Постинг
11.06.2009 21:41 -
ЧУШКИ И ДОМАТИ
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 12980 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2009 16:59
Прочетен: 12980 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 08.11.2009 16:59
След като основателно бях разкритикуван, че съм пропуснал да кажа и една дума за лютеницата, веднага бях завладян от натрапчиви доматени видения. В съзнанието ми започнаха да изплуват спомени за безкрайни текезесарски масиви, изпълнени с млади бригадири, събиращи прекрасни червени домати в зелени кофи.
Бригадири и бригадирки, разбира се, които събират червения плод, без да престават да пеят.
Събират, пеят и се дупят, дупят…Ех, спомени незабравими.
Пловдивският изобретател Дженю Караколев се мъчи много години да се пребори с дупенето, като изобрети български доматокомбайн, но дойде Демокрацията, бригадите ги разпуснаха и проблемът отпадна.
Дженю обаче има една друга безспорна заслуга за развитието на доматопроизводството.
Партията и Правителството купили италиански машини за сеене на доматено семе.
Изхарчили огромна сума от така дефицитната западна валута, пуснали машините, обаче работата се оказала ялова. В земята не влизало нито едно семенце. Семенцата оставали в тръбите на скъпите машини, тъй като били мъхести. Захващали се с мъхчетата едно за друга и задръствали проходите.
Оказало се, че не машините били калпави, а нашите търговци, които решили да икономисат малко народна пара и не купили някакви други машинки, които предварително обирали мъха на семенцата.
Хванали се за главата най-големите ръководители на социалистическото земеделие – див страх ги тресял, като си мислели какво ще стане като разбере Тодор Живков за провала.
И опрели до Дженю. Дженю беше от онези самородни изобретатели, които от две стари машини можеха да направят една съвсем нова. От прахосмукачка и велосипед можеше да направи малък трактор.
Заблъскал си главата Дженю, но нищо не могъл да измисли.
Прибирал се уморен от мислене една вечер и видял как една нова вносна машинка почиства Главната. Нещо като мотокар, на който отпред са сложени едни големи въртящи се четки.
И планът веднага бил измислен. Още на другия ден взели на заем една от големите четки, прикрепили я към едно голямо корито, пълно с вода и доматено семе, задвижили четката с трансмисия, тя заблъскала семената в стените на коритото и така ги излъскала, че като ги пуснали на другия ден в тръбите, минали през тях за нула време и си намерили мястото дълбоко в почвата.
Държавата била спасена, а Дженю го пратили в Куба, за да помага на Фидел Кастро, който също направил икономия, купувайки от същите италиански машини.
Не знам дали благодарене на италианско-българската механизация , но по едно време май бяхме станали първи по износ на домати в света. Първи, но с едно малко уточнение – „на глава от населението”.
Така или иначе българските домати – пресни или на лютеница, стигаха до къде ли не.
Моят приятел Пешо, който живее на 100 метра от прочутия навремето консервен комбинат „Витамина” – Стамболийски или Гара Кричим по-рано, разказва следната история.
Ходил Пешо по някаква работа в Съветския съюз и както му е редът още на втория ден започнал да сваля една рускиня.
Започнал да й обяснява, че е от България, но рускинята нещо не се впечатлила.
- Аз съм от Пловдив – започнал да лъже Пешо, - град на 7 000 години, на 7 хълма…
Рускинята само вдигала рамене – тя и не била чувала за града на тепетата.
- Какво ли щеше стана, ако ти бях признал, че съм от Гара Кричим? – промърморил накрая повече на себе си Пешо…
И станало чудото.
- ГАРА КРИЧИМ? - ококорила се рускинята.- ЛЮТЕНИЦА?
Оказало се, че покрай лютеницата от „Витамина” цялата огромна съветска страна знае за родното място на Пешо.
Следващата сцена е с „точка червена”, както се пее в песента.
Лютеницата от Гара Кричим е онази с „момиченцето”. Момиченцето с нацапана от лютеница устичка.
А онази с „хорцето” е от Първомай.
Момиченцето е моята колежка, днес вече в зряла възраст, Марианчето. Тя израснала в двора на „Витамина”, тъй като майка й и баща й цял живот работеха там.
Чудели се какъв етикет да измислят, някой забелязал малката Марианка и готово – тогава нямало кастинги, стайлинги и т.н.
Минали години, милиони етикети с момиченцето от Гара Кричим обиколили света и един ден от ръководството на комбината решили да сменят етикета – да сложат нов, по-лъскав и дизайнерски по-изпипан.
Пуснали лютеницата с новия етикет, натоварили един кораб за Япония, но японците – като видели новата опаковка, и веднага казали:”Ресто!”. И върнали пратката, за да се сложат старите етикети с Марианчето. Та тогава нашите започнали да прозират някои тайни на търговията, маркетинга, лейбъла и разни неща, които по онова време не се учиха във Висшите партийни школи, през които минаваха повечето директори.
Циганска баница и филия с лютеница бяха обичайните ни закуски онова време.
С моя приятел Гълъб обикаляхме покрай дома на една съученичка, по която той си падаше, и един ден я видяхме седнала на тротоара с филия в ръка и с омазана от лютеницата уста.
Бяхме раздвоени – дали гледката убиваше любовта или разгаряше някакви нови неясни желания…
Колкото и вкусни да бяха няколкото вида купешка лютеница, които се намираха в магазините, домашната си оставаше ненадмината.
Цялата работа беше, че майките и бабите ни слагаха повече червени пиперки в своето производство. По едно време даже се изхитриха да купуват готово доматено пюре и да добавят млени пиперки.
Но и тази рационализация не направи домашното производство по-лесно.
Първо трябваше да се намерят подходящи пиперки. Стринка ми Лили от Плевен си ги купуваше обикновено от Пловдив – в Северна България не се намирали.
След това идваше печенето – на тенекия, а по-късно в онова уникално българско изобретение, наречено „чушкопек”.
После идваше беленето, в което участваха и децата, меленето, варенето в големи тави…
По-лесно беше пълненето на шишета с млени домати. Трябваше месомелчка, фуния, капачки – събирахме ги цяла година, и накрая затварячка. Капачките се натискаха със специално приспособление, подобно имаше и за капачките на бурканите.
За консерванти се използваха аспиринчета или натриев бензоат – от аптеките.
Тогава не мислехме кое е вредно и кое – не. Важното беше, че винаги имаш резервно ядене. Изсипеш бутилката с мления домат в една паничка, залееш с олио, нарежеш празец, повечко сол и като почнеш едно топене – да си оближеш пръстите.
Вкусно и икономично.
Компотите пък се варяха в казани с пуснат вътре нагревател – това беше по-модерната технология. Старата беше на огън в двора или в междублоковото пространство.
Докато американците палеха своите барбекюта, за да си правят густото, работливите българи, събираха съчки, за да сварят зимнината си. И вечер лягаха претрепани.
- Като почне сезонът на туршиите и компотите – оплакваше се един приятел, - и жена ли спираше да ми пуска. Все сърдита – не съм помагал. Една нощ помагах до 4 сутринта, затворихме два рафта буркани, легнахме си, пуснах ръка и пак не ми стана работата – сега пък била уморена.
Семейните отношения се оправяха през зимата – малко ракийка и разреден компот – вместо лимонада, и нещата започваха да си идват на мястото.
Пък и пълните рафтове с буркани създаваха чувство за увереност и самочувствие.
Чист афродизиак.
Дворовете на консервните комбинати бяха пълни със суровина, не стигаха работници. В пловдивския "Първи май" караха с автобуси цигани чак от Пазарджик. Заплатите им стигаха и за ядене, и за тока. Всичко започна да рухва с идването на демокрацията. Човек вече не знаеше какви са доматите и не можеше да разбере защо вкусът не е същият. Появиха се двеста вида лютеница – все по рецептата на „баба и дядо”. Ние станахме на баба и дядо, но вкусът не е нашият. Идват домати от къде ли не, даже от Китай, казват, карали, но това няма нищо общо с нашия класически текезесарски домат. Само куртовската капия никой не може да замести – става дума за онези червени месести чушки, от които ставаше най-хубавата лютеница. Идват си наши студентчета от Америка и започват да лапат нашенски домати като невидели. Американските били боклук на вкус. Разправям какво си говорят студентчетата на един замогнал се наш емигрант от Чикаго и го бъзикам, че не им струват доматите. - Не струват онези от 2 долара, които си купуват българските студентчета – позасмя се човекът.- Аз обаче си купувам домати от 12 долара. Аз обаче помня една година доматите на Понеделник пазара струваха по 2 стотинки. Да знаех тогава, да ги бях изкупил и да ги бях закарал в Америка, за да ги продам по 12 долара…
Дворовете на консервните комбинати бяха пълни със суровина, не стигаха работници. В пловдивския "Първи май" караха с автобуси цигани чак от Пазарджик. Заплатите им стигаха и за ядене, и за тока. Всичко започна да рухва с идването на демокрацията. Човек вече не знаеше какви са доматите и не можеше да разбере защо вкусът не е същият. Появиха се двеста вида лютеница – все по рецептата на „баба и дядо”. Ние станахме на баба и дядо, но вкусът не е нашият. Идват домати от къде ли не, даже от Китай, казват, карали, но това няма нищо общо с нашия класически текезесарски домат. Само куртовската капия никой не може да замести – става дума за онези червени месести чушки, от които ставаше най-хубавата лютеница. Идват си наши студентчета от Америка и започват да лапат нашенски домати като невидели. Американските били боклук на вкус. Разправям какво си говорят студентчетата на един замогнал се наш емигрант от Чикаго и го бъзикам, че не им струват доматите. - Не струват онези от 2 долара, които си купуват българските студентчета – позасмя се човекът.- Аз обаче си купувам домати от 12 долара. Аз обаче помня една година доматите на Понеделник пазара струваха по 2 стотинки. Да знаех тогава, да ги бях изкупил и да ги бях закарал в Америка, за да ги продам по 12 долара…
Няма по-вкусни от нашенските! Но в последно време нещо им се изгуби семето. Все повече производители сеят вносни сортове, които не струват нищо, просто не са вкусни!
Дойдеше ли време за печене на чушки и варене на лютеница, двора на блока ни(живеех в блоковете на Байкал) се превръщаше в консервна фабрика!
цитирайДойдеше ли време за печене на чушки и варене на лютеница, двора на блока ни(живеех в блоковете на Байкал) се превръщаше в консервна фабрика!
тва за брендинга и японците беше хубаво
цитирайкакто винаги ;-) Иначе проблема с доматите е, че ни продават зелени домати, изкуствено "боядисани" в червено. И хрупат ли хрупат, което няма нищо общо с узрелия домат. За съжаление ми е почти невъзможно да си намирам нормални домати вече :-(
цитирайДнес не само с доматите е така. Всички плодове станаха безвкусни. Вземете например ягодите. Ами блудкаво до отвратително. И захарта вече не помага. Ами зелето, също се загуби. Онова вкусното зеле дето му викаха "кюсе зеле". И ябълките не са същите. Няма я онази вкусна и сладка айвания или киселата карастоянка. Вносните само цената им вносна. Е! Има и добри, ама по-скъпи от портокалите. Всички кайсии станаха силистренски. Веднъж на пазара една баба продава в една кофа "силистренски" кайсии. Питам Наистина ли са силистренски! А тя вика. Ами! Ама им правя пиар. Хи-хи-хи! По едно време се дигна голям шум около нитратите. Сега да сте чували такова нещо!! И краставиците са блудкави. Защото семето е вносно. А знаете ли защо се казва краставица? Защото истинската краставица трябва да има пъпчици, такива каквито излизат по кожата на човека, когато заболее от КРАСТА. А сега краставиците са гладки като на Слави Трифонов кубето. Вярно, тези краставици никога не горчат, но в тях има толкова много химикали, че по-добре изобщо да не ги ядем.
Да ви е сладко.
цитирайДа ви е сладко.
5.
анонимен -
за бригадирките и бригадирите сред масивите от червени домати си е чиста белетристика,
12.06.2009 18:25
12.06.2009 18:25
защото на бригадите се беряха домати за износ! А за износ се беряха абсолютно зелени домати, защото те се изнасяха за соцлагера с железопътен транспот.
Бяхме на ученическа бригада през 1959 - цял един календарен месец в село Първенец. Настанени за спане бяхме в класните стаи на училището. Чиновете бяха избутани в коридорите. Покрай стените на стаите на разстояние около 1.90 - 2.00 м. бяха наковани вертикално талпи и се получаваше нещо като плитки сандъци. Тези сандъци бяха напълнени със слама, а отгоре беше опънат брезент закован към талпите. Това бяха нашите матраци "ТЕД" по нова време.
Доматите, абсолютно зелени, се беряха от текезесарите и се доставяха под големи навеси - манипулационния пункт, където се сортираха от бригадирките, а бригадирите разнасяха и товареха пълните щайги.
За ГДР-ето се товареха абсолютно зелените домати, защото пътуваха с влака по един месец. За Чехия се приготвяха домати, които бяха почнали леко да порозовяват в долния си край, защото до там пътуваха за по-кратко врема. Ако нещо бяха започнали да се зачервяват по-сериозно - заминаваха за нашите плод-зеленчуци. Износът за чужбина беше толкова голям, че процентът на бракуваните "червени" домати изцяло покриваше доставките за пловдивските магазини.
Тогава бях завършил 8 клас в училище "Лиляна Димитрова", Огнян и Славян Сапареви ми бяха батковци и те бяха на същата бригада. Ако някой се съмнява в приказките ми, те биха могли да разоравят още по-интересни истории за тази бригада.
цитирайБяхме на ученическа бригада през 1959 - цял един календарен месец в село Първенец. Настанени за спане бяхме в класните стаи на училището. Чиновете бяха избутани в коридорите. Покрай стените на стаите на разстояние около 1.90 - 2.00 м. бяха наковани вертикално талпи и се получаваше нещо като плитки сандъци. Тези сандъци бяха напълнени със слама, а отгоре беше опънат брезент закован към талпите. Това бяха нашите матраци "ТЕД" по нова време.
Доматите, абсолютно зелени, се беряха от текезесарите и се доставяха под големи навеси - манипулационния пункт, където се сортираха от бригадирките, а бригадирите разнасяха и товареха пълните щайги.
За ГДР-ето се товареха абсолютно зелените домати, защото пътуваха с влака по един месец. За Чехия се приготвяха домати, които бяха почнали леко да порозовяват в долния си край, защото до там пътуваха за по-кратко врема. Ако нещо бяха започнали да се зачервяват по-сериозно - заминаваха за нашите плод-зеленчуци. Износът за чужбина беше толкова голям, че процентът на бракуваните "червени" домати изцяло покриваше доставките за пловдивските магазини.
Тогава бях завършил 8 клас в училище "Лиляна Димитрова", Огнян и Славян Сапареви ми бяха батковци и те бяха на същата бригада. Ако някой се съмнява в приказките ми, те биха могли да разоравят още по-интересни истории за тази бригада.
ядем едни "пластмасови" домати...режа ги на по-малки парченца, та по-лесно да се дъвчат...
Като знам сега как грохналия ми дядо прилежно полива ония истинските, дето с гордост казва, че не са торени и ми се ще да живее вечно и все така да да сади и полива...Баба ми разбира от сортовете и такъв зарзават изкарват, че човек като седне под асмата лятно време да хапне душата му се пълни с доволство, докато хрупа, мляска и преглъща...
Лютеницата я правехме в огромна тава на огъня...цял ден посред лято се потяхме, докато бъркахме с едни големи дървени бъркалки...ама после и купешката по онуй време ни се струваше блудкава в сравнение с "на баба".
цитирайКато знам сега как грохналия ми дядо прилежно полива ония истинските, дето с гордост казва, че не са торени и ми се ще да живее вечно и все така да да сади и полива...Баба ми разбира от сортовете и такъв зарзават изкарват, че човек като седне под асмата лятно време да хапне душата му се пълни с доволство, докато хрупа, мляска и преглъща...
Лютеницата я правехме в огромна тава на огъня...цял ден посред лято се потяхме, докато бъркахме с едни големи дървени бъркалки...ама после и купешката по онуй време ни се струваше блудкава в сравнение с "на баба".
7.
анонимен -
спомени
17.06.2009 11:01
17.06.2009 11:01
Ударихме го на спомени. Да му мислят онези, които
нямат нашите. Ние сме над 50 год. нали?
Бях позабравила някои неща, които Евгени ми припомни.Благодаря ти.
цитирайнямат нашите. Ние сме над 50 год. нали?
Бях позабравила някои неща, които Евгени ми припомни.Благодаря ти.
8.
анонимен -
поздравления за постинга
18.06.2009 12:05
18.06.2009 12:05
супер сърдечен и всъщност, освен, че усмихва с тези доматени спомени, дава и интересна картинка за времена отминали, които аз, например, набор 82 няма от кого да разбера :) а такива малки човешки неща не ги пише по учебниците :)
цитирай
9.
анонимен -
4u6kopek
16.05.2010 13:28
16.05.2010 13:28
A za6to nikoi ne kazva i duma za nai-velikoto balgarsko izobretenie na 20 vek 4u6kopeka i negovia izibretatel Velizar Stoilov(biv6 zam kmet na Sofia,rodom ot Kustendil)
цитирай
10.
анонимен -
kjtycljb
27.10.2012 16:33
27.10.2012 16:33
az vob6te ne razbiram ot tezi raboti
цитирайТърсене