Едно време се разказваше един много поучителен виц. Големец-комунист се сетил след доста години за майка си, която живеела на село, и я поканил на гости в София.
Посрещнал я на гарата с черната служебна волга, настанил я, женицата се озъртала объркано и започнала до мърмори: „Боже, опази”.
После големецът развел майка си из големия си апартамент в центъра на столицата, бабата пак си повтаряла „Боже, опази”.
На другия ден отишли до новата си вила в Бояна, майката повтаряла същото.
Не издържал синът и се сопнал:
- Какво все повтаряш „боже, опази”.
- Ами да опази бог да не дойде отново Девети септември и да слязат партизаните, че ще ни вземат всичко.
Та този много важен в българската история се натоварва с какво ли не съдържание, а всъщност той е бил до голяма степен Ден на социалния реванш. Да не кажем Ден на отмъщението.
В годините на тоталитаризма от преврат, осъществен от една коалиция, подкрепяна от Съветската армия, 9.09.1944 тодина се превърна в Ден на социалистическата революция. И то под ръководството на другаря Тодор Живков.
Твърде малко специалисти се занимават с кървавите събития неподсредствено след установяването на новата власт. Добре, че има доброволци, които събират спомени, а някои успяват и да ги издадат.
Става дума за едни ито най-страшните, но и поучителни дни в новата българска история. Пред някои епизоди бледнее даже Баташкото клане.
Историците, голяма част от които сътрудници на ДС, не обичат да навлизат в подробности..
Църквата – също управлявана от ченгета, забравя даже за своите жертви.
Водят се спорове колко са убитите и има такива разминавания, като че ли става дума за жертвите от битката при Ахелой.
Доколкото съм запознат със записките на свидетели, .насилието е не само отмъщение за друго насилие, но много често е резултат от желанието да се отмъсти на богатите и на хората на властта. Не е важно какво си вършил, важното е, че си постигнал повече от ратая, примерно.И ратаят на 10 септември ти отсича главата по башибозушки.
„Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! „ – разказва един от убийците, записан от Надежда Любенова.
Надежда Любенова впрочем е направила за българската история повече, отколкото половината академици от БАН. Не е лошо човек да намери книгите й, които тя като възрожденски издател разнася от книжарница на книжарница.
Пред картините, които изникват от събраните от нея спомени, кланетата от 1876-а направо бледнеят.
А това се е случило почти вчера – от гледна точка на историята.
Какви са причините?
Можем ли да кажем със сигурност как се е живяло непосредствено преди 1944 година? Дали това са били години на кървав монархофашизъм, както твърдят едни, или години на невиждан просперитет, както ни уверяват други?
И още - без да оневиняваме комунистите, нека не забравяме, че те са били малцинство сред партизаните, че в някои селища, където е имало погроми, даже е нямало партийни организации, че програмата на Отечествения фронт съвсеч не е била комунистическа – в нея няма и дума за експроприация и ликвидиране на частната собственост.
Така че дали част от убийствата без съд и присъда не са били чисто народно дело?
Дело на бедните, на онеправданите, на ощетените от системата? На тези, които винаги сме смятали за движеща сила в историята.
В същото време това са били необразовани и жестоки хора, които не се спират да убиват всеки по-заможен човек – даже, ако това роднина-благодетел, баща на малки деца, попа на селото, интелигента, защото просто има телефон или спи с пижама.
А преди и след убийствата са били нормални хора. Кой е този български ген, който събитията от септември 1944 година са отпушили? И дреме ли той и днес сред много от нас?
Много са неизвестните, много са въпросите и ако продължаваме да ги замитаме, дали утре нов Девети септември ще почука на вратата ни?
Боже, опази.
"Недейте!...Недейте да ровим миналото!...Който миналото спомене,окото му да изтече!" Само, че пословицата завършва така: " А, КОЙТО ГО ЗАБРАВИ- НА НЕГО И ДВЕТЕ!"
Александър Солженицин - Архипелаг Гулаг
Явно нашите Кагебейски ученици са си научили добре урока!!!
" НЯМА ПРОВАЛЕН БАНКЕТ СЛЕД ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ"
"аз най обичам таквиз кръгли софри- отбеляза бай ганьо ни в клин ни в ръкав"
Честит ВИ празник, ДРУГАРЮ ТОДОРОВ !
Според българския тълковен речник ПРЕХОД е преминаване от едно състояние в
друго и от едно време в друго.Според някои ДРУГАРИ прехода е преминаване към по-охолни трапези , по-дебели банкови сметки,по-дълги почивки в чужбина и повече натрупани имоти.Според трети така наречения ПРЕХОД е преминаването на червената фашистка олигархия от ЦК на БКП И ВИСШАТА КОМУНИСТИЧЕСКА НОМЕНКЛАТУРА от гробокопачи на капитализма в явни капиталисти.ДАЛИ ПРЕХОДА не е трансформирането на държавно-партийната собственост в частно-партийна собственост и съответните облаги за обслужващата ги номенклатура според ранга? ДАЛИ ПАРТИЯТА-МАЙКА не раздаде куфарчета с пари-на много хора по малко,на малко хора по много и на много малко хора по свръх много,НО САМО НА СВОИ ХОРА! ДАЛИ ПАРТИЯТА в лицето на АДРЕЙ КАРЛОВИЧ не назначи за милионери,бизнесмени,банкери и индустриалци своите най-доверени и верни ченгета,агенти и милиционери.На някой даде завод,на друг банка,на трети печеливш бизнес,на четвърти вестник или телевизия.НА ВСЕКИГО СПОРЕД ПОТРЕБНОСТИТЕ! ДАЛИ същата ПАРТИЯ не роди в мрачните подземия на ДС всичките партии и партийки (над 170) и не подрежда РАЗМЕСТВА и досега играчите им? Докато обикновените хора се мъчеха с години да си върнат ограбените им от същата ПАРТИЯ земи и имоти-почти без успех."ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ, НО НЯКОИ СА ПО-РАВНИ". ДАЛИ на някои другари не разрешиха да си направят телевизийка,па макар и малка,провинциална? С едничката цел да заблуждават и манипулират обществото,но прикрито и уж добронамерено.Да слушкат и да папкат, да създават образа на "новия демократ"- комунистическия "антикомунист", да чистят изцапаните с кръв стари болшевишки престъпници."НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА". ДАЛИ това не са лицемерието и двойния стандарт ,типични за комуниста-комформист? И ДАЛИ от толкова низко навеждане накрая няма да си счупи кръста? ДАЛИ АМА ЕДВАЛИ.Много отдавна го е заменил с гумен-с получаването на червения партиен билет им раздаваха и гумени гръбнаци.НАКРАЯ уморен от толкова тежка работа,седнал на брега някой средиземноморски курорт с чаша узо в ръка,доволен,че си е заслужил 30-те сребърника философски да заключи--АБЕ, ЕВРОПЕЙЦЕ СМЕ ,АМА НЕ ДО ТАМ !
!!
-------------------------------------