вариант.
Просто престанах да пиша за този вестник.
Не ми се пишеше вече и за кино - надявам се, че България не е загубила чак толкова много.
Голямата изненада обаче дойде след няколко дни. Научих, че Хайтов е написал благодарствено писмо до Окръжния комитет. Начинът, по който ме бяха обругали, му беше харесал.
С Колю Витковски пътищата ни никога не се пресекоха. Преди няколко години почина – лека му пръст. Така и не получих отговор на въпроса – защо се беше съгласил да изпълни мръсната поръчка?
Преди месец с един пловдивски историк си разказвахме истории от миналото и той спомена как Колю Витковски го бил „изпортил” в някаква подобна ситуация.
След този случай започнах да се взирам не само в творчеството на Хайтов, но и в скандалите, които постоянно избухваха около него, но оставаха тайна за обикновените хора.
Ако се порови човек в Интернет, може да открие немалка част от историите, които обикаляха от уста на уста в онези времена.
Не оспорвам таланта на писателя, но подозренията ми, че талантът не върви винаги ръка за ръка с морала, с всяка година се увеличаваха.
В края на 80-те години се говореше, че Хайтов е непоклатим, тъй като зад него стои самият Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков. И че когато си отиде политбюро, тогава ще може да се каже истината за Хайтов.
Отидоха си всички, но онази скрита истина май си остана пак апокрифна.
И Хайтов си отиде, но остави след себе си паметници, имена на площади, театри и непоклатим ореол.
Обявиха го за „патриарх на българския национализъм”. Не знам какво точно означава това.
Нямах честа да се срещна лично с писателя. Говорил съм с много хора, които са били близко до него. Едни го боготворят, други го мразят от дъното на душата си.
И едните имат своите аргументи, и другите.
Аз разказах своята история, която очевидно ме прави пристрастен. Знам още десет подобни истории, някои от тях далеч по-мръснишки, но няма да ги добавям към своите аргументи.
Най-добре е всеки да открие Хайтов за себе си.
Отново за гроба на Левски: Баща и син-ма...
Национално и общочовешко в разказа „Дерв...
КОЛЕДНИЯТ ПОДАРЪК НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИ...
30 години без Владимир Висоцки
27.09.2008 14:28
27.09.2008 18:53
27.09.2008 19:04
Защото той е българската гора, трева, небе, той е онзи ПЕТКО ВОЙВОДА, КОЙТО ОТКРИХМЕ ЧРЕЗ НЕГО
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Хареса ми постинга и начинът, по който е разказана историята.
Поздрав с уважение!
30.09.2008 09:38
12.10.2008 23:58
Ако някъде се спомене за изследванията относно местото където е бил погребан ВАСИЛ ЛЕВСКИ и по нататъшната съдба на костите му, веднага ще се сетите за Хайтов, като водеща фигура в тази история. Дали някой ще си спомни името на покойния професор арх. Сава Бобчев? На него са възложени разкопките през 50-те години на миналия век при оформяне на ларгото между стоящите се тогава ЦУМ, хотел БАЛКАН и ПАРТИЙНИЯ ДОМ? На него е поставена задачата да проведе заснемане, разкопки и документиране на църквичката, имала нещастието да се тупне векове преди това точно по средата на тези строежи. Документирана по този начин тя е подлежала на събаряне, за да не загрозява с присъствието си грандиозното социалистическо строителство. По-нататък в общи линии историята ви е известна... Криво-ляво с големи усилия църквата е спасена като исторически паметник, но неопровержимите доказателства за гроба на Левски (дребни негови вещи и скелета му) намерени в тази църква са изпраратени от комунистите по идеологически съображения в "девета глуха". Къде ти? Костите на Левски запазени в църква? Ами това намирисва на попщина! Ами ако тръгне народа да се покланя на гроба на Левски в тази църква? А пък трудещите се току виж и някоя свещ да запалят - я за упокой на Левски я за хатъра на Дядо Госпд! Какво става с атеистичното възпитание? Пък то ако много-много почнем да почитаме Левски къде ще ни отиде "интернационализъмът"? Какво ще си каже по тоз въпрос Големият брат ( Биг Брадъра по сегашному).
Напразни бяха усилията на арх. Бобчев да даде по-голяма публичност на тези факти в онези времена (50-те и 60-те). Пък и кой е той? Получил висшето си образование в "гнилия Запад" преди 9.X. Безпартиен естествено. То от човек с повечко акъл, ако не е лапач, ставаше ли комунист? Падам се далечен роднина на професора и познавам тези неща от първа ръка. От средата на седемдесетте години нещата се поотпуснаха и вече тук-таме на този труд на арх. Бобчев взеха да обръщат по-голямо внимание.
Подочул нещо по тоз въпрос и Н.Хайтов. Усетил е, че от тази трънка ще изскочи голям заек, явил се при роднината ми и му предложил сътрудничествто си за популяризиране на тази история на ползу роду. Арх. Сава Бобчев с готовност му предоставя целия си архив и от тук нататък работата се поема от Н.Хайтов с типичния му размах и егоизъм.
В този смисъл не мога строго да осъждам и № 7 затова, че се възхищава толкова от Н.Хайтов. Един автор си чете жената, един си превъзнася. И други са писали за Капитан Петко войвода, и други биха могли да напишат повече и увлекателни родопски легенди, но кой да им даде възможност навремето.
17.10.2008 13:46
А Хайтов не го обичат и в Яврово. Последният път като бях там, разказаха как "приобщил" към двора си съседното парче общинска земя...
За "Петко Войвода" - наскоро го повтаряха по някоя от телевизиите. Не издържах даже и една серия... Само при обруления соцлагеризъм можеше има интерес към такова "изделие" - пълна липса на конкуренция. Впрочем това се отнася за 80% от филмовата и ТВ продукция от онова време...
19.10.2008 21:36
защо нямаме адекватни публични художествени произведения за Стамболов?
За да стигне до там, той е извървял дълъг път от обикновен бандит, през революционер до наемник при Гарибалди.
Може да се каже, че Петко войвода е далечният предшественик на сегашните кадри на ДС - хора без образование, без способности за конкретни творчески дела и поради това станали крадци, убийци, предатели и слуги на чужди разузнавания.
И всичките тези дефиниции се виждат ясно във филма "Капитан Петко войвода", но само от мислещи със собствения си мозък хора.
А понеже Хайтов ги показва в светлина, угодна за комунистическите управници тогава (защото самите те са такива, както и техните деца сега), той получава съответното възнаграждение, но и показва на кого служи и какъв човек е в същността си.
По делата им ще ги познаете!
А, бе, крадец като всеки комунист!
Всички те така започват, а после стават и убийци...
15.04.2009 00:06