Едно време хората знаеха кое къде се намира на панаира и нямаха нужда от указатели.
Едни започваха разглеждането от немската палата – до служебния вход, други от тази на селското стопанство, аз обаче карах по ред &ndash...

                                        
Не знам някой да се е докосвал до темата за секса по време на панаира, а тя е огромна.
Аз специално не мога да споделя нищо лично – в годините, когато сексът ме вълнуваше повече, работех н...

                                     
Едно време на Пловдивския панаир се ходеше рано сутрин – панаирджиите от други градове пътуваха през нощта, и се стоеше, докато по радиоуредбата започваха да приканят посетителите да си тръгва...

 
    Започвам от последния коментар , в който се описва изкачването на кулата на административната сграда на панаира. Бях забравил за нея.
Кулата беше пловдивският Емпайр Стейтс Билдинг, пловдивската Айфелова кула.

                    
Смятах да мина набързо през Пловдивския панаир, но като прочетох коментарите, като се поразговорих със стари панаирджии и…
Че то има още толкова неща да се разкажат.

       Коментарите след предишния панаирен постинг отприщиха още спомени. Чувствам се задължен да ги опиша.
За панаира е писано толкова много. Аз самият съм написал стотици възторжени страници за тази витрина на българския възход. Освен...

                              
Ех, какви панаири имаше едно време!
За три дни БДЖ-то изпълняваше годишния план.

 
                  Книгата „Наръчник на носталгика или как си живеехме при другаря Живков”, родила се от постинги в този блог, вече месец е в книжарниците.
Спомените ми за онова време тепърва достигат до нови читатели, ня...

                         
„Балкантурист” беше лицето на България цели 40 години.
Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази мярка.

 
 Отново препрочетох коментарите след предишния постинг и се засрамих колко много заглавия съм забравил. Добре, че има хора, които още помнят.
В един момент си помислих, че вече всичко е написано, когато се сетих за „Мъпет шоу&r...

        Какви сериали имаше едно време!
Какви герои! Деянов беше майор, Щирлиц – едновременно щандартенфюрер от СС и полковник от съветското разузнаване, Катани - комисар, Петко – капитан и воевода, Клос – капитан, Кла...

Онзи ден получих писмо от Димитър Борисов, който чете този блог и иска да добави свои спомени за старите магнетофони. Така че авторството върху следващите редове е изцяло негово. Изкушавам се след това да добавя и няколко думи от себе си...